CXIX. РАЗДЕЛ ЗА ТОВА, КАКВА ДА Е ДЪЛЖИНАТА НА РИЗАТА, РЪКАВИТЕ И ДОЛНАТА ЧАСТ ОТ ОБЛЕКЛОТО,

CXIX. РАЗДЕЛ ЗА ТОВА, КАКВА ДА Е ДЪЛЖИНАТА НА РИЗАТА, РЪКАВИТЕ И ДОЛНАТА ЧАСТ ОТ ОБЛЕКЛОТО,

както и докъде да стига краят на чалмата, а също за възбраната всяко от тези неща да се пуска додолу в знак на високомерие, или за нежелателната му дължина 794- عن أَسماء بنت يزيدَ الأنصارِيَّةِ رضي اللَّه عنها قالت : كان كُمُّ قمِيصِ رسول اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم إِلى الرُّسُغِ . رواه أبو داود ، والترمذي وقال : حديث حسن .

794. От Асма бинт Язид ал-Ансария, Аллах да е доволен от нея, се предава: „Ръкавите на ризата на Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, стигаха до китката“ (разказан от Абу Дауд и ат-Тирмизи, който го е определил като добър хадис).



795- وعن ابن عمر رضي اللَّه عنهما أَنّ النبى صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم قال : « مَنْ جَرَّ ثَوْبَهُ خُيَلاءَ لَمْ يَنْظُر اللَّه إِليهِ يَوْم القِيَامَةِ » فقال أَبو بكر : يارسول اللَّه إِن إِزارى يَسْتَرْخى إِلا أَنْ أَتَعَاهَدَهُ، فقال له رسول اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم : « إِنَّكَ لَسْتَ مِمَّنْ يَفْعَلُهُ خُيَلاءَ ».

رواه البخاري ، وروى مسلم بعضه .

795. От сина на Омар, Аллах да е доволен и от двамата, се предава, че Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал: „Който влачи дрехата си надменно, Аллах не ще го погледне в Деня на възкресението“. Абу Бакр попитал: „Пратенико на Аллах, одеждата ми се разхлабва и провисва, освен ако я вържа“. Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, отговорил: „Ти не си от онези, които го правят от надменност“ (разказан от ал-Бухари, а също от Муслим, който цитира част от него).



796- وعن أبي هريرة رضي اللَّه عنه أَنَّ رسول اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم قال : « لا ينْظُرُ اللَّه يَوْم القِيَامة إِلى مَنْ جَرَّ إِزَارَهُ بَطراً » متفقٌ عليه .

796. От Абу Хурайра, Аллах да е доволен от него, се предава, че Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал: „В Деня на възкресението Аллах не ще погледне онзи, който влачи одеждата си надменно“ (всепризнат хадис).

797- وعنه عـن النبى صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم قال : « مَا أَسْفَلَ مِنَ الْكَعْبَيْنِ مِنَ الإِزار ففي النَّار » رواه البخاري .

797. Пак от него се предава, че Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал: „Одеждата, която падне под глезените, е за Огъня“ (разказан от ал-Бухари).

798- وعن أبي ذرٍّ رضي اللَّه عنه عن النبى صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم قال : « ثلاثةٌ لا يُكَلِّمُهُمُ اللَّهُ يَوْمَ القِيَامةِ ، ولا يَنْظُرُ إِلَيْهم ، وَلا يُزَكِّيهِمْ ، وَلهُمْ عَذَابٌ أَليمٌ » قال : فقَرأَها رسولُ اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم ثلاث مِرَارٍ . قال أَبو ذَرٍّ : خابُوا وخسِرُوا مَنْ هُمْ يا رسول اللَّه ؟ قال: « المُسبِلُ ، والمنَّانُ وَالمُنْفِقُ سِلْعَتَهُ بِالحَلفِ الكاذِبِ » رواه مسلم .

798. От Абу Зар, Аллах да е доволен от него, се предава, че Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал: „На трима Аллах не ще проговори в Деня на възкресението, не ще ги погледне, не ще ги пречисти и ще получат болезнено наказание“. Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, повторил това три пъти. Абу Зар казал: „Нека се провалят и погубят! И кои са те, Пратенико на Аллах?“ Отговорил: „Който пуска додолу одеждата си от високомерие; който се преструва на благодетел; който продава стоката си с лъжлива клетва“ (разказан от Муслим).



799- وعن ابن عمر رضي اللَّه عنهما ، عن النبى صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم قال : «الإِسْبَالُ في الإِزارِ ، والقَمِيصِ ، وَالعِمَامةِ ، منْ جَرَّ شَيئا خُيَلاءَ لَم يَنظُرِ اللَّه إليهِ يوْمَ القِيَامةِ» رواه أبو داود، ُوالنسائى بإسنادٍ صحيح .

799. От сина на Омар, Аллах да е доволен и от двамата, се предава, че Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал: „Дължината на дрехата се отнася за долната част от облеклото, за ризата и чалмата. Който влачи нещо [от тях] с високомерие, Аллах не ще го погледне в Деня на възкресението“ (разказан от Абу Дауд и ан-Насаи чрез авторитетни първоизвори).



800- وعن أبي جُرَيٍّ جابر بن سُلَيم رضي اللَّه عنه قال : رَأَيتُ رَجلاً يصْدُرُ النَّاسُ عَنْ رَأْيهِ لاَ يَقُولُ شَيئاً إِلاَّ صَدَرُوا عنه ، قلتُ : من هذا ؟ قالوا : رسول اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم . قلتُ: عَليكَ السَّلامُ يا رسولَ اللَّه مَرَّتَيْنِ قال : «لا تَقُل علَيكَ السَّلامُ ، علَيكَ السلامُ تحِيَّةُ الموْتَى قُلِ : السَّلامُ علَيك » قال : قلتُ : أَنتَ رسول اللَّه ؟ قال : «أَنَا رسول اللَّه الذي إِذا أَصابَكَ ضَرٌّ فَدعَوْتَهُ كَشَفَهُ عنْكَ ، وإِذا أَصَابَكَ عامُ سنَة فَدَعوْتَهُ أَنبتَهَا لك ، وإِذَا كُنتَ بِأَرْضٍ قَفْرٍ أَوْ فلاةٍ ، فَضَلَّت راحِلَتُكَ ، فَدعوْتَه رَدَّهَا علَيكَ » قال : قلت : اعْهَدْ إِليَّ . قال : « لا تسُبَّنَّ أَحداً » قال : فَما سببْتُ بعْدهُ حُرّا ، ولا عبداً ، وَلا بَعِيراً، وَلا شَاةً « وَلا تَحقِرنَّ مِنَ المعروفِ شَيْئاً ، وأَنْ تُكَلِّمَ أَخَاك وأَنتَ مُنْبسِطٌ إِليهِ وجهُكَ، إِنَّ ذلك مِنَ المعرُوفِ . وارفَع إِزاركَ إِلى نِصْفِ السَّاقِ ، فَإِن أبيتَ فإلى الكَعبين ، وإِياكَ وإِسْبال الإِزارِ فَإِنَّهَا مِن المخِيلةِ وإِنَّ اللَّه لا يحبُّ المَخِيلة ، وإن امْرؤٌ شَتَمك وَعَيَّركَ بمَا يَعْلَمُ فيكَ فلا تُعيِّرهُ بما تَعلَم فيهِ ، فإِنَّمَا وبالُ ذلكَ عليهِ » رواه أبو داود والترمذي بإِسنادٍ صحيحٍ ، وقال الترمذي : حديثٌ حسن صحيح .

800. От Абу Джурай Джабир ибн Сулайм, Аллах да е доволен от него, се предава: „Видях мъж, чието мнение хората следваха. Той не изричаше нищо, без да го изпълнят“. Попитах: „Кой е той?“ Отговориха ми: „Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари“. Изрекох два пъти: „На теб мир, Пратенико на Аллах!“ Отговори: „Не казвай: „На теб мир!“ Това е поздрав за покойници. А изричай: „Мир на теб!“ Попитах: „Ти ли си Пратеника на Аллах?” Отговори: „Аз съм Пратеника на Аллах – на Онзи, Който ако те е сполетяла беда и Го призовеш, Той ще я отмахне, и ако те е сполетяла безплодна година и Го призовеш, Той ще стори да покълнат за теб нейните насаждения, и ако си попаднал на безлюдна земя или в пустиня и се е изгубило ездитното ти животно и Го призовеш, Той ще ти го върне“. Казах: „Дай ми заръка!“ Каза: „Не ругай никого!“ Каза [Абу Джурай]: „Подир това не съм наругал нито свободен, нито роб, нито камила, нито овца“. [Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари, продължи:] „И не презирай нищо от добротворството! Да разговаряш с приветливо лице със своя брат също е добротворство. И вдигай долната част от облеклото си до средата на крака под коляното, а ако не желаеш, тогава – до глезените. Избягвай да носиш дълга одежда! Това е надменност, а Аллах не обича надменността. Ако някой те оскърби или порицае с нещо, което той знае за теб, не го порицавай с нещо, което знаеш за него! Лошите последствия са само за него“ (разказан от Абу Дауд и ат-Тирмизи чрез авторитетни първоизвори. Ат-Тирмизи го е определил като достоверен и добър хадис).



801- وعن أبي هريرة رضي اللَّه عنه ، قال : بينما رَجُل يُصَلِّى مُسْبِلٌ إِزَارَه، قال له رسول اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم : « اذهَب فَتَوضأْ » فَذهَب فَتَوضَّأَ ، ثم جاءَ ، فقال: «اذهبْ فَتَوضَّأْ » فقال له رجُلٌ : يا رسول اللَّه . مالكَ أَمرْتَهُ أَن يَتَوَضَّأَ ثم سَكَتَّ عنه ؟ قال : « إِنه كانَ يُصلِّى وهو مُسْبلٌ إِزارهُ، إِن اللَّه لا يقْبلُ صلاةَ رجُلٍ مُسبِلٍ » .

رواه أبو داود بإِسنادٍ على شرط مسلم .

801. От Абу Хурайра, Аллах да е доволен от него, се предава: „Докато някакъв мъж отслужваше молитвата си с пусната додолу одежда, Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, каза: „Иди и направи обредното си измиване!“ Той отиде и направи измиването, после се върна. [Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари, пак] каза: „Върви и се измий!“ Тогава друг мъж попита: „Пратенико на Аллах, защо го накара да се измие, а после си замълча?“ Отговори: „Той отслужваше молитвата си с пусната додолу одежда, а Аллах не приема молитвата на такъв човек“ (разказан от Абу Дауд чрез авторитетни първоизвори според условието на Муслим[1]).



802 - وعن قَيسِ بن بشرٍ التَّغْلبيِّ قال : أَخْبَرنى أبي وكان جليساً لأبي الدَّرداءِ قال : كان بِدِمشقَ رَجُلٌ من أَصحاب النبى صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم يقال له سهلُ ابنُ الحنظَليَّةِ، وكان رجُلاً مُتَوحِّداً قَلَّمَا يُجالسُ النَّاسَ ، إِنَّمَا هو صلاةٌ ، فَإِذا فرغَ فَإِنَّمَا هو تسبيح وتكبيرٌ حتى يأْتيَ أهْلَهُ ، فَمَرَّ بِنَا ونَحنُ عِند أبي الدَّردَاءِ ، فقال له أَبو الدَّردَاءِ : كَلِمةً تَنْفَعُنَا ولا تضُرُّكَ ، . قال : بَعثَ رسول اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم سريَّةً فَقَدِمَتْ ، فَجَاءَ رَجُلٌ مِنهم فَجَلسَ في المَجْلِس الذي يَجلِسُ فِيهِ رسول اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم ، فقال لرجُلٍ إِلى جَنْبهِ : لَوْ رَأَيتنَا حِينَ التقَيْنَا نَحنُ والعدُو ، فَحمَل فلانٌ فَطَعَنَ ، فقال : خُذْهَا مِنِّى . وأَنَا الغُلامُ الغِفَارِيُّ ، كَيْفَ تَرى في قوْلِهِ ؟ قال: مَا أَرَاهُ إِلا قَدْ بَطَلَ أَجرُهُ . فسَمِعَ بِذلكَ آخَرُ فقال : مَا أَرَى بِذَلَكَ بأْساً ، فَتَنَازعا حَتى سَمِعَ رسول اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم فقال : « سُبْحان اللَّه ؟ لا بَأْس أَن يُؤْجَرَ ويُحْمَد » فَرَأَيْتُ أَبا الدَّرْدَاءِ سُرَّ بِذلكَ ، وجعلَ يَرْفَعُ رأْسَه إِلَيهِ وَيَقُولُ : أأَنْتَ سمِعْتَ ذَلكَ مِنْ رسول اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم،؟ فيقول : نعَمْ ، فما زال يعِيدُ عَلَيْهِ حتى إِنّى لأَقولُ لَيَبرُكَنَّ على ركْبَتَيْهِ. قال : فَمَرَّ بِنَا يَوماً آخَرَ ، فقال له أَبُو الدَّرْدَاءِ : كَلِمَةً تَنفَعُنَا ولا تَضُرُّكَ ، قال: قال لَنَا رسول اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم : « المُنْفِقُ عَلى الخَيْلِ كالبَاسِطِ يَدَهُ بالصَّدَقة لا يَقْبِضُهَا» . ثم مرَّ بِنَا يوماً آخر ، فقال له أَبو الدَّرْدَاءِ : كَلِمَةً تَنْفَعُنَا وَلا تَضرُّكَ ، قال : قال رسول اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم : « نعْمَ الرَّجُلُ خُرَيْمٌ الأَسَديُّ ، لولا طُولُ جُمته وَإِسْبَالُ إِزَارِه » فبَلغَ ذلك خُرَيماً، فَعجَّلَ فَأَخَذَ شَفرَةً فَقَطَعَ بها جُمتَهُ إِلى أُذنيْه ، ورفعَ إِزَارَهُ إِلى أَنْصَاف سَاقَيْه . ثَمَّ مَرَّ بنَا يَوْماً آخَرَ فَقَالَ لَهُ أَبُو الدَّرْدَاءِ : كَلِمةً تَنْفَعُنَا ولاَ تَضُرُّكَ قَالَ : سَمعْتُ رسُولَ اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم يقُولُ : « إِنَّكُمْ قَادمُونَ عَلى إِخْوانِكُمْ . فَأَصْلِحُوا رِحَالَكمْ ، وأَصْلحوا لبَاسَكُمْ حتى تَكُونُوا كَأَنَّكُمْ شَامَة في النَّاسِ ، فَإِنَّ اللَّه لاَ يُحبُّ الفُحْشَ وَلاَ التَّفَحُش » . رواهُ أَبو داود بإِسنادٍ حسنٍ ، إِلاَّ قَيْسَ بن بشر ، فاخْتَلَفُوا في توثيقِهِ وتَضْعفيه ، وقد روى له مسلم .

802. От Кайс ибн Бишр ат-Таглиби се предават думите: „Моят баща, който бе събеседник на Абу д-Дарда, каза: „В Дамаск живееше човек от сподвижниците на Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари, на име Ибн ал-Ханзалия. Той се уединяваше и рядко общуваше с хората. Само отслужваше молитвата и след като приключеше, изричаше прослава и възвеличаваше Аллах, и се връщаше при семейството си. Веднъж той мина покрай нас, докато бяхме с Абу д-Дарда, който му каза: „[Кажи ни] слова, полезни за нас и безвредни за теб!“ Каза: „Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, проводи [на битка] един отряд. Когато се върнаха, мъж от тях дойде и се включи в сбирка, на която присъстваше и Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари. Мъжът каза на съседа си: „Само да ни бе видял как се сражавахме с врага и еди-кой си нападна и прониза [вражески боец] с думите: „Ето ти от мен! Аз съм само гифаритски[2] роб!“ Какво мислиш за думите му?“ [Другият] отговори: „Мисля само че се е лишил от въздаянието си[3]“. Друг чу това и се намеси: „Аз пък не виждам нищо лошо“. Те заспориха, докато ги чу Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, който каза: „Пречист е Аллах, няма пречка [онзи боец] да получи награда и похвала?“ Забелязах, че Абу д-Дарда се зарадва, започна да надига глава към него и да казва: „Чул си това от Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари?“ Той получи утвърдителен отговор, но не престана да повтаря [въпроса си], докато си рекох, че ще падне на колене. [Кайс ибн Бишр] каза: „Човекът мина покрай нас в друг ден и Абу д-Дарда му каза: „...Слова, полезни за нас и безвредни за теб…“ Отговори: „Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, ни каза: „Който отглежда коне [за битка], той сякаш е разтворил длан с несекваща милостиня“. После мъжът пак мина покрай нас и Абу д-Дарда му каза: „...Слова, полезни за нас и безвредни за теб…“ Каза: „Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, каза: „Хурайм ал-Асади би бил прекрасен човек, ако косата му не бе дълга до раменете и не пускаше одеждата си додолу“. Това стигнало до Хурайм и той побързал, та взел ножица и подрязал косата си до ушите и вдигнал одеждата си до средата на крака под коляното“. Мъжът мина покрай нас и в друг ден и Абу д-Дарда му каза: „...Слова, полезни за нас и безвредни за теб…“ Каза: „Чух Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, да казва: „Вие отивате при своите братя. Оправете седлата си и оправете дрехите си, докато заприличате на бенка сред хората! Аллах не обича да се постъпва и говори непристойно“ (разказан от Абу Дауд чрез авторитетни първоизвори освен Кайс ибн Бишр, за чийто авторитет има различия[4]).



803 - وعن أبي سعيدٍ الخدْرِيِّ رضيَ اللَّهُ عنه قال: قَالَ رسُولُ اللَّهِ صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم « إزرَةُ المُسلِمِ إِلى نصْفِ السَّاقِ ، وَلاَ حَرَجَ أَوْ لا جُنَاحَ فيما بَيْنَهُ وَبَيْنَ الكَعْبَيْنِ ، فَمَا كانَ أَسْفَلَ منَ الكعْبَينِ فَهَوُ في النَّارِ ، ومَنْ جَرَّ إِزارهُ بَطَراً لَمْ يَنْظرِ اللَّه إِلَيْهِ» .

رواهُ أَبُو داود بإِسنادٍ صحيح .

803. От Абу Саид ал-Худри, Аллах да е доволен от него, се предава, че Пратеника на Аллах е казал: „Одеждата на мюсюлманина стига до средата на крака под коляното. Не е грях да се пуска до глезена, но което е по-дълго, е за Огъня. Който влачи одеждата си надменно, Аллах не ще го погледне“ (разказан от Абу Дауд чрез авторитетни първоизвори).



804 - وعن ابنِ عمر رضيَ اللَّه عنهما قال : مَرَرْتُ عَلى رسُولِ اللَّهِ صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم وَفي إِزاري اسْترْخَاءٌ . فَقَالَ : « يا عَبْدَ اللَّهِ ، ارْفَعْ إِزارَكَ » فَرفعتهُ ثُمَّ قَالَ : «زِدْ»، فَزِدْتُ ، فَمَا زِلْتُ أَتَحرَّاها بَعْدُ. فَقَالَ بَعْض القُوْمِ : إِلى أَيْنَ ؟ فَقَالَ : إِلى أَنْصاف السَّاقَيْنِ». رواهُ مسلم .

804. От сина на Омар, Аллах да е доволен и от двамата, се предава: „Минах покрай Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, а долната част на одеждата ми се влачеше“. Каза: „Абдуллах, вдигни си одеждата“. Аз я вдигнах. После каза: „Още!“ И още я вдигнах. После не престанах да спазвам това”. Някой го попитал: „Докъде?“ Отговорил: „До средата на крака под коляното“ (разказан от Муслим).



805 - وعنه قال : قالَ رسُولُ اللَّهِ صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم : « مَنْ جَرَّ ثَوبَه خيلاءَ لَمْ يَنْظُرِ اللَّه إِلَيْهِ يَوْمَ القيامِةِ » فقالَتْ أُمُّ سَلَمَةَ : فَكَيْفَ تَصْنَعُ النِّسَاءُ بِذُيُولِهنَّ ، قالَ : « يُرْخينَ شِبْراً». قَالَتْ: إِذن تَنكَشفُ أَقْدامُهنَّ . قال : « فيُرْخِينَهُ ذِراعاً لاَ يَزِدْنَ » .

رواهُ أبو داود ، والترمذي وقال : حديث حسن صحيح .

805. Пак от него се предава, че Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал: „Който влачи дрехата си високомерно, Аллах не ще го погледне в Деня на възкресението“. Ум Салама попитала: „А жените какво да правят с полите си?“ Отговорил: „Удължават ги с една педя“. Казала: „Тогава ще се оголят нозете им“. Отговорил: „В краен случай да ги удължат с един лакът, но не повече!“ (разказан от Абу Дауд и ат-Тирмизи, който го е определил като достоверен и добър хадис).



[1] Съставителят смята този хадис за слаб.

[2] Принадлежи към знатното племе Бану Гифар.

[3] Постъпката на боеца е проява на самохвалство и себеизтъкване чрез племенната принадлежност, което се отхвърля от Исляма.

[4] Слабото място на хадиса е, че е предаден от бащата на Бишр, който е неизвестна личност.

<--- Върни се на съдържанието на - РИЯДУ-С-САРИХИН