CXXVII. РАЗДЕЛ ЗА ТОВА, КАКВО ДА СЕ ИЗРИЧА ПРЕДИ ЗАСПИВАНЕ 818- عن الْبَراءِ بن عازبٍ رضيَ اللَّه عنهما قال : كَانَ رسول اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم إذا أَوَى إلى فِرَاشِهِ نَامَ عَلى شِقَّهِ الأَيمنِ ، ثُمَّ قال : « اللَّهُمَّ أَسْلَمْتُ نَفْسِي إليْكَ ، وَوجَّهْتُ وَجْهي إلَيْكَ ، وفَوَّضْتُ أَمْرِي إلَيْكَ ، وَأَلجَأْتُ ظهْري إلَيْكَ ، رَغْبةً وَرهْبَةً إلَيْكَ ، لا مَلْجأ ولا مَنْجى مِنْكَ إلاَّ إلَيْكَ ، آمَنْتُ بِكتَابكَ الذي أَنْزلتَ ، وَنَبيِّكَ الذي أَرْسَلْتَ » .
رواه البخاري بهذا اللفظ في كتاب الأدب من صحيحه .
818. От ал-Бара, син на Азиб, Аллах да е доволен и от двамата, се предават думите му, че когато отивал в постелята си, Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, лягал на дясната си страна, после казвал: „О, Аллах, отдадох душата си на Теб, обърнах лицето си към Теб, поверих делата си на Теб, потърсих убежище при Теб от желание по Теб и от страх пред Теб. Няма убежище и няма избавление от Теб освен при Теб. Аз повярвах в Твоята Книга, която Ти низпосла, и в Твоя Пророк, когото Ти изпрати“ (разказан от ал-Бухари със същия текст в Книга за доброто поведение от неговия сборник Сахих[1]).
819- وعنه قال : قال لي رسول اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم : « إذَا أَتَيْتَ مَضْجَعكَ فَتَوَضَّأْ وُضُوءَكَ لِلصَّلاةِ ، ثُمَّ اضْطَجِعْ عَلى شِقِّكَ الأَيمَنِ ، وَقُلْ .. » وذَكَرَ نَحْوهُ ، وفيه : « واجْعَلْهُنَّ آخِرَ مَا تَقول » متفقٌ عليه .
819. Пак от него се предава: „Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир, каза: „Когато отиваш в постелята си, извърши измиване, каквото правиш за молитва, после легни на дясната си страна и изречи... (споменава думите от горния хадис.) И стори това да бъде последното, което изричаш!“ (всепризнат хадис)
820- وعن عائشةَ رضيَ اللَّه عنها قالتْ : كَانَ النَّبيُّ صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم يَصلِّي مِن اللَّيْلِ إحْدَى عَشَرَةَ رَكْعَةً ، فَإذا طلَع الْفَجْرُ صَلَّى ركْعَتيْنِ خَفِيفتيْنِ ، ثمَّ اضْطَجَعَ على شِقِّهِ الأيمن حَتَّى يَجِيءَ المُؤَذِّنُ فيُؤذِنَهُ ، متفق عليه .
820. От Аиша, Аллах да е доволен от нея, се предава: „Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари, отслужваше през нощта единайсет ракаата[2], а щом изгрееше зората, отслужваше два ракаата с кратко четене [на коранични знамения], после лягаше на дясната си страна [и заспиваше], докато дойдеше муезинът да го извести [че хората са се събрали]“ (всепризнат хадис).
821- وعن حُذَيْفَةَ رضي اللَّه عنه قال : : كان النبي صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم إذا أَخَذَ مَضْجَعَهُ مِنَ اللَّيْلِ وَضَعَ يَدهُ تَحْتَ خَدِّهِ ، ثمَّ يَقُولُ : « اللَّهُمَّ بِاسْمِكَ أمُوتُ وَ أَحْيَا » وإذا اسْتيْقَظَ قَالَ : «الحَمْدُ للَّهِ اَلَّذي أَحْيَانَا بعْدَ مَا أَمَاتَنَا وإليه النُّشُورُ » . رواه البخاري .
821. От Хузайфа, Аллах да е доволен от него, се предава, че когато лягал нощем в постелята си да спи, Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари, слагал ръка под бузата си, после казвал: „О, Аллах, с Твоето име умирам и живея[3]!“ А щом се събуждал, казвал: „Слава на Аллах, Който ни съживява, след като ни е умъртвил, и към Когото е завръщането[4]!“ (разказан от ал-Бухари)
822- وعن يعِيشَ بنِ طخْفَةَ الغِفَارِيَّ رضي الله عنهما قال : قال أبي «بينما أنَا مضُطَجِعٌ في الْمسَجِدِ عَلَى بَطْنِي إذَا رَجُلٌ يُحَرِّكُنِي بِرِجْلهِ فقال « إنَّ هذِهِ ضَجْعَةٌ يُبْغِضُهَا اللهُ » قال : فَنَظرْتُ ، فإذَا رسول الله صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم رواه أبو داود بإسنادٍ صحيح .
822. От Яийш, син на Тихфа ал-Гифари, Аллах да е доволен и от двамата, се предава: „Баща ми каза: „Докато се бях излегнал по корем в джамията, изведнъж някакъв мъж ме размърда с крак и каза: „Аллах мрази така да се ляга“. Погледнах го и видях, че това е Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари“ (разказан от Абу Дауд чрез авторитетни първоизвори).
823- وعن أبي هريرة رضي الله عنه عن رسول الله صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم قال : « مَنْ قَعَدَ مَقْعَداً لَمْ يَذْكُرِ الله تعالى فِيهِ كَانَتْ عَلَيِهِ مِنَ الله تعالى تِرةٌ ، وَمَنِ اضْطَجَعَ مُضْطَجَعاً لاَيَذْكُرُ الله تعالى فِيهِ كَانَتْ عَلْيِه مِن اللهِ تِرةٌ» رواه أبو داود بإسنادِ حسن .
823. От Абу Хурайра, Аллах да го благослови и с мир да го дари, се предава, че Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал: „Който седне на някое място, без да спомене Аллах Всевишния, за него ще има последствие от Аллах Всевишния. И който легне на постеля, без да спомене Аллах Всевишния, за него също ще има последствие от Аллах“ (разказан от Абу Дауд чрез добри първоизвори).
[1] Вж. хадис 81.
[2] Вж. бел. 20.
[3] Аллахумма бисмика амуту уа ахя.
[4] Ал-хамду лиллахи-ллази ахяна баадама аматана уа илейхи-н-нушур.
<--- Върни се на съдържанието на -
РИЯДУ-С-САРИХИН 
Портал