Нашият Пророк – Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем)
Най-добрият образец, прекрасният водач Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем)
За мюсюлманите той е най-добрият пример във вярата, служенето, морала и щедростта. Както в Свещения Коран се казва:
„Пратеника на Аллах е прекрасен образец за вас."
[33:21]
Изводът от всичко казано дотук е следният:
Пророкът Мухаммед, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е историческа личност, за чийто живот историята разказва с подробности. Различни източници начело със Свещения Коран са ни предоставили точна и цялостна информация в детайли за неговия живот. Сведенията, които сме получили за него, ни разкриват, че той е бил изключителна личност и че пред неговата величавост се прекланяли с почит и приятели, и врагове. В това отношение има три важни особености, които са твърде похвални за Исляма:
а) Пророкът, оповестил Исляма, е личност, чийто живот и дейност са документирани с такава точност и яснота, че сякаш днес тази личност е все още жива;
б) основният източник на Исляма, Свещеният Коран, се намира пред очите ни и в ръцете ни в напълно автентичен вид, без да се измени дори буква или точка от него;
в) Свещеният Коран е призив към всички хора и за всички епохи, и повелите, които е донесъл, запазват цялата си актуалност и свежест на току-що изречени. Както по-горе се опитахме да ви обясним, сведенията, които притежаваме за пророците преди него, са крайно недостатъчни и неубедителни.
Днес е невъзможно и дори немислимо да се разбули мракът на историята, завинаги скрил истината за Тората (Стария завет), Забур (Псалмите на Дауд) и Инджил (Новия завет). Изминалите дълги столетия са ги обезценили и променили дотолкова, че са ги унищожили. Изчезнали са уважението и почитта, които трябва да се изпитват към една религиозна книга. Ние вярваме, че техните оригинали са дошли от Аллах и че са истинни книги. Само че, както споменахме, те са имали лоша участ и са потънали в прах, натрупан от историята. Всъщност с низпославането на Свещения Коран техните разпоредби са прекратени и потребността от тях е отпаднала.
Сега да хвърлим поглед към практическия живот на Пророка Мухаммед, Аллах да го благослови и с мир да го дари. И тази страна от живота му изненадва и изумява хората. Който успее да види истината ще разбере защо той е последният Пророк. Порокът Мухаммед, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е човекът, който безупречно е следвал повелите на Свещения Коран, идващи от Аллах и сведени до знанието на хората чрез посредничеството на ангела Джибрил. Както няма друг, който по-добре от Мухаммед да разбира словото на Аллах, така и не съществува такъв, който по-добре от него да се съобразява с Корана и по-добре да го прилага. Принципите, който следва Мухаммед, Аллах да го благослови и с мир да го дари, са предписани от Всевишния Аллах и са утвърдени от Него. С цялата си същност Пророкът е последвал тези принципи и никога не е нарушил техните граници.
Образец във вярата
Мухаммед Избраника, Аллах да го благослови и с мир да го дари, от все сърце повярвал в единния Бог и обявил война на изопачените вярвания и на идолите, противни на единобожието. И преди пророчеството си той никога не е имал склонност към идолите и не се е надявал на помощ от тях. Защото бил определен да спаси хората от погрешните вярвания и да утвърди единобожието на земята.
От сърце и душа той повярвал в постулата:
„Наистина Ние низпослахме Напомнянето и Ние непременно ще го пазим"
[15:9]
Сърцето му е повярвало всецяло и без да се колебае нито за миг, той се устремил към целта. Отслужвал молитвата, четял Корана в Свещената джамия и призовавал безстрашно към Исляма онези, които не му вярвали и го упреквали.
На онези, които го убеждавали: „Откажи се от това дело, за да ти дадем каквото пожелаеш!", отговарял: „Кълна се в Аллах, дори да поставят слънцето в дясната ми ръка и луната в лявата, не бих се отказал от това дело!" Това е най-добрият пример, показващ решимостта и вярата му.
Той вярвал и се уповавал на Аллах с цялата си същност и се надявал на Неговата помощ. По време на преселението той и Абу Бакр се укрили в пещерата Севр, където преследвачите им ги настигнали. Тогава Абу Бакр се разтревожил и казал: „О, Пратенико на Аллах, наближиха." Но Пратеникът, Аллах да го благослови и с мир да го дари, с необикновено хладнокръвие изрекъл:
„Не страдай! Аллах е с нас."
[9:40]
И наистина, преследващите ги заклети убийци се върнали обратно, без да ги забележат.
При Бадр, когато излиза да посрещне врага, прекарал нощта в молитви, плачейки и молейки Всевишния Аллах: „Господи, ако Ти унищожиш тази шепа хора, не ще остане на Земята нито един, който да Ти се покланя."
При изкопаването на ров около Медина за предпазване от враговете той раздробил с честитите си ръце появилия се камък, който никой не могъл да строши. Казал, че при първия удар вижда византийския дворец, при втория – иранския дворец, а при третия – Йемен. Така Пратеникът на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем) прозрял светлото бъдеще на Исляма и благовествал мюсюлманите, че тези страни ще бъдат завладени. Тези слова се казват в момент, когато Ислямът и мюсюлманите са лице срещу лице с опасността да бъдат унищожени. Наистина, подобна вест можел да съобщи само Мухаммед Избраника, Аллах да го благослови и с мир да го дари. Изключително трудно е да се намери по-добър пример за вяра, величавост и непоклатимост.
(Следва)
Вестник "Мюсюлмани", брой 5 (83), Април, 1999 година
Портал 
