Нашият Пророк – Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем)
Какво казали за Пророка (салляллаху алейхи уе селлем) неговите противници
Информацията за Пророка е дошла от хора, които му вярвали и го обичали. Той обаче имал и противници. Четиридесет години от живота му преди пророчеството преминали в атмосфера на неверие, особено годините от започването на пророчеството до преселението, през които Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е живеел сред заклети врагове. Заслепени от светлината, с която той е озарявал векове наред и от завист към величествената му личност, противниците му са търсили недостатък у него, но не са намерили, не са могли да не се преклонят пред него с почит. Дори фанатичните християнски ориенталисти, които през целия си живот като с лупа са търсили слабости у него, не са могли да скрият възхищението си от взискателността на мюсюлманите към неговия живот.
До пророчеството си той прекарал четиридесет години сред езичниците от своето племе Курайш и преживял заедно с тях различни обстоятелства. С тях отсядал и ставал, разговарял, шегувал се, търгувал, участвал в делата им, дори в битките. При разприте им той ги одобрявал. Изминал трънливите и стръмни пътеки с открито чело и с чисто лице така, че тези хора го нарекли „Ал-амин" („Честния"). Дори онези, които след пророчеството му се противопоставили с ярост, продължили да поверяват имуществото си на него. Направили всичко възможно, за да го отклонят от пътя му. Обявили му бойкот, създавали му пречки, оскърбявали го, замервали го с камъни, наговорили се да го убият. Подигравали му се, но никога не отправяли остри думи срещу неговия характер. Не можели да му кажат: „Ти си лъжец!". Дори най-заклетият враг на Пророка – Абу Джахил – не се стърпял да признае: „О, Мухаммед, аз не те наричам лъжец, но не мога да повярвам на това, което ти донесе и към което приканваш."
Когато отговарял на въпросите на византийския император Хераклиус, който искал сведения за Мухаммед, Аллах да го благослови и с мир да го дари, друг от заклетите врагове на Пророка – Абу Суфян, бил принуден да говори за голямото му благородство, праведност и мъжество.
Веднъж събрал близките си и родното племе на хълма ас-Сафа, за да ги призове към Исляма, и попитал: „О, хора на Курайш! Ако ви кажа, че иззад тази планина идва войска, ще ми повярвате ли?" Всички в един глас отговорили: „Разбира се, ще ти повярваме, никога не сме те чули да лъжеш." Така те потвърдили неговата правдивост.
Още много подобни примери могат да се добавят.
На конференция под наслов „Мюсюлманството" един от членовете на Британския духовен колеж Р. Басуард Смит, прави паралел между живота на пророците Иса и Мухаммед, Аллах да ги благослови и с мир да ги дари, и казва следното:
„Много малко знаем за живота на Иса. И то обхваща само част от различните епизоди на неговия живот. Имаме сведения за последните три години от живота на Иса. Но кой е способен да разтвори завесата, криеща подробностите от онези тридесет години, които са началото и подготовката за тези три години? Той е събудил от дълбокия сън всеки трети на света. Но въпреки близостта си до нас неговият примерен живот е отдалечен, защото за него не знаем почти нищо. Какво знаем за майката на Месията? Колко знаем за семейството му, за живота му вкъщи, за апостолите? Как се отнасяме към тях? Как е започнал да призовава хората към неговата религия? У нас възникват още много подобни, въпроси, на които до Съдния ден никой не ще може да отговори.
Що се отнася до Пророка Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем), неговото дело е много ясно. В неговия живот няма тайна за никого, а също и в делото му няма нищо скрито, неизвестно за историята.
Както познаваме Лутер и поета Милтън, така познаваме и всички страни от живота на Мухаммед. Наистина в Исляма всичко е ясно и наяве. Светлината с целия си блясък озарява всичко и достига всичко. Съществуват личности, чийто живот или факти от него остават завинаги неизвестни. Но не такова е положението с Пророка Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем). Неговата биография от раждането до възмъжаването, му се знае с всичките подробности. Знаем за връзката му с народа, за първите му идеи, за обявяването на пророчеството му, за призива му към Исляма. Свещеният Коран, който той е донесъл, се намира в ръцете ни и няма равен на него. По повелята на Бога той носи чаровна и удивителна душа. Пророкът Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) не е имал претенции, че е лишен от човешки слабости. Може би това е най-голямото доказателство за неговото величие."
Гибон пък казва следното: „Пророкът Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) първоначално призовавал към Исляма най-близките си хора, които познавали човешките му слабости. Той успешно издържал труден изпит, в който нито един пророк преди него не би успял. Пророческите проявления за него се променили. Ситуациите, възникнали за другите пророци, тук възникват противоположно. Неприятелите на Пророка Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) са онези, които не го познавали добре."
Писателят Вигнес, автор на книга за Пророка (салляллаху алейхи уе селлем), прави следното съпоставяне: „Когато враговете на Христос го заловили и отвели, за да го разпънат на кръста, апостолите му се разпръснали и избягали. Изменили му. Оставили го сам. Не се посвенили да оставят своя Пророк в ръцете на враговете си. Докато сподвижниците на Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) се събрали като крепост около своя пророк, когато бил подложен на насилие. Рискувайки живота си, го защитили и победили врага."
В битката при Ухуд мюсюлманите се объркали в един момент и се разпръснали. Точно тогава Пророкът (салляллаху алейхи уе селлем) извикал: „Къде са храбреците?" и излезли седем от неговите сподвижници. Те посрещнали с гърдите и ръцете си стрелите, отправени към Пророка (салляллаху алейхи уе селлем), и сабите, размахани срещу него. Защитили го, жертвали се с любов заради каузата и станали мъченици за вярата.
Нека разкажем още една случка при Ухуд, за да покажем вярата и привързаността на една жена към Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари.
В деня на битката при Ухуд се разнесла мълва, че „Пророка, мир нему, е убит." И жените се стекли към Ухуд. Всеки път, когато Сумейра бинт Кайс, чуела вестта, че баща й, брат й и мъжът й са убити, питала: „Как е Пратеника на Аллах? На него нищо не му се е случило, нали?" Когато й кажели: „Слава на Аллах, онзи, за когото питаш, е добре", тя отвръщала: „Моля ви, покажете ми го, да го видя." завели я при Пророка (салляллаху алейхи уе селлем) и след като го видяла, Сумейра се хванала за края на дрехата му и казала: „О, Пратенико на Аллах, майка ми и баща ми да бъдат жертва за теб! След като ти си жив, всяко друго нещастие за мен е нищо."
Вестник "Мюсюлмани", брой 4 (82), Март, 1999 година
Портал 
