Нашият Пророк - Мухаммед салляллаху алейхи уе селлем
Образец в служенето
Към каквото и да призовавал, каквото и да е повелявал Мухаммед Избраника, Аллах да го благослови и с мир да го дари, той винаги бил първият, който го осъществява и то по най-добрия начин, с което се превръща в съвършен пример за всички мюсюлмани.
Първото нещо, което той иска от хората, е да познаят Бога и да му се покланят. Що се отнася до него, сърцето му преливало от любов към Аллах и тръпнело пред Неговото величие и изобилната Му милост. Затова той е живял като образец за хората, възлюбени и окачествени от Аллах със словата:
„Които споменават Аллах и прави, и седнали, и легнали на хълбок..." [3:191]
Както съобщава Аиша, Аллах да е доволен от нея, той винаги споменавал Аллах и за момент дори не проявявал небрежност. Въпреки че мюсюлманите се задоволяват с пет молитви на ден, той отслужвал 50-60 части допълнителни молитви в денонощието. Всяка вечер с голямо желание отслужвал допълнителната нощна молитва „техаджжуд" и от дългото стоене прав краката му се подували. Виждайки това, Аиша, Аллах да е доволен от нея, един ден го попитала: „О, Пратенико на Аллах, Всевишният Аллах опрости твоите минали и бъдещи грехове, но защо ти толкова се мориш и се подлагаш на такива трудности?" Пророкът (салляллаху алейхи уе селлем) й дал следния отговор: „Да не бъда ли тогава признателен раб на Аллах?"
Освен говеенето по време на Рамадан, за мюсюлманите няма друго (салляллаху алейхи уе селлем) задължително говеене. Но много малко са месеците и седмиците, които Пророка прекарвал, без да говее. Пак Аиша, Аллах да е доволен от нея, разказва следното: „Славният Пратеник (салляллаху алейхи уе селлем) говееше продължително и понякога си мислехме, че никога не ще прекъсне говеенето." Месеците Шабан и Рамадан последователно ги прекарвал в говеене, говеел и всяко 13, 14 и 15 число от месеца, и шест дни по време на месец Шаууал. Такъв бил неговият живот на служене.
Образцов характер
Той е образец за характер. Затова е заслужил безграничното благоволение на Всевишния Аллах, както в Свещения Коран се казва:
„Ти наистина имаш велик нрав. За теб има несекваща награда." [68:2-3]
Действително, както казва Аиша, Аллах да е доволен от нея, неговият нрав бил Коранът. Иначе казано, неговият живот представлявал практическо приложение на кораничните предписания. Защото основата на всеки негов подход бил Коранът. Например:
„...защо говорите онова, което не вършите?" [61:3]
Принципът, който намира израз в това свещено знамение например е велико правило за характера. Ислямът изисква синхрон между външното и вътрешното, у хората, между думите и делата им, и е приел противното на това за разкол, като напълно го отхвърля. Пратеника на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем) следвал това правило буквално и през живота си не е оставил положение, което може да породи въпроси в умовете на хората.
На света не съществува човек, когото другите да познават по-добре от членовете на неговото семейство. Колко искрени и прекрасни са описанията за Пророка (салляллаху алейхи уе селлем) от неговите съпруги. При първото низпославане на откровението Хадиджа, Аллах да е доволен от нея, го успокоява така: „Аллах теб никога не ще посрами, защото спазваш правото на ближния, помагаш на безпомощните, подаваш ръка на бедния и потиснатия, почиташ гостите и се притичваш на помощ на изпадналия в трудност."
Аиша, Аллах да е доволен от нея, го описва така: „Той не засрамваше никого и на лошото не отвръщаше с лошо. Прощаваше, отнасяше се добронамерено. Не е отмъщавал на никого заради страстите си. Не е обидил нито един роб или слуга, не е засегнал дори животно. Не е връщал с празни ръце онези, които са го търсели при нужда." ,
Никой не познава живота на Пророка (салляллаху алейхи уе селлем) по-добре от Али, Аллах да е доволен от него, защото той израснал при него и били неразделни. Али, Аллах да е доволен от него, казва следното: „Пратеника на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем) бе с ведро лице, с благ нрав, снизходителен, скромен, имаше превъзходен състрадателен характер. Не бе коравосърдечен. Никога от устата му не излизаше лоша дума, не се ровеше в слабостите на другите, не изричаше в лицето им неща, от които се срамуват. Ако някой му зададеше въпрос, който му е неприятен, запазваше мълчание, не показваше притеснение и не казваше нищо, което ще нарани душата. Който познаваше неговия характер, разбираше от поведението му какво иска."
Неговото сърце биело за щастието на хората и много се натъжавало от оставането им в тъмнината на невежеството и безбожието. По този повод Всевишният Аллах е повелил: „Дойде вече пратеник при вас измежду вас самите. Тежко е за него вашето затруднение, загрижен е за вас..." [9:128]
Към хората бил безкрайно милосърден, сърцето му било изпълнено е любов към тях. Дори в най-критичните си мигове не пренебрегнал този принцип и не го забравил. Когато при Ухуд святото му лице било ранено от враговете и обляно в кръв, той призовал: „Как може да бъде спасен народ, който убива своя Пророк? Господи, посочи път на моя народ, те не знаят какво вършат!" Тези думи са най-красноречивият пример за неговия нрав. На никого не отмъщавал, простил е дори на тези, които са показали непристойност към него и са посегнали на живота му. На връщане от битката при Наджд се оттеглил да отдъхне под едно дърво. Бил сам. Нямало никого наоколо. В този момент се появил един бедуин. Той извадил меча си, готов да убие Пророка (салляллаху алейхи уе селлем). Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) отворил очи, погледът му срещнал погледа на бедуина. Бедуинът изкрещял: „Сега кой може да те спаси от ръцете ми?"
Нашият Пророк (салляллаху алейхи уе селлем) със силна вяра и убеденост в сърцето му отговорил: „Аллах!"
Бедуинът се разтреперил и изпуснал меча. Тогава Пророка (салляллаху алейхи уе селлем), взел меча и попитал: „Сега теб кой може спаси от ръцете ми?"
Бедуинът отговорил: „Никой."
Пророкът казал: „Научи се да бъдеш поне малко милостив! Отивай си, прощавам ти!"
Впоследствие този бедуин станал добър и силен мюсюлманин.
В деня на завладяването на Мека Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари, простил на онези, които били сторили на мюсюлманите всички възможни злини. В деня на завладяването Пророка се обърнал към тях с думите:
- О, Курайш, вие предполагате как ще се отнеса към вас?
- Ти си милостив събрат и си син на милостив събрат – му отвърнали.
- И моето слово към вас е словото на Юсуф, което преди време изрече към братята си: „За вас днес няма порицание. Вината ви не ще бъде хвърлена в лицето ви. Вървете, всички сте свободни – отговорил той."
Какви ли нямало сред тях? Най-заклетите врагове на Исляма Сафуан и Омар, които подготвили нападение срещу Пророка, убиецът на дъщеря му Зейнаб, Икриме, син на Абу Джахил, водачът на вражеската войска Абу Суфян, жена му Хинд, която отхапала от дробовете на Хамза, Аллах да е доволен от него, убиецът на Хамза, Уахши от Хабиш и още много други.
Вестник "Мюсюлмани", брой 6 (84), Април, 1999 година
Портал 
