Нашият пророк – Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем)
Епизод за размисъл
След завладяването на Мека Уахши от Хабаш, който убил Хамза при Ухуд, се явил засрамен при Пророка (салляллаху алейхи уе селлем), за да му поиска прошка. Като видял Уахши, Пророка (салляллаху алейхи уе селлем) се развълнувал. Представил си своя чичо проснат пред себе си, облян в кръв. Погледнал напред, от честитите му очи потекли едри сълзи. Премислил случилото се и въпреки всичко простил на роба Уахши и само му рекъл: :
„Моля те, повече не се явявай пред погледа ми! Когато те видя, си спомням за смъртта на чичо. Отвътре горя."
Образец за щедрост
Мухаммед, Аллах да го благослови и с мир да го дари, бил най-щедрият от всички хора. Въздържал се да вземе и един залък повече от другите хора или да държи в къщата си състояние дори на стойност един дирхем.
Всевишният Аллах окачествява истинските вярващи с думите:
„Които раздават от онова, което сме им дали за препитание."
[2:3]
По щедрост Пратеника на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем) превъзхождал всички. Хадиджа, Аллах да е доволен от нея, при първото откровение казвала: „Ти си лек за болката на онези, които си нямат никого, притичваш се на помощ на онези, които по пътя на истината изпадат в беда, покровителстваш и се грижиш за бедния." От тези думи разбираме, че и преди пророчеството си той е бил щедър и е обичал добротата. Ибн Аббас казва: „Мухаммед, Аллах да го благослови и с мир да го дари, беше най-щедрият от всички нас. А през месец Рамадан щедростта му беше безгранична." Следният случай, предаден от Абу Зар, показва много ясно истинската цел и посока на Пророка: „Вървяхме край Медина и по едно време пред нас се показа планината Ухуд, и Пророка (салляллаху алейхи уе селлем) ми рече: „О, Абу Зар, колко би ми харесало да имам злато колкото планината Ухуд, и в три дни да го раздам па нуждаещите се, и да не остане повече от динар, скрит в ръката ми за дълг, как бих се зарадвал на това!"
Това не са случайни слова, не е празно въжделение. Действително много хора изричат подобни слова и обещания, но когато им се предостави възможност, не могат да ги изпълнят и да прежалят имота си. Но Мухаммед, Аллах да го благослови и с мир да го дари, го прилагал винаги в своя живот. Той винаги бил искрен и изпълнявал онова, което изричал.
Веднъж откъм Бахрейн докарали цяло – състояние злато, сребро и други ценности. Пророкът, мир нему, заповядал да ги струпат в двора на Храма. Без да погледне вещите, застанал пред множеството и отслужил групова молитва. След приключването й извикал хората. Започнал да раздава вещите. След като всичко свършило, с ръце се почистил от праха и си тръгнал.
Не му било навик, но веднъж подир следобедната молитва веднага се върнал вкъщи, но не останал, а веднага излязъл навън. Това привлякло вниманието на присъстващите и го попитали за причината. Той отговорил: „По време на молитвата си спомних, че вкъщи има малко злато. Уплаших се, че ще настъпи вечерта, преди да съм го раздал на нуждаещите се, и че ще остане в дома и през нощта."
Един ден. след като се върнал вкъщи, почувствали, че е тъжен. Попитали го за причината и той отговорил:
„О, майко на Селеме! Онези седем динара, които ни бяха изпратени, все още стоят под дюшека. А вече настъпва вечерта. Не намерихме на кого да ги дадем." Никак не обичал той земните блага. Когато го сполетяла болестта, причинила смъртта му, в момент, когато се гърчел от страдания, си спомнил за малкото количество злато, намиращо се в дома му. Заповядал веднага да бъде раздадено и рекъл: „Нима така ще отиде Мухаммед при своя Господ – оставил злато вкъщи?"
При неговата смърт в къщата му нямало нищо друго освен една мяра ръжено брашно.
Мухаммед, Аллах да го благослови и с мир да го дари, наставлявал всеки да се подготви за отвъдния живот. Самият той не се отделил от набожността. Живял скромен живот, не бил алчен, никога не прекалявал с храната, повечето време прекарвал дори гладен.
Много обичал дъщеря си и двете си внучета. Но тази обич не го тласнала да кичи дъщеря си с хубави дрехи и със скъпи накити. Веднъж Фатима си сложила златна огърлица, донесена от съпруга й Али, Аллах да е доволен от него. Виждайки това, Пророкът (салляллаху алейхи уе селлем) рекъл: „О, Фатима! Искаш ли да казват, че дъщерята на Мухаммед е сложила на шията си обръч от огън?" Фатима веднага свалила украшението. Продал го и с парите от него откупил роб и го освободил.
Образец за справедливост и равнопоставеност
Въпреки че Мухаммед, Аллах да го благослови и е мир да го дари, е любимец на Аллах, никога не е признал никаква привилегия за себе си, пред хората, а с езика на Всевишния Аллах изричал и повтарял:
„Аз съм само човек като вас."
[18:110]
В живота си напълно искрено е следвал този принцип, в земните дела не е признал никаква привилегия нито за себе си, нито за семейството си, нито за когото и да било друг. И той работел като другите хора. При строителството на джамията носел камъни на раменете си, търгувал, воювал със сабя в ръка, дори копал окоп, докато се наранили ръцете му.
По време на едно пътуване решили да заколят овца. Един от сподвижниците му казал: „Заколването на овцата се полага на мен." Друг казал: „Одирането на мен се полага.", трети: „Изпичането аз ще извърша." Пророка, Аллах да го благослови и е мир да го дари, повелил: „Тогава аз пък ще събера дърва." Сподвижниците казали: „О, Пратенико на Аллах, твоята работа ние ще я свършим." Пророкът (салляллаху алейхи уе селлем) казал: „Да, знам, че ще свършите и моята работа. Но на мен никак не ми харесва да съм облагодетелстван спрямо вас, защото за Всевишния Аллах не е приятно да вижда Неговия раб облагодетелстван сред приятелите му."
Многообичната му дъщеря Фатима, Аллах да с доволен от нея, се изморявала от носене на вода с кобилица на рамо и ръцете й се били подули от мелене на брашнос ръчна мелница. Когато поискала от баща си слугиня за домакинската работа, той й отговорил така: „О, Фатима, не можах да посрещна нуждите на обитателите на преддверието. Как да посрещна твоите нужди?" А по това време имало много пленници-слуги. А веднъж казал на дъщеря си следното: „Дъще, сираците на мъчениците от Бедр се нуждаят от помощ много повече, отколкото ти!"
Един ден жена от рода Бану Махзум, която имала знатен произход, извършила кражба. Тъй като била от почтено семейство, някои помолили да й бъде простено, но Пратеника на Аллах се противопоставил и се разпоредил така: „Отминалите народи са били погубвани по тази причина – към богатите, към влиятелните, се отнасяли снизходително, не ги наказвали, а бедните потискали. Кълна се в Аллах, и дъщеря ми Фатима да извърши кражба, и тя ще бъде наказана."
Този и много други примери от живота на Пророка Мухаммед Избраника, Аллах да го благослови и с мир да го дари, са свидетелство за една изключителна личност. Неговият живот е като огледало. Всеки, който се огледа в него, все едно вижда себе си. В неговия живот се съдържат различни събития, които могат да бъдат пример за всеки човек.
Нека самотиите и сираците се утешават с Мухаммед, Аллах да го благослови и с мир да го дари, който след смъртта на баща му Абдуллах и майка му Амина останал сирак. Нека и младите, които постепенно се нагърбват с тежкия товар на живота, погледнат към Мухаммед, Аллах да го благослови и с мир да го дари, който пасял стадата на чичо си Абу Талиб. И търговците нека вземат пример от пътуванията му с търговските кервани из Сирия. И онези, които искат да бъдат полезни за обществото и които полагат усилия за изглаждане на противоречията нека да се поучат от таланта, с който предотвратил сблъсъка между меканците заради преместването па черния камък в Кааба. Главите на семейства да се запознаят с целомъдрения му живот с Хадиджа и Аиша, с чувствата и разбирането, които проявявал към дъщеря си Фатима и внуците си Хасан и Хусейн, Аллах да е доволен от всички тях. И героите, които искат да защищават правдата и да разпространяват истината и доброто, и нямат друг помощник освен Аллах, да вземат за пример Пророка, който сам приканвал към истината езичниците в Мека. Ходжите и преподавателите да мислят за Пророка, който и ден, и нощ възпитавал в джамията сподвижниците си. Богатите хора, собствениците на имот да си представят Пророка, който след завладяването на арабските земи, сред плячката, която идвала отвсякъде и сред охолството живял като обикновен човек, дори като бедняк. Командирите на победителите в битките да погледнат с какво разбиране и съчувствие Мухаммед се отнасял към заклетите си врагове при влизането в Мека. Претърпелите поражение да се поучават от неговата твърдост- и хладнокръвие в битката при Ухуд.
„Мухаммед не е баща на никого от вашите мъже, а е Пратеника на Аллах и последният от пророците." [33:40]
Всеки човек се ражда, расте и умира. Това е неизменният закон, постановен от Аллах за хората. Всевишният Аллах не е променил този закон и за любимия Си пророк Мухаммед Избраника, Аллах да го благослови и с мир да го дари, и е въздигнал духа му към възвисената общност от ангели и пророци.
Неговата смърт объркала любимите му сподвижници, оставила света самотен. Мюсюлманите намират утешение в голямата идея, която той оставил след себе Си – Исляма, и са щастливи в светлината на Словото на Аллах, Корана и неговата сунна.
Как блажени са тези, които са от неговата общност!
Как блажени са тези, който следват неговия път!
Вестник "Мюсюлмани", брой 7 (84), Юни, 1999 година
Портал 
