Нашият пророк - Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем)
Източници, отразяващи живота на Пророка (салляллаху алейхи уе селлем)
За да покажем с каква яснота и правдивост е представен животът на Мухаммед, Аллах да го благослови и с мир да го дари, нека надникнем в източниците по тази тема:
1. Свещеният Коран. Несъмнено най-верният и категоричен източник на познание за живота на Пророка е Свещеният Коран. С неповторимо красноречие той ни известява, че Мухаммед, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е бил сирак, приближен на Аллах. Свещеният Коран разкрива и положението му след встъпването му в пророческата мисия, трудностите, с които се сблъсква, преселението му от Мекка в Медина, борбите му, неговия образцов характер.
2. Книгите с хадиси. В тях са включени стотици хиляди хадиси, отнасящи се до живота, думите и поведението на Пророка (салляллаху алейхи уе селлем). Броят на книгите на тази тема достига стотици хиляди. Шест от тях (Ал-кутуб-у-сситга – Шестте сборника) са приети за най-достоверни. След тях следват книгите: най-известна от тях е „Муснад" на Ахмед ибн-Ханбал в шест тома. Тази книга е събрала на едно място всички хадиси, предадени от сподвижниците. Първите книги с хадиси са слушани и възприемани от стотици хиляди ученици, от самите писатели, които не са оставили неразбрана нито една дума, нито едно обяснение. Сред първите сборници с хадиси, достигнали до нас, е книгата на имам Малик, наречена Мууатта. Тя била четена от самия автор пред шестстотин ученици. Сред тях са халифи, губернатори, учени, специалисти по шериатските закони, литератори и отдадени на религията.
Известното произведение на Мухаммед ибн Исма-ил ап-Бухари „Ал Джамиу-с-сахих" е предавано само от един негов ученик на шестдесет хиляди ученици. Могат да бъдат дадени стотици и хиляди подобни примери. Такава прецизност и толкова внимание не е отделяно на живота на никоя друга личност на света.
3. Книгите Магази. В тези книги се разказва главно за свещените войни на Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари, за битките му. Най-древни и най-известни от тези книги са Магази на Уруа Ибн Зухайр, на Зухра, на Ибн Исхак, на ал-Уакиди.
4. Книгите за ислямската история. Това са писанията, които цялостно представят историята на Исляма. Най- правдива, най-цялостна и обстойна сред тях е „Табакат" на Ибн Сад. Известни са също така „Малката история" и „Голямата история" на Исмаил ал-Бухари и историята на Ибн Аби Хайсума ал-Багдади.
5. Книгите с доводи. Тези книги се отнасят до чудесата и знаците, сочещи пророчеството на Мухаммед, Аллах да го благослови и с мир да го дари. На тази тема са посветени Деляилюн-Нубууе на Абу Нуайм, Деляилюн-Нубууе на ал-Исфахани. Най-известната от тях е ал-Хасаису-л-Кубра на Джеляладдин ас-Суюти.
6. Книги, които характеризират Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари. Те описват физическите особености на Пророка (салляллаху алейхи уе селлем), морала, обичаите и добродетелите му, как и с какво е бил зает от сутрин до вечер. „Шамаилю-н-наби" на Мустагфир, „Сифру-Сеаде" на Неджмеддин Фируз са едни от тях. Най-първата и най-известна книга, написана по този въпрос, е Китабу-ш-Шамаил на Хафиз ат-Тирмизи. Като са направили допълнения и проучвания върху тази книга, известни учени са създали нови произведения. Много известното произведение „Китабу-ш-шифа" на Кади Ияз е едно от тях.
За да разберем как мюсюлманите са документирали състоянието на Пророка си, по какъв начин са събрали и подредили малки, големи, маловажни, много важни или несъществени факти, заедно да прегледаме съдържанието на гореспоменатата книга на ат-Тирмизи: 1. Сведения, свързани с формирането на Пророка (салляллаху алейхи уе селлем); 2. Особеностите на косите му; 3. Пътуването му пеш; 4. Побеляването на косите му; 5. Използването от него на сурма*; 6. Одеждите му; 7. Поминъкът му; 8. Обувките му; 9. Пръстенът му; 10. Сабята му; 11. Ризницата му; 12. Шлемът му; 13. Чалмата му; 14. Дрехата му; 15. Походката му; 16. Как покрива главата си; 17. Начинът, по който седи; 18. Начинът, по който се обляга; 19. Начинът му на хранене; 20. Хлябът му; 21. Храната му; 22. Ритуалното му измиване; 23. Какво казвал преди и след ядене; 24. Машата му; 25. Плодовете му; 26. Какво и как пие; 27. Как си слага благовоние; 28. Говорът му; 29. Как чете поезия; 30. Нощните му беседи и разкази; 31. Сънят му; 32. Службата му; 33. Как се смее и усмихва; 34. Как се шегува; 35. Молитвата му след изгрев слънце; 36. Допълнителните му дневни молитви; 37. Говеенето му; 38. Как чете Корана; 39. Плачът и смирението му; 40. Леглото и постелята му; 41. Смирението му; 42. Моралът му; 43. Честите му имена; 44. Съжителството му; 45. Възрастта му; 46. Кончината му; 47. Наследството, което оставил.
Това са факти, отнасящи се до неговия личен живот. Нищо от живота му не остава скрито и не се пази в тайна. В дома си е бил сред членовете на семейството си, след като излизал навън, е бил сред сподвижниците и приятелите си. Всичко, което е правил, е налице. И съпругите, и сподвижниците му разказвали на другите хора всичко, което са видели и чули от него. Освен това, част от сподвижниците му, които нямали дом или място, където да се подслонят, оставали в преддверието на храма. Тези хора, наричани „хората от преддверието", не пропускали» беседа на Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари, разказвали с педантичност на хората за неговите думи и постъпки. Такъв, е бил и Абу Хурайра, който е предал най-много хадиси.
*Сурма – специален прах, който мъжете нанасят на клепачите и е от сунната на Пророка.
Вестник "Мюсюлмани", брой 3 (81), Февруари, 1999 година
Портал 
