LXIV. РАЗДЕЛ ЗА ДОСТОЙНСТВОТО НА ПРИЗНАТЕЛНИЯ БОГАТ ЧОВЕК, КОЙТО ПРИДОБИВА ИМОТА СИ ПО ЧЕСТЕН ПЪТ И ГО РАЗДАВА СПОРЕД БОЖИЯТА ПОВЕЛЯ

LXIV. РАЗДЕЛ ЗА ДОСТОЙНСТВОТО НА ПРИЗНАТЕЛНИЯ БОГАТ ЧОВЕК, КОЙТО ПРИДОБИВА ИМОТА СИ ПО ЧЕСТЕН ПЪТ И ГО РАЗДАВА СПОРЕД БОЖИЯТА ПОВЕЛЯ



قال اللَّه تعالى: ﴿ فأما من أعطى واتقى، وصدق بالحسنى، فسنيسره لليسرى﴾

Аллах Всевишния е казал: „Който раздава и се бои, и вярва в Най-прекрасното, ще го улесним към лесното“ (92: 5–7).



وقال تعالى: ﴿ وسيجنبها الأتقى، الذي يؤتي ماله يتزكى، وما لأحد عنده من نعمة تجزى، إلا ابتغاء وجه ربه الأعلى، ولسوف يرضى ﴾

И е казал още: „И ще бъде предпазен от него богобоязливият, който раздава своето богатство, за да се пречисти, на никого не прави благодеяние, за да бъде възнаграден, а само в стремеж към Лика на своя Господ, Върховния. И непременно ще е доволен“ (92: 17–20).



وقال تعالى: ﴿ إن تبدوا الصدقات فنعما هي، وإن تخفوها وتؤتوها الفقراء فهو خير لكم، ويكفر عنكم من سيئاتكم، والله بما تعملون خبير﴾

И е казал Той: „Ако явно раздавате милостиня, колко хубаво е това! Но ако скътате и тайно дадете на бедняците, това е най-доброто за вас и то ще изкупи от лошите ви постъпки. Сведущ е Аллах за вашите дела“ (2: 271).



وقال تعالى:﴿ لن تنالوا البر حتى تنفقوا مما تحبون، وما تنفقوا من شيء فإن اللَّه به عليم ﴾

И е казал още: „Не ще се сдобиете с праведността, додето не раздадете от онова, което обичате. А каквото и да раздадете, Аллах го знае“ (3: 92).

Знаменията за добродетелта на изразходването за богоугодни дела са много и са известни.



576- وعن عبدِ اللَّهِ بنِ مسعودٍ رضي اللَّه عنه قال : قالَ رسولُ اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم : « لا حَسَدَ إِلاَّ في اثَنَتَيْنِ : رَجُلٌ آتَاهُ اللَّهُ مَالاً ، فَسَلَّطَهُ على هَلكَتِهِ في الحَقِّ . ورَجُلٌ آتَاه اللَّهُ حِكْمَةً فُهو يَقضِي بِها وَيُعَلِّمُهَا » متفقٌ عليه وتقدم شرحه قريباً .

576. От Абдуллах ибн Масуд, Аллах да е доволен от него, се предава, че Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал: „Може да се завижда само на двама: на човек, комуто Аллах е дарил имот и го е овластил да го изразходва за правдата, и човек, комуто Аллах е дарил мъдрост, а той отсъжда чрез нея и я преподава“ (всепризнат хадис).



577- وعن ابْنِ عمر رضي اللَّه عنهما عن النبي صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم قال : « لا حَسَد إِلاَّ في اثنَتَين : رَجُلٌ آتَاهُ اللَّه القُرآنَ ، فهو يَقُومُ بِهِ آنَاءَ اللَّيل وآنَاءَ النَّهارِ . وَرَجُلٌ آتَاهُ اللَّه مَالاً . فهوَ يُنْفِقهُ آنَاءَ اللَّيْلِ وآنَاءَ النَّهارِ » متفقٌ عليه .

577. От сина на Омар, Аллах да е доволен и от двамата, се предава, че Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал: „Може да се завижда само на двама: на човек, комуто Аллах е дарил Корана и той се занимава с него и в часовете на нощта, и в часовете на деня, и на човек, комуто е дарил имот, и той го изразходва [по пътя на Аллах] и в часовете на нощта, и в часовете на деня“ (всепризнат хадис).



578- وعَن أبي هُريرة رضي اللَّه عنه أَنَّ فُقَرَاءَ المُهَاجِرِينَ أَتَوْا رسولَ اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم . فقالوا : ذَهَبَ أَهْلُ الدُّثُورِ بِالدَّرَجاتِ العُلَى . والنَّعِيمِ المُقِيمِ . فَقَال : « ومَا ذَاكَ ؟ » فَقَالُوا : يُصَلُّونَ كمَا نُصَلِّي ، ويَصُومُونَ كمَا نَصُومُ . وَيَتَصَدَّقُونَ ولا نَتَصَدَّقُ ، ويَعتِقُونَ ولا نَعتقُ فقال رسول اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم : « أَفَلا أُعَلِّمُكُمْ شَيئاً تُدرِكُونَ بِهِ مَنْ سبَقَكُمْ ، وتَسْبِقُونَ بِهِ مَنْ بَعْدَكُمْ وَلاَ يَكُونُ أَحَدٌ أَفْضَلَ مِنْكُم إِلاَّ مَنْ صَنَعَ مِثلَ ما صَنَعْتُم ؟ » قالوا : بَلَى يا رسولَ اللَّه ، قَالَ : « تُسبحُونَ ، وتحمَدُونَ وتُكَبِّرُونَ ، دُبُر كُلِّ صَلاة ثَلاثاً وثَلاثِينَ مَرَّةً » فَرَجَعَ فُقَرَاءُ المُهَاجِرِينَ إِلى رسولِ اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم ، فَقَالُوا : سمِعَ إِخْوَانُنَا أَهْلُ الأَموَالِ بِمَا فَعلْنَا ، فَفَعَلوا مِثْلَهُ ؟ فَقَالَ رسولُ اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم : « ذلك فَضْلُ اللَّهِ يُؤْتِيهِ مَن يشَاءُ » متفقٌ عليه ، وهذا لفظ روايةِ مسلم .

578. От Абу Хурайра, Аллах да е доволен от него, се предава, че бедните измежду преселниците отишли при Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, и казали: „Хората с много богатства са отнесли и високите положения, и трайните блага“. Попитал: „Как така?“ Отговорили: „Молят се, както и ние се молим, говеят, както и ние говеем, дават милостиня, а ние не даваме, и освобождават роби, а ние – не“. Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, казал: „Да ви науча ли на нещо, с което ще настигнете изпреварилите ви и ще запазите преднината си спрямо изостаналите, и никой не ще бъде по-добър, освен който върши същото като вас?“ Отговорили: „Разбира се, Пратенико на Аллах!“ Казал: „В края на всяка молитва трийсет и три пъти ще повтаряте Преславен е Аллах!(субханаллах), Аллах е Най-великият! (Аллаху акбар) и Хвала на Аллах! (алхамдулиллах)“. Върнали се бедните измежду преселниците при Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, и казали: „Имотните ни братя чуха какво правим и направиха същото“. Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, казал: „Това е дар от Аллах. Той го дава комуто пожелае“ (всепризнат хадис, цитиран тук според версията на Муслим).



<--- Върни се на съдържанието на - РИЯДУ-С-САРИХИН