XLVII. РАЗДЕЛ ЗА ПРИЗНАЦИТЕ НА БОЖИЯТА ЛЮБОВ КЪМ РАБИТЕ,

XLVII. РАЗДЕЛ ЗА ПРИЗНАЦИТЕ НА БОЖИЯТА ЛЮБОВ КЪМ РАБИТЕ,

за подбуждането към възприемането им като нравствен идеал и за стремежа те да бъдат постигнати



قال اللَّه تعالى: ﴿ قل إن كنتم تحبون اللَّه فاتبعوني يحببكم اللَّه، ويغفر لكم ذنوبكم، والله غفور رحيم﴾

Аллах Всевишния е казал: „Ако обичате Аллах, последвайте ме! И Аллах ще ви обикне, и ще опрости греховете ви. Аллах е опрощаващ, милосърден“ ( 3: 31).



وقال تعالى: ﴿ يا أيها الذين آمنوا من يرتد منكم عن دينه فسوف يأتي اللَّه بقوم يحبهم ويحبونه، أذلة على المؤمنين أعزة على الكافرين، يجاهدون في سبيل اللَّه، ولا يخافون لومة لائم، ذلك فضل اللَّه يؤتيه من يشاء، والله واسع عليم﴾

И е казал още: „О, вярващи, който от вас се отрече от своята религия, [знайте, че] Аллах ще доведе хора, които обича и те ще Го обичат – смирени пред вярващите, могъщи пред неверниците, и които се борят по пътя на Аллах, и не се страхуват от хула на хулител. Това е благодатта на Аллах. Той я дарява комуто пожелае. Аллах е всеобхватен, всезнаещ“ ( 5: 54).



391- وعن أبي هريرة رضي اللَّه عنه قال : قال رسول اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم : « إِنَّ اللَّه تعالى قال: مَنْ عادَى ليَ ولِيّاً ، فقدْ آذَنْتُهُ بِالحَرْبِ ، ومَا تَقَرَّبَ إِليَّ عَبْدِي بِشَيءٍ أَحَبَّ إِلَيَّ مِمَّا افْتَرَضْتُ عَلَيْهِ ، وَمَا يَزَالُ عَبْدِي يَتَقَرَّبُ إِلَيَّ بِالنَّوَافِلِ حَتَّى أُحِبَّهُ ، فَإذَا أَحْببْتُهُ ، كُنْتُ سَمْعَهُ الَّذِي يَسْمَعُ بِهِ ، وَبَصَرَهُ الَّذِي يُبْصِرُ بِهِ ، ويَدَهُ الَّتي يبْطِشُ بِهَا ، وَرجْلَهُ الَّتي يَمْشِي بِها وإنْ سَأَلَني أَعْطَيْتُهُ ، وَلَئِنْ اسْتَعَاذَنِي لأُعِيذَنَّهُ » رواه البخاري .

391. От Абу Хурайра, Аллах да е доволен от него, се предава, че Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал: „Аллах Всевишния каза: „На онзи, който враждува с Мой ближен, Аз съм му обявил война. Моят раб не ще Ме доближи с нещо, по-обично за Мен от онова, с което съм го задължил. Моят раб продължава да Ме доближава чрез допълнителното служене[1], докато го обикна. А щом го обикна, Аз ставам слухът, с който чува, и зрението, с което вижда, и ръката, с която хваща, и кракът, с който ходи. Ако Ме помоли, ще му дам. Ако поиска да го закрилям, ще го закрилям“ (разказан от ал-Бухари).



392- وعنه عن النبي صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم ، قال : « إِذَا أَحَبَّ اللَّهُ تعالى العَبْدَ ، نَادَى جِبْريل : إِنَّ اللَّه تعالى يُحِبُّ فُلاناً ، فَأَحْبِبْهُ ، فَيُحبُّهُ جِبْريلَ ، فَيُنَادى في أَهْلِ السَّمَاء : إِنَّ اللَّه يُحِبُّ فُلاناً ، فَأَحِبوهُ ، فَيُحِبُّهُ أَهْلُ السَّمَاءِ ، ثُمَّ يُوْضَعُ له القَبُولُ في الأَرْضِ » متفقٌ عليه.

وفي رواية لمسلمٍ : قال رسولُ اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم : « إِنَّ اللَّه تعالى إِذا أَحبَّ عبْداً دَعا جِبْريلَ ، فقال : إِنِّي أُحِبُّ فُلاناً فَأَحْبِبْهُ ، فَيُحِبُّهُ جِبْريلُ ، ثُمَّ يُنَادِي في السَّماءِ ، فَيَقُولُ : إِنَّ اللَّه يُحِبُّ فُلاناً ، فَأَحِبُّوهُ فَيُحبُّهُ أَهْلُ السَّمَاءِ ثُمَّ يُوضَعُ له القَبُولُ في الأَرْضِ ، وإِذا أَبْغَضَ عَبداً دَعا جِبْريلَ ، فَيَقولُ : إِنِّي أُبْغِضُ فُلاناً ، فَأَبْغِضْهُ ، فَيُبْغِضُهُ جِبْريلُ ، ثُمَّ يُنَادِي في أَهْلِ السَّماءِ : إِنَّ اللَّه يُبْغِضُ فُلاناً ، فَأَبْغِضُوهُ ، فَيُبْغِضُهُ أَهْلُ السَّماءِ ثُمَّ تُوضَعُ له البَغْضَاءُ في الأَرْضِ » .

392. Пак от същия сподвижник се предава, че Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал: „Когато Аллах Всевишния обикне някой раб, Той прогласява на Джибрил: „Аллах Всевишния обича еди–кого си, обикни го и ти!“ Джибрил го обиква и прогласява на небесните обитатели: „Аллах Всевишния обича еди–кого си, обикнете го и вие!“ И небесните жители го обикват. После все повече го приемат и на земята“ (всепризнат хадис).

Във варианта на Муслим се казва: „Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал: „Ако обикне някой раб, Аллах Всевишния извиква Джибрил и казва: „Аз обичам еди–кого си, обикни го и ти!“ И Джибрил го обиква. После той прогласява на небето и казва: „Аллах обича еди–кого си, обикнете го и вие!“ И го обикват небесните жители. После все повече го приемат и на земята. И ако възненавиди някой раб, Той извиква Джибрил и казва: „Аз възненавиждам еди-кого си, възненавиди го и ти!“ И Джибрил го възненавижда. После прогласява сред небесните жители: „Аллах възненавижда еди–кого си, възненавиждайте го и вие! После все повече го възненавиждат и на земята“.



393- وعن عائشةَ رضي اللَّهُ عنها ، أَن رسول اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم ، بعَثَ رَجُلاً عَلَى سرِيَّةٍ ، فَكَانَ يَقْرأُ لأَصْحابِهِ في صلاتِهِمْ ، فَيخْتِمُ بــ ﴿ قُلْ هُوَ اللَّهُ أَحَدٌ ﴾ فَلَمَّا رَجَعُوا ، ذَكَروا ذلكَ لرسولِ اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم ، فقال : « سَلُوهُ لأِيِّ شَيءٍ يَصْنَعُ ذلكَ ؟ » فَسَأَلوه ، فَقَالَ : لأنَّهَا صِفَةُ الرَّحْمَنِ ، فَأَنَا أُحِبُّ أَنْ أَقْرَأَ بِهَا، فقال رسولُ اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم : « أَخْبِرُوهُ أَنَّ اللَّه تعالى يُحبُّهُ » متفقٌ عليه .

393. От Аиша, Аллах да е доволен от нея, се предава, че Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, изпратил някакъв мъж с отряд [на бой]. Той водел молитвата на другарите си и винаги завършвал със словата: „Кажи: „Той е Аллах – Единствения!“[2] Когато се завърнали, споменали за него пред Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, а той казал: „Попитайте го защо прави това!“ Попитали го и той отговорил: „Защото става дума за свойство на Всемилостивия и аз обичам да чета за него“. Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, казал: „Известете го, че Аллах Всевишния го обича!“ (всепризнат хадис).



[1] Допълнителните молитви науафил, както и всяко усърдие в името на Аллах.

[2] Коран, 112: 1.


<--- Върни се на съдържанието на - РИЯДУ-С-САРИХИН