XXVII. РАЗДЕЛ ЗА ЗАЧИТАНЕТО ДОСТОЙНСТВОТО НА МЮСЮЛМАНИТЕ, ЗА РАЗЯСНЯВАНЕТО НА ТЕХНИТЕ ПРАВА, ЗА СЪЧУВСТВИЕТО И МИЛОСЪРДИЕТО КЪМ ТЯХ

XXVII. РАЗДЕЛ ЗА ЗАЧИТАНЕТО ДОСТОЙНСТВОТО НА МЮСЮЛМАНИТЕ, ЗА РАЗЯСНЯВАНЕТО НА ТЕХНИТЕ ПРАВА, ЗА СЪЧУВСТВИЕТО И МИЛОСЪРДИЕТО КЪМ ТЯХ



قال اللَّه تعالى: ﴿ ومن يعظم حرمات اللَّه فهو خير له عند ربه﴾

Аллах Всевишния е казал: „...който зачита светините на Аллах, това е най-доброто за него при неговия Господ“ (22: 30).



وقال تعالى: ﴿ ومن يعظم شعائر اللَّه فإنها من تقوى القلوب ﴾

И е казал Всевишния: „...който зачита обредите на Аллах, това е от набожността на сърцата“ (22: 32).



وقال تعالى: ﴿ واخفض جناحك للمؤمنين ﴾

И е казал още: „...и спусни своето крило над вярващите!“ (15: 88).



وقال تعالى: ﴿ من قتل نفساً تغير نفس أو فساد في الأرض فكأنما قتل الناس جميعاً، ومن أحياها فكأنما أحيا الناس جميعاً﴾

И е казал Той: „...който убие човек не за човек или заради покварата му по земята, той сякаш е убил всички хора. А който спаси човек, той сякаш е спасил всички хора...“ (5: 32).



227- وعن أَبي موسى رضي اللَّه عنه قال : قال رسول اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم : «الْمُؤْمنُ للْمُؤْمِن كَالْبُنْيَانِ يَشدُّ بعْضُهُ بَعْضاً » وَشَبَّكَ بَيْنَ أَصَابِعِه . متفق عليه .

227. От Абу Муса, Аллах да е доволен от него, се предава, че Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал: „Вярващият за вярващия е като част от постройка, всяка част от която подсилва другата“. И сплел пръстите на двете си ръце“[1] (всепризнат хадис).



228- وعنه قال : قال رسول اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم : « مَن مَرَّ فِي شَيْءٍ مِنْ مَسَاجِدِنَا ، أَوْ أَسْوَاقِنَا، ومَعَه نَبْلٌ فَلْيُمْسِكْ ، أَوْ لِيَقْبِضْ عَلَى نِصالِهَا بِكفِّهِ أَنْ يُصِيب أَحَداً مِنَ الْمُسْلِمِينَ مِنْهَا بِشَيْءٍ » متفق عليه.

228. От същия сподвижник се предава, че Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал: „Когато някой минава през джамиите или пазарите ни и носи стрели, нека хване с длан остриетата, за да не нарани някой мюсюлманин“ (всепризнат хадис).



229- وعن النُّعْمَانِ بنِ بشِيرٍ رضي اللَّه عنهما قال : قال رسولُ اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم: « مثَلُ الْمُؤْمِنِينَ فِي تَوَادِّهِمْ وتَرَاحُمِهِمْ وتَعاطُفِهِمْ ، مَثَلُ الْجَسَدِ إِذَا اشْتَكَى مِنْهُ عُضْوٌ تَداعَى لهُ سائِرُ الْجسدِ بالسهَرِ والْحُمَّى » متفقٌ عليه .

229. От ан-Нуман, син на Башир, Аллах да е доволен и от двамата, се предава, че Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал: „По своята взаимна обич, съчувствие и състрадание вярващите приличат на тялото: щом някоя негова част заболее, цялото тяло страда от безсъние и треска“ (всепризнат хадис).



230- وعن أَبي هُريْرَةَ رضي اللَّه عنه قال : قبَّل النَّبِيُّ صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم الْحسنَ ابن عَليٍّ رضي اللَّه عنهما ، وَعِنْدَهُ الأَقْرعُ بْنُ حَابِسٍ ، فقال الأَقْرَعُ : إِنَّ لِي عَشرةً مِنَ الْولَدِ ما قَبَّلتُ مِنْهُمْ أَحداً فنَظَر إِلَيْهِ رسولُ اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم فقال : «مَن لا يَرْحمْ لا يُرْحَمْ» متفقٌ عليه .

230. От Абу Хурайра, Аллах да е доволен от него, се предават думите: „Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари, целуна ал-Хасан, сина на Али, Аллах да е доволен и от двамата. Там присъстваше ал-Акра, син на Хабис, който каза: „Аз имам десет деца, но не съм целувал никое от тях“. Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, погледна към него и каза: „Който не проявява милосърдие, и към него не проявяват милосърдие“ (всепризнат хадис).



231- وعن عائشةَ رضي اللَّه عنها قالت : قدِم ناسٌ مِن الأَعْرابِ عَلَى رسول اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم، فقالوا : أَتُقبِّلونَ صِبيْانَكُمْ ؟ فقال : « نَعَمْ » قالوا : لَكِنَّا واللَّه ما نُقَبِّلُ ، فقال رسولُ اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم : « أَوَ أَمْلِكُ إِنْ كَانَ اللَّه نَزعَ مِنْ قُلُوبِكُمْ الرَّحمَةَ» متفقٌ عليه .

231. От Аиша, Аллах да е доволен от нея, се предават думите: „При Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, дойдоха хора от бедуините и попитаха: „Целувате ли децата си?“ Той отговори утвърдително. Казаха: „Ала, кълнем се в Аллах, ние не целуваме“. Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, каза: „Имам ли власт, ако Аллах е изтръгнал милосърдието от сърцата ви?“ (всепризнат хадис).



232- وعن جرير بن عبد اللَّه رضي اللَّه عنه قال : قال رسول اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم : « مَنْ لا يرْحَم النَّاس لا يرْحمْهُ اللَّه » متفقٌ عليه .

232. От Джарир ибн Абдуллах, Аллах да е доволен от него, се предава, че Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал: „Който не проявява милосърдие към хората, и Аллах не проявява милосърдие към него “ (всепризнат хадис).



233- وعن أَبي هُريرةَ رضي اللَّه عنه ، أَنَّ رسولَ اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم قال : « إِذا صلى أَحدُكُمْ للنَّاسِ فلْيُخَفِّفْ ، فَإِنَّ فِيهِمْ الضَّعِيفَ وَالسقيمَ والْكَبِيرَ . وإِذَا صَلَّى أَحَدُكُمْ لِنَفْسِهِ فَلْيطَوِّل ما شَاءَ » متفقٌ عليه .وفي روايةٍ : « وذَا الْحاجَةِ » .

233. От Абу Хурайра, Аллах да е доволен от него, се предава, че Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал: „Когато някой от вас води молитва на други хора, нека я облекчава – сред тях може да има немощни, болни, възрастни[2]. Но ако отслужва молитва сам, нека я удължава колкото желае“ (всепризнат хадис).



234- وعن عائشة رضي اللَّه عنها قَالَتْ : إِنْ كَان رسولُ اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم لَيدعُ الْعَمَلَ ، وهُوَ يحِبُّ أَنَ يَعْملَ بِهِ ، خَشْيةَ أَنْ يَعْمَلَ بِهِ النَّاسُ فيُفْرَضَ عَلَيْهِمْ » متفقٌ عليه .

234. От Аиша, Аллах да е доволен от нея, се предава, че Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, понякога преставал да върши нещо, макар и да му харесвало, защото се страхувал, че и хората ще започнат да го вършат [постоянно] и то ще се превърне в задължение за тях (всепризнат хадис).



235- وعنْهَا رضي اللَّه عنها قالَتْ : نَهَاهُمْ النَّبِيُّ صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم عَن الْوِصال رَحْمةً لهُمْ ، فقالوا: إِنَّكَ تُواصلُ ؟ قال : « إِنِّي لَسْتُ كَهَيئَتِكُمْ إِنِّي أَبِيتُ يُطْعِمُني رَبِّي ويَسْقِيني » متفقٌ عليه مَعناهُ : يجعَلُ فيَّ قُوَّةَ مَنْ أَكَلَ وَشَرَبَ .

235. Пак от Аиша, Аллах да е доволен от нея, се предават думите, че Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е забранил на сподвижниците си да говеят постоянно от милосърдие към тях. Казали му: „Но ти постоянно говееш“. Отговорил им: „Аз не съм като вас. Нощем моят Господ ме храни и пои“ (всепризнат хадис в смисъл, че Аллах Всевишния му дава сили, сякаш се е нахранил и утолил жаждата си).



236- وعن أَبي قَتادَةَ الْحارِثِ بنِ ربْعي رضي اللَّه عنه قال : قال رسول اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم : «إِنِّي لأَقُومُ إِلَى الصَّلاةِ ، وَأُرِيدُ أَنْ أُطَوِّل فِيها ، فَأَسْمعُ بُكَاءَ الصَّبِيِّ ، فَأَتَجوَّزَ فِي صلاتِي كَرَاهِيَةَ أَنْ أَشُقَّ عَلَى أُمِّهِ » رواه البخاري .

236. От Абу Катада ал-Харис, син на Риби, Аллах да е доволен от него, се предава, че Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал: „Изправям се за молитва с желанието да я отслужвам дълго. Но чувам плач на дете и скъсявам молитвата си, защото не искам тя да обремени майката“ (разказан от ал-Бухари).



237- وعن جُنْدِبِ بن عبد اللَّه رضي اللَّه عنه قال: قال رسولُ اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم:«منْ صَلَّى صَلاةَ الصُّبحِ فَهُوَ فِي ذِمةِ اللَّه فَلا يطْلُبنَّكُمْ اللَّهُ مِنْ ذِمَّتِهِ بِشَيْءٍ ، فَإِنَّهُ منْ يَطْلُبْهُ مِنْ ذِمَّتِهِ بِشَيْءٍ يُدرِكْه، ثُمَّ يكُبُّهُ عَلَى وجْهِهِ في نَارِ جَهَنَّم » رواه مسلم .

237. От Джундуб ибн Абдуллах, Аллах да е доволен от него, се предава, че Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал: „Когато някой отслужва утринната молитва, той изпълнява дълг към Аллах[3]. Нека Аллах не потърси от вас сметка за нещо относно дълга към Него. Ако от някого бъде потърсена сметка за нещо относно този дълг, Той ще го настигне, после ще го хвърли по лице в Огъня на Ада“ (разказан от Муслим).



238- وعن ابن عمر رضي اللَّه عنهما أَنَّ رسول اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم قال : « المُسْلِمُ أَخُو المُسْلِمِ، لا يظْلِمُه ، ولا يُسْلِمهُ ، منْ كَانَ فِي حَاجَةِ أَخِيهِ كَانَ اللَّهُ فِي حاجتِهِ ، ومَنْ فَرَّج عنْ مُسْلِمٍ كُرْبةً فَرَّجَ اللَّهُ عنْهُ بِهَا كُرْبَةً مِنْ كُرَبِ يوْمَ الْقِيامَةِ ، ومَنْ ستر مُسْلِماً سَتَرهُ اللَّهُ يَوْم الْقِيَامَةِ » متفقٌ عليه .

238. От сина на Омар, Аллах да е доволен и от двамата, се предава, че Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал: „Мюсюлманинът е брат на мюсюлманина – той не го угнетява и не го предава[4]. Когато някой удовлетвори потребност на свой брат, Аллах ще удовлетвори негова потребност. Когато някой избави мюсюлманин от затруднение, Аллах ще го избави от затруднение в Деня на възкресението. Когато някой прикрие мюсюлманин, Аллах ще го прикрие в Деня на възкресението“ (всепризнат хадис).



239- وعن أَبي هريرة رضي اللَّه عنه قال : قال رسول اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم : «المُسْلِمُ أَخُو الْمُسْلِم لا يخُونُه ولا يكْذِبُهُ ولا يخْذُلُهُ ، كُلُّ الْمُسْلِمِ عَلَى الْمُسْلِمِ حرامٌ عِرْضُهُ ومالُه ودمُهُ التَّقْوَى هَاهُنا ، بِحسْبِ امْرِىءٍ مِنَ الشَّرِّ أَنْ يَحْقِرَ أَخاهُ المسلم» رواه الترمذيُّ وقال : حديث حسن .

239. От Абу Хурайра, Аллах да е доволен от него, се предава, че Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал: „Мюсюлманинът е брат за мюсюлманина – не му изменя, не го лъже и не му отказва подкрепа. За всеки мюсюлманин честта, имотът и животът на другите мюсюлмани са неприкосновени. Благочестието е ето тук [в сърцето]. Достатъчно зло за човек е да пренебрегва своя брат мюсюлманин“ (разказан от ат-Тирмизи, който го е определил като добър хадис).



240- وعنه قال : قال رسول اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم : « لا تَحاسدُوا ولا تناجشُوا ولا تَباغَضُوا ولا تَدابرُوا ولا يبِعْ بعْضُكُمْ عَلَى بيْعِ بعْضٍ ، وكُونُوا عِبادَ اللَّه إِخْواناً. المُسْلِمُ أَخُو الْمُسْلِم لا يَظلِمُه ولا يَحْقِرُهُ ولا يَخْذُلُهُ . التَّقْوَى هَاهُنا ويُشِيرُ إِلَى صَدْرِهِ ثَلاَثَ مرَّاتٍ بِحسْبِ امْرِيءٍ مِنَ الشَّرِّ أَنْ يَحْقِر أَخاهُ المسلم . كُلَّ الْمُسْلِمِ عَلَى الْمُسْلِمِ حرامٌ دمُهُ ومالُهُ وعِرْضُهُ » رواه مسلم .

240. Пак от него се предава, че Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал: „Не си завиждайте един на друг, не се мамете помежду си в търговията[5], не се мразете, не си обръщайте гръб и не подбивайте цените си един на друг[6]! Бъдете братя, о, раби на Аллах! Мюсюлманинът е брат за мюсюлманина – не го угнетява, не го пренебрегва и не му отказва подкрепа. Благочестието е ето тук – той посочи към гръдта си три пъти. Достатъчно зло за мюсюлманина е да пренебрегва своя брат мюсюлманин. За всеки мюсюлманин честта, имотът и животът на другите мюсюлмани са неприкосновени“ (разказан от Муслим).



241- وعن أَنسٍ رضي اللَّه عنه عن النبي صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم قال : « لا يُؤْمِنُ أَحدُكُمْ حتَّى يُحِبَّ لأَخِيهِ مَا يُحِبُّ لِنَفْسِهِ » متفقٌ عليه .

241. От Анас, Аллах да е доволен от него, се предава, че Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал: „Не е станал вярващ никой от вас, докато не обича за своя брат онова, което обича за себе си“ (всепризнат хадис).

242- وعنه قال : قال رسول اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم : « انْصُرْ أَخَاكَ ظَالِماً أَوْ مَظْلُوماً» فقَالَ رَجُلٌ: يَا رسول اللَّه أَنْصرهُ إِذَا كَانَ مَظلُوماً أَرَأَيْتَ إِنْ كَانَ ظَالِماً كَيْفَ أَنْصُرُهُ ؟ قال: « تَحْجُزُهُ أَوْ تَمْنعُهُ مِنَ الظُّلْمِ فَإِنَّ ذلِك نَصْرُهْ » رواه البخاري .

242. Пак от него се предава, че Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал: „Помогни на свой брат, бил той угнетител или угнетен!“ Един мъж попитал: „Пратенико на Аллах, ако той е угнетен, ще му помогна, но как да му помогна, ако е угнетител?“ Отговорил: „Като го възпреш от гнета. Това значи да му помогнеш“ (разказан от ал-Бухари).



243- وعن أَبي هريرة رضي اللَّه عنه أَنَّ رسول الَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم قال : « حقُّ الْمُسْلمِِ عَلَى الْمُسْلِمِ خمسٌ : رَدُّ السَّلامِ ، وَعِيَادَةُ الْمرِيضَ ، واتِّبَاعُ الْجنَائِزِ ، وإِجابة الدَّعوةِ ، وتَشمِيت العْاطِسِ » متفق عليه .

وفي رواية لمسلمٍ : « حق الْمُسْلمِ سِتٌّ : إِذا لقِيتَهُ فسلِّم عليْهِ ، وإِذَا دَعاكَ فَأَجبْهُ ، وَإِذَا اسْتَنْصَحَكَ فَانْصحْ لهُ ، وإِذا عطَس فحمِد اللَّه فَشَمِّتْهُ . وَإِذَا مرِضَ فَعُدْهُ ، وَإِذَا ماتَ فاتْبعهُ».

243. От Абу Хурайра, Аллах да е доволен от него, се предава, че Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал: „Мюсюлманинът има пет задължения към мюсюлманина: да отвърне на поздрава му, да посети болния, да участва в погребенията, да откликне на поканата и когато [мюсюлманин] кихне [и рече: „Алхамдулиллах! (Слава на Аллах!)],” да каже: „Ярхамукаллах! (Аллах да се смили над теб!)“ (всепризнат хадис).

Във варианта на Муслим се казва: „Мюсюлманинът има шест права: когато го срещнеш, поздрави го; когато те покани, откликни му; когато потърси съвета ти, дай му искрен съвет; когато кихне и рече: „Алхамдулиллах! (Слава на Аллах!)”, ти му кажи: „Ярхамукалллах! (Аллах да се смили над теб!); когато се разболее, посети го; и когато почине, изпрати го“.



244- وعن أَبي عُمارة الْبراءِ بنِ عازبٍ رضي اللَّه عنهما قال : أَمرنا رسولُ اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم بِسبْعٍ : أَمرنَا بِعِيادة الْمرِيضِ ، وَاتِّبَاعِ الْجنازةِ ، وتَشْمِيتِ الْعاطِس ، وَإِبْرارِ الْمُقْسِمِ ، ونَصْرِ المظْلُومِ ، وَإِجابَةِ الدَّاعِي ، وإِفْشاءِ السَّلامِ . وَنَهانَا عَنْ خواتِيمَ أَوْ تَختُّمٍ بالذَّهبِ ، وَعنْ شُرْبٍ بالفَضَّةِ ، وعَنِ المياثِرِ الحُمْرِ ، وَعَنِ الْقَسِّيِّ ، وَعَنْ لُبْسِ الحَرِيرِ وَالإِسْتَبْرَقِ وَالدِّيبَاجِ . متفق عليه .

وفي روايةٍ : وإِنْشَادِ الضَّالةِ فِي السَّبْعِ الأُولِ .

244. От Абу Омара ал-Бараа, син на Азиб, Аллах да е доволен и от двамата, се предава следното: „Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, ни повели седем неща и ни възбрани седем: повели ни да посещаваме болния, да изпровождаме покойника, да казваме Ярхамукаллах! (Аллах да се смили над теб!) на кихащия, да приемаме клетвата на заклеващия се, да помагаме на угнетения, да откликваме на канещия и да разпространяваме поздрава. Възбрани ни да слагаме златни пръстени, да пием от сребърни съдове, да яздим на седла с възглавници от червена коприна, да обличаме дрехи от коприна и памук, както и само от коприна, и тънка, и с брокат“ (всепризнат хадис).



[1] Ал-Куртуби е казал: „Това е пример, който разкрива, че вярващите трябва да се подпомагат и подкрепят един друг. Това е сигурно предписание, което е напълно необходимо. Постройката е незавършена и не се осъществява ползата от нея, ако отделните й части не се крепят взаимно и не се подсилват. Ако това не се направи, частите й се разпадат и строежът рухва. Така и вярващият е неспособен да се справи сам със земните и религиозните си дела без помощта и подкрепата на своя брат. Без нея той е неспособен да извърши всичките си добри дела и да се съпротивлява срещу онова, което му вреди. Тогава настъпва безредие и в земния му живот, и в религиозните му дела, и той върви подир загиващите“.

[2] В друг вариант се добавя „и имащи потребност“.

[3] Но също така се намира и под Негова закрила, и в състояние на обет към Него.

[4] Не го предава на врага му.

[5] Когато някой наддава в цената, без да иска да купи стоката, а само за да подведе някой друг. Това е забранено.

[6] Ако някой търговец е продал дадена стока, не бива друг търговец да идва при същия купувач и да му предлага по-ниска цена, за да го откаже от покупката.

<--- Върни се на съдържанието на - РИЯДУ-С-САРИХИН