Ислямът в Европа
Една от най-дискутираните теми днес в Европа, а може би и в целия свят е ислямът. Действията на недобросъвестни и крайни ислямистки групировки поставиха оригиналността, хуманността и божествеността на ислямската религия под съмнение. Аморалните действия от страна на тези групировки предизвикаха също така и горещи дебати както в Европа, така и в България. Недобросъвестни политици използваха и продължават да използват подобни актове с една единствена цел: опетняване на исляма като религия и като претекст за атакуване на абсолютно всички мюсюлмани - на воюващите на бойното поле, чрез ограничаване правата на други, или чрез пълното им отнемане на трети.
Около 20% от населението в България също са мюсюлмани. България е на прага на Европа. Какво ще се случи с българските мюсюлмани, как ще процедират, дали ще се интегрират или не? Има много въпроси от подобен род, на които всички ние търсим отговори.
Много от тези въпроси си задават и редица европейски анализатори, обезпокоени от демографските тенденции, които сочат, че мюсюлманското население в Европа се увеличава много бързо. Социологически проучвания сочат, че около 20 на сто от децата в Европа са мюсюлмани.
Друг въпрос, който тревожи силно не само християните, но и мюсюлманите, са извършените няколко терористични атаки на територията на Европа и опитите за такива.
Тези два въпроса, които са много дискутирани, но за съжаление едностранно, настроиха негативно голяма част от населението на европейските страни, в това число и на България.
Исторически данни сочат, че мюсюлманите през XII - XIII в., въпреки че са били на власт са били много толерантни и са съжителствали в мир и разбирателство с друговерците. Много красноречиво се описва и отношението на мюсюлманите към евреите. Когато Салахуддин Еюби си върнал управлението на Йерусалим, той ги върнал по домовете им след като били изгонени от християните. И не само това - той направил нещо, което не е било извършвано или пък ще бъде сторено някога:
„Еврейските и мюсюлманските деца, които са родени в тази седмица, без да се прави никаква разлика между тях, са били кърмени от мюсюлмански и от еврейски майки. По този начин те ги побратимили още в първите дни на техния живот.” Има много подобни примери в историята на исляма, но за съжаление те се знаят само от мюсюлманите и от една много малка част от другите общности. Днес, в XXI в. обаче, проблемът е друг. Това не е Kу клукс клан в Америка от 1870 г., не е и расисткият тероризъм от 1930 г., отнел живота на милиони евреи, нито пък испанската ИРА или турското ПКК. Сега става въпрос за т.нар. ислямски тероризъм - проблем, който е много дискутиран, но наречен, може би неумишлено, неправилно. След като няма юдейски или християнски тероризъм, не би трябвало да има и ислямски. Не може постъпките на определени лица да бъдат приписвани на съответна религия. Самият ислям отхвърля тероризма. В Светения Коран Всевишният повелява:
„Вие сте най добрата общност, изведена за хората. Повелявате одобряваното и възбранявате порицаваното...” (3:110)
„.... който убие човек не заради човек или за покварата му по земята, той сякаш е убил всички хора. А който спаси човек, той сякаш е спасил всички хора.” (5 : 32)
„Вина имат само онези, които угнетяват хората и престъпват по земята без право. За тях има болезнено мъчение.” (42 : 42)
„Не са равни добрината и злината. Отблъсквай я с най-доброто и тогава онзи, от когото те е деляла вражда, става като близък приятел.” (41 : 34)
Тези знамения опровергават всички онези, които използват понятието ислямски тероризъм. Тези знамения също така задължават всички мюсюлмани да се противопоставят на този вид тероризъм. Те трябва да покажат, че ислямът е религия на обич и мир и че порицава тероризма.
Друг важен въпрос, който трябва да се разгледа, е самото понятие тероризъм. Какво всъщност е тероризъм. Това е въпрос, над който всеки един от нас трябва да се замисли и се опита да даде отговор.
Когато чуем от медиите за извършен терористичен акт, пред нас изниква картината на убити жени, деца, разрушени сгради, взривени автобуси или метростанция, на повсеместен ужас и паника, на пристигащите медицински екипи, полицаи. Всичко това се повтаря след извършването на всеки терористичен акт. Започва пълно разследване и информиране на обществото за извършителите, ако ги открият.
Тази картина наистина е покъртителна и ужасяваща всеки здравомислещ човек, независимо от неговата религия, националност или раса трябва да осъди такова деяние и да се опитва всячески да помага в такива моменти. Да, това е единият от проблемите, пред който Европа е изправена. Но пред този проблем са изправени и самите мюсюлмани, живеещи на нейна територия. Те са свидетели и дори потърпевши от такива терористични атаки, защото терористът не знае хората в автобуса каква религия изповядват. Но същият мюсюлманин чете и следната статия на австралийския репортер Джон Пилджър:
„Преди две години обиколих Ирак, детската лекарка ме разведе из болничните отделения, изпълнени с деца, осакатени както по времето на войната във Виетнам - явление, непознато преди войната в Залива през 1994 г. Тя ми показваше детските лица и от време на време се обръщаше, за да изтрие сълзите от очите си.”
Използвани са 300 тона бомби от обеднен уран по време на войната, има съмнения за употреба на Ейджънт Ориндж, който съдържа диоксин.
Отровните вещества, използвани във Виетнам, стават причина децата да се раждат без небце, брадичка, тестиси, с левкемия, а някои от тях имат щастието да се родят направо мъртви. Този ужас, преживян във Виетнам се повтаря и в Ирак. При това се налага забрана за внасяне на всякакъв вид апаратура и лекарства, с които може да се диагностицират и лекуват тези болести. Използването на касетъчни бомби, така известните бомби кутии, същият журналист описва по следния начин:
„Когато пристигнах в село, попаднало в „кутията”, улиците и къщите му бяха изчезнали и на тяхно място имаше дълбок кратер.
Подхлъзнах се на откъснат волски крак и паднах в яма, изпълнена с парчета от крайници и детски телца, захвърлени в ямата от взривната вълна. Кожата на децата беше одрана, навита назад на руло като пергамент, разкривайки отдолу вени и обгоряла плът, но очите им, като по чудо недокоснати, се взираха втренчено право напред. И до сега виждам детското краче, което сякаш растеше от рамото.”
Тази картина напомня онази от терористичните актове на 11 септември в САЩ, или в Лондон, или пък в Мадрид. Но за съжаление едното се нарича терористичен акт, а другото - законен акт на самоотбрана.
Неадекватното отразяване на тези събития, едностранният и пристрастен коментар, непознаването на същността на ислямската религия всъщност е основният проблем на Европа. Пълната липса на каквото и да било уважение от страна на Вашингтон и Лондон, лъжите за оръжията за масово поразявана в Ирак, недостатъчното и справедливо ангажиране с проблемите в Палестина и Ливан. От огромно значение е положението на палестинския народ. Неговото съществуване не може да се отрече. Напротив, то трябва да се признае, за да има траен мир. Ето и някои интересни факти, които не знам към коя категория ще бъдат отнесени като акт на самоотбрана или като терористични атаки.
Всички сме свидетели и съпричастни както към палестинския, така и към еврейският народ, но не е редно евреин да плаща 30 цента за куб. м. вода. а палестинеца - 1,10 долара.
Евреите имат право средно годишно да използват 170 куб.м. вода на семейство, докато палестинското семейство - по 25 куб.м. Евреите имат право да изграждат кладенци, докато палестинците не могат да копаят по-дълбоко от определено ниво. Поливно обработваемата площ на евреите е 69 на сто, а на палестинците само 6 на сто. От началото на интифадата от 1987 до 1991 г., са убити 956 палестинци, 247 от които са деца под 16 г. Вината на тези деца е, че са протестирали или хвърляли камъни по израелските войници, като някои са били убити в гръб, докато са бягали. Задържаните без съд са 15 000. Разрушените къщи са над 1950. Изкоренените портокалови и лимонови дръвчета са 110 000, които са основният поминък на палестинското население.
Въпреки всички тези факти, умерените мюсюлмани знаят, че насилието ражда само насилие. Една злина може да бъде премахната само с добрина. Според Самюел Хънтингтън във всички религии има враждебни фракции, това означава, че всички заедно трябва да се борим против тях. Проблемът не е в исляма, а във фанатизма - една тенденция, която се наблюдава във всички религии.
Европа знае всички тези неща, знае, че мюсюлманите са съпричастни към всички хора по света. Точно поради тази причина се чувства притеснена и поставя толкова трудно изпълними условия на Анкара за приемането на Турция в Европейския съюз.
Поставя понякога и самите мюсюлмани, които са се родили и живеят в Европа, пред труден и нерешим проблем. Те трябва да се откажат от някои императив на Всевишния, ако искат да изпълнят друго негово изискване. Ако жените мюсюлманки например искат да учат, не трябва да носят забрадка.
Същите тези европейци обаче твърдят, че жената в исляма била дискриминирана, защото не й се позволявало да учи. Притесняват се от високия прираст на мюсюлманите, но те трябва да знаят, че основният градивен елемент на едно общество е именно семейството. Притеснява ги и фактът, че мюсюлманите се обособяват в отделни квартали, училища и т.н. Нима не знаят, че ислямът осъжда присъствието на мюсюлманин на място, на което се извършват прелюбодеяния, кражби, убийства, изнасилвания. Ако се погледне статистиката, ще видим, че в мюсюлманските квартали тези престъпления са значително по-редки, отколкото в другите.
Трябва да се отбележи, че макар и със закъснение, в Париж бе открит първият ислямски университет. Ако това беше станало преди десет години, щеше да допринесе много повече за преодоляване на предразсъдъците по отношение на исляма.
В заключение ще кажа, че ако Европа иска да си остане люлката на демокрацията, тя отново трябва да постъпи по най-правилния и демократичен начин. Мюсюлманската общност в Европа с допринесла много за нейното развитие. Самият факт, че толкова дълго време са съжителствали хора от различни етноси и религии, доказва необходимостта от взаимно уважение и опознаване. Без никакво губене на време трябва да се провеждат дискусии на всяко едно ниво. Тук не става въпрос за едностранен компромис, става въпрос за двустранен диалог.
Ако някой си мисли, че Европа прави големи отстъпки, а мюсюлманите - никакви, на тях трябва да кажа: за мюсюлманите въпросът за признаването на другите религии е приключил още преди 1500 г. Тогава Всевишният е низпослал знамение, в което се признават и Муса, и Иса (алейхимес селям) (Мойсей и Иисус) и Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) за пратеници на Аллах (дж.дж.). Това знамение категорично признава тези пратеници, нещо, с което нито християните, нито пък евреите могат да се похвалят по отношение на исляма. Това още един път потвърждава универсалността на исляма.
Мурад Бошнак
Портал 
