7 Европа и Ислямът – сблъсък или съвместимост

Понятието „европеец" за първи път се използва от Чарлз Мартел през 1732 г. Европейското съзнание започва да се оформя с кръстоносните походи. Когато османските сили застрашават Виена, цяла Европа се обединява. Накратко казано сред връзките на Европа с Исляма преобладават кризите и сблъсъците. Но съществуват и ценности, които се споделят. Мюсюлманите управляват 750 години в западна Европа и 500 в източна.

Подтикът на някои западни лидери за нов Кръстоносен поход срещу Исляма показва, че ориенталският архив, до който западният свят спокойно се допитва при необходимост, е все още жив. Част от този архив, свързан с Исляма, започва с възникването на Исляма като включва до голяма степен начина, по който Западът възприема Изтока преди появата на Исляма. Основната причина Европа да възприема Исляма като един сериозен противник е неговото възникване и бързо разпространение. С разпространението на Исляма на Изток и във вътрешността на Европа започват и кампании, опетняващи Исляма и мюсюлманите. По време на кръстоносните походи това негативно възприемане относно религията се утвърждава напълно. За да задвижи европейските права, Западът се нуждаел от една пълна, но не задължително реална картина за противника. Имало и още една цел – с груби термини да се опише колко противна религия е Ислямът.
Сблъсъкът се разгорещява още повече с кръстоносните походи. Източните, както и западните християни до голяма степен се възползват от отричането на религията. Друг източник са испанците и сицилианците, които първи в Европа се срещат с мюсюлманите и живеят стотици години под мюсюлманско управление. В този смисъл силен и богат източник на имиджа на ислямски свят се явява Шанън дю Роланд. Освен това през първата половина на XII в. латинописците също допринасят отрицателно в това отношение. Вниманието се насочва към живота на Пророка Мухаммед. За тях не била важна истинността на твърденията. Хз. Мухаммед бил просто магьосник, лъжец, двуличник и един псевдо-пратеник. С магия бил разрушил Църквата в Африка и Изтока. Световният мир произлизал от свободата на половете, която бил декларирал. Мюсюлманите са обвинявани в идолопоклонничество. Според трубадурите, арабите служели на Мухаммед. Идолите им били направени от ценни камъни. Описвали Исляма като религия, която отдавала изключително значение на секса, страстта и животинските желания. Друг момент, върху който се набляга в средновековния запад е нападателността, силата и разрушителността, сочени като основни черти на ислямската религия. Неуспехът на кръстоносните походи, след първия, превръщането на същите в тежест на европейските народи с течение на времето, превземането на Константинопол и отношението към османците регистрира промяна. Определящо става съзнанието, че не е възможно противопоставяне срещу османците със старите техники, тъй като вече се чувства и недоверие в хегемонията на Църквата в Европа. В този смисъл внимание привлича отношението на Мартин Лутер към въпросите, свързани с Исляма и турците. Лутер смята за безсмислено провеждането на кръстоносен поход срещу турците, вместо това съветва Ватикана да изпълнява повелите на Евангелието, както трябва. Това негово отношение не се дължи на симпатия към Исляма, а на гняв към Църквата. Според Лутер, който недоволства не срещу Евангелието, а срещу Ватикана, мюсюлманите са наказание от Господ, но Папата е още по-зле – той е като един Деджал. Но няма никаква причина, поради която да не мислим, че няма и друг довод – в тези кръстоносни походи Лутер да се опитва да възстанови авторитета на Папата.
Развитието на политическите и икономически връзки, които започват от XVI в., нарастването броя на пътуванията към Изтока и увеличаването броя на мисионерите, рухването на господството на християнското идеологично единство, осигурява разпространението на по-достоверна информация за ислямския свят в Европа. Вече ценностите на мюсюлманите, техните възгледи и традиции не се лансират като една абсолютна грешка. Обсъждат се политическото, административното и военно управление на Османската държава. Негативното отношение към основите на Исляма намалява своята сила, дори се уважават ценностите, свързани със служенето. През XVII и XVIII в., обикновено мюсюлманският изток се възприема като "мода". Богатствата на Изтока, които могли да бъдат взети с едно протягане на ръката, в същото време означавали покана за колонизационните дейности на европейците. Произведенията, които макар да имат за своя тема изтока, не съдържат информация за "модата", не се радват на особено голям успех. В това време една от задачите на редакторите е да превръщат тези произведения в удобен за тях вид. Както е при Молиер например, където Ислямът се използва като източник на забавление. Това дава повод в следващото столетие ислямският свят да се възприема като екзотеричен. Понякога били съпоставяни турци и араби, като се давала по-справедлива оценка за арабите. Тези разграничения се дължали на факта, че земите, които интересуват западняците се намирали под управлението на османците, които все още били сила, която не била за пренебрегване.
Отношението към Исляма през вековете на Просвещението не е толкова враждебно, както през Средновековието, но не може и да се каже, че е братско настроение. Ислямът вече не бил осъждан, но имал дял в критиките относно историческите корени на религиите и антропологичните основи. Освен това през този период Ислямът и мюсюлманите стават причина мислителите на епохата на Просвещението да критикуват политическите основи на своите общества и религиозната им хегемония. Така например, за да се избегнат неприятности през XVII в. разпространяваните от Монтескьо пътни записки се издават през 1721 г. като ирански писма. Те съдържат въображаеми личности от изтока, в тях се противопоставят Изтока и Запада, като в действителност отразяват нападките от страна на френското общество. През XIX в. в редица западни литературни произведения, в пътни записки, в картини на художници-ориенталисти широко място се дава на отмъщението, любовта, интригата, изневярата, живота в харема, заравянето на живи хора и много други теми. В тях е поставена тънката граница между възхищение и ненавист. Образът на Изтока в произведенията от това време накратко може да се опише по следният начин: широките народни маси са гостоприемни, чувствителността им към хората е силна. Но тези маси са смазани под „деспотичното" управление и най-вече са изоставени неуки. И в основата на мюсюлманските права стои тяхното противопоставяне на деспотичното управление. Така в този момент мисията, която Европа си самовъзлага, е повеждане на ислямския свят към „светлина и свобода" и спасяването му от „неговия деспот". Това неминуемо означава детрониране на „местния деспот" от Европа и завземането на мюсюлманските права и богатствата на ислямския свят. Вилней определя благородната цел за спасяване на правата от тежестта на фанатизма и потисничеството, за възвръщане на науката и изкуството в родните земи, за засенчване на стария Изток с победата на съживения Изток. Той смята, че това е мисия, която Франция трябва да изпълни и да определи Наполеон като герой в тази мисия, като носител на цивилизация. В продължение на тази мисъл превземането на Египет се представя от официалните историци като: „френските части не превзеха Египет, те го спасиха". Вилней е обладан от висотата на цивилизацията и смята, че тази цивилизация ще вдигне на крака пропадналия мюсюлмански изток и благодарение на западната наука отново ще се издигне до старото си високо ниво.
В светлината на тези оценки, които изключително много си приличат със западните твърдения бихме могли да обобщим отношението на Европа към Исляма по следния начин: Отношението на Европа не винаги е било враждебно към Исляма и той не винаги е представян като отклонена и видоизменена религия и цивилизация. Но в същото време това не означава, че Европа гледа на Исляма благосклонно, със симпатия, и е отворена за диалог. Поради това, че Ислямът се разпространи сред населението и на територията на Европа, тя възприе Исляма като нещо, срещу което трябва да се бори по един или друг начин. Това говори за отношението на Европа към Исляма, за позицията й на наблюдател в сблъсъка между тези два свята. По този начин понякога Ислямът става обект на системно опетняване, а понякога – въпрос, нуждаещ се от дискутиране – обект за похвала. Отношението на Европа към Исляма и мюсюлманите е динамично, такова каквото е било вчера, такова каквото е и днес.