3 Дали Европа и Ислямът са съвместими?

Сърбите мюсюлмани са стъпили на европейска земя през 711 г., когато от съвременните европейски нации нямало и помен. Това били бойниците на военачалника Тарик ибн Зияда, чието име е обезсмъртено в географското название на пролива Гибралтар (Планината на Тарик). Мюсюлманският десант бил извършен на територията на Римска Испания, незаконно окупирана от варварските орди на римляните.
Мавърите някога са били граждани на Римската империя, ето защо те чувствали отговорност и дълг пред своите испански съотечественици, подтискани под игото на окупаторите, (съвременният испански език спада към групата на романските т.е. римска група езици-б.а.). Кралят на окупаторите – Родерик бил разбит, а територията на Испания – освободена през 718 г.
Около 800 г. Испания е била мюсюлманска територия, докато през периода на кървавия терор на Инквизицията около XVII век мюсюлманското население било избито, прогонено или насилствено обърнато в католицизма. Въпреки това испанската култура и досега е запазила ислямските традиции: световноизвестният архитектурен комплекс „Ал-Хамбра", най-популярното произведение на испанската литература „Дон Кихот" на Сервантес, по мнението на авторитетни литературоведи (вкл. Борхес), представлява една художествена обработка на произведението на арабо-испанския автор Сейид Ахмед Бин-Инхали. А най-известният герой от този испански рицарски епос носи арабското име „сейид" т.е. „господин", на испански „дон".


Ислямът в Европа – това е новото явление в европейския обществен живот. Ново, но сериозно и перспективно. Без отчитането на този фактор не е възможна каквато и да е прогноза относно бъдещето на Европа. А ако вземем предвид традиционното влияние на Европа върху останалия свят, то европейските мюсюлмани ще оказват влияние пряко или косвено върху човешката цивилизация.
Много хора си задават въпроса: „А съвместими ли са въобще Европа и Ислямът?" Дори през 1996 г. видният западен мислител Самуел Ханингтън в книгата си „Сблъсъкът на цивилизациите" изрази становище, че Европа и Ислямът са два антипода, две враждебни антагонистически цивилизации. Но животът, или по точно Всевишният Аллах ще постави всяко нещо на мястото му.
През 1990 г. се появи не съвсем коректния термин „Евроислям" (като евроремонт). Ислямът не може да се отъждествява като „евро-ислям", „азия-ислям" или „америко-ислям". Ислямът си е Ислям. Но самата поява на този термин е показателна.
В Европа живеят между 15 и 24 милиона мюсюлмани. В тази цифра не се включват етническите мюсюлмани, населяващи Европа като босненците, татарите, албанците, помаците, македонците, кавказките и поволжските мюсюлмани. В тези цифри иде реч изключително за Западна Европа, за която Виена и Прага са източната й граница.
Туристът, пребиваващ в Европа, ако е лишен от пристрастия, ще забележи необичайно голям брой на тъмнокожи мюсюлмани, погрешно смятайки че те са придошли емигранти. Много мюсюлмански квартали израснаха в Париж, Берлин и редица други европейски градове. В основната си част това съвсем не са емигранти. Емигранти бяха дедите и бащите им, но те са новото поколение, родено в Европа.
По данни от европейските институции дори и в най-горна граница броят на мюсюлманите не е чак толкова голям. Но тенденцията наистина е внушителна.
Преди четиридесет години в Европа надали е имало няколко хиляди мюсюлмани. Първата емиграционна вълна е била инспирирана от френското правителство, което е искало да облагодетелства тези алжирци, които са предали национално-освободителната борба за независимост на своя народ против френските колонизатори в периода 1954-1962 г.
Те образували пирамидата на мюсюлманската диаспора във френското общество. Тези емигранти ги очаквала нищета, безправие и тежък нископлатен труд. Но децата не отговарят за действията на родителите си. Всички наблюдатели споменават, че израсналите във Франция потомци на алжирските емигранти се отнасят ревностно към Исляма, за разлика от техните родители.

Най-многочислената мюсюлманска общност се намира във Франция. Там тя наброява от 5 до 7 милиона мюсюлмани, което съставлява 10% от общия брой на населението. Ислямът вече е втората религия във Франция след католицизма. Някои смели аналитици заявяват, че в недалечно бъдеще Франция ще е първата страна в Западна Европа с преобладаващ брой мюсюлмани.
Освен във Франция, значителен брой мюсюлмани има в Германия (3,4 млн.), Великобритания (1,6 млн.), и Италия (1 млн.). Към един милион приближава и броят на мюсюлманите в Холандия, където през 1997 г. бе открито първото ислямско училище (Ротердам). Въобще значителен брой мюсюлмани има почти във всяка западноевропейска страна, включително Финландия и Ирландия. Да се определи точният брой на мюсюлманите в Европа е доста сложно, защото няма как да пресметнем милионите нелегални емигранти.
Голяма част от френските мюсюлмани са потомци на пришълци от Алжир, Тунис, Мароко. В Германия, Холандия, Австрия и Дания мюсюлманското общество в основни линии (2/3) представлява потомци на турски емигранти. Бразилските мюсюлмани в голямата си част са потомци на пришълци от Пакистан и Бангладеш.


Всички анализатори без изключение споменават, че числеността на европейските мюсюлмани стремително нараства. Днес се оказва, че данните от 2000 г. са безнадеждно остарели. За обяснение на този факт ще споменем няколко аргумента:
1. Стабилно висока раждаемост в мюсюлманските семейства. Средният брой деца е около четири в семейство. Стимул за това е и самата религия.
2. Ниският естествен прираст на местното немюсюлманско население. Много европейци смятат, че децата им пречат за един „нормален" живот. След раждането на първото дете, много рядко се решават на второ. За това спомага и феминистката пропаганда, насаждаща че децата са препятствие пред жената, за да може тя да заеме достойно място в обществото.
3. Разколът между богатите и бедните страни. Източникът на този разкол е в многовековния грабеж, извършван от Европа и Северна Америка на страните от Третия свят. Ясно е, че в доста от случаите хората напускат своите страни и се устремяват към богатата Европа. Но без помощта на братя и приятели да се устроиш на новото място е почти невъзможно.
Да споменем, че у африканците-мюсюлмани братята са винаги в повече, отколкото при африканците-езичници. Първите имат зад себе си многомилионна общност, а вторите – незначителен брой родственици.
4. Приемането на Исляма от коренното население на Европа. Във Франция например белите французи-мюсюлмани вече са около 50 000.

Европейските мюсюлмани са активна политическа сила. През 2001 г. британските мюсюлмани от индийски произход, живеещи в индустриалните градове Брадфорд, Лийдс и Олдъм, доста ясно заявиха и отстояха правата си.
Когато по време на парламентарните избори във Франция през 2002 г. проекстремиският Национален фронт започна да набира популярност сред някои среди на „коренното" население, именно масовите демонстрации на френските мюсюлмани върнаха тази организация на обичайното й място на политическата сцена.
Именно европейските мюсюлмани в много прояви из Стария континент обявиха своята позиция по въпроса за войната в Ирак от 2003 г.
Последните широко мащабни акции на европейските мюсюлмани бяха през зимата на 2003/2004 г. против абсурдната забрана на френското Министерство на образованието за носенето на ислямско облекло в училищата.
Тук само ще отбележим почти непрекъсващите демонстрации в подкрепа на народа на окупирана Палестина, против империалистическата политика на САЩ и Израел.
„Арабската култура не винаги е културата на Исляма", казва известен ислямски учен. „Не се бойте, че ще престанете да бъдете араби, бойте се да не престанете да бъдете мюсюлмани!", „Аз съм европеец, но аз съм мюсюлманин.”