Имиджът на Исляма в Европа
Първото запознанство на Европа с исляма датира от времето на Тарък б. Зияд, който през 711 г. достига бреговете на Испания. Въпреки че андалузките омеяди владеят близо 300 години цяла Испания и голяма част от Португалия чак до град Понтиерс в Южна Франция, то в наши дни темата за срещата на Европа с исляма продължава да се възприема със съмнения. Днес обаче ислямът е най-бързо разпространяващата се религия в Европа, а според някои източници той се нарежда на второ място в Стария континент по броя на изповядващите го. Но като се има предвид, че в Европа живеят християни, които изповядват различни секти, то трябва да се съгласим, че 13 милиона мюсюлмани в Европа е доста скромна цифра спрямо близо милиардното население на континента. Въпреки наличието на мюсюлманско малцинство в страните от Източна Европа и местно мюсюлманско население в Босна и Албания, то по-голямата част от мюсюлманите в Европа населяват Западната й част.
Поради различни причини европейците са изградили негативно отношение спрямо исляма. Това негативно отношение се дължи преди всичко на факта, че още с появата на исляма християнството започва да го възприема като конкурентна за него религия. Особено бързото разпространение на исляма в началния период на неговата поява, а в последствие и положителните възгледи за исляма на връщащите се от кръстоносните походи воини са изплашили християнската църква, тъй като и двете религии изповядват всесветски послания, поради което ръководителите на християнската църква предприели масирани кампании за очерняне както на религията Ислям, така и неговия Пророк.
Физическата заплаха, която представляват за Европа Османската империя и андалузките омеяди също така стават повод за нов страх, тъй като тогава европейците са обхванати от комплекса за малоценност пред богатствата и технологичния прогрес на мюсюлманите и чрез войните, които предприемат срещу тях искат да покажат и да докажат превъзходството на своята религия. А в културната област, изтъквайки гръцката и римската култура на преден план, те се стремят да отхвърлят или най-малкото да омаловажат и подценят приноса на мюсюлманите на световната култура и съкровищница на цивилизация. Всеизвестно е общото расистко отношение на европейците спрямо страните от третия свят и колониалните страни, към негрите и немюсюлманите в тях, особено пък спрямо мюсюлманите, със своето "ориенталистско" възприемане на мюсюлманите. Европа е допринесла за изграждане на един имидж, характерен за приказките от 1001 нощ, поради което ислямът се възприема като религиозна, физическа и военна заплаха за Европа.
Създаването на еврейската държава след Втората световна война, превръщането на петрола за мощен фактор, който влияе върху световната икономика, особено значението, което Близкият Изток придоби пред заплахата от Съветския съюз, създаде напрежение между страните, които искаха да държат под свой контрол региона. Междувпрочем през това време в страните от ислямския свят се засилиха религиозните и националноосвободителните борби срещу колониализма, в резултат на което се появи вид ислям, характеризиран като фундаменталистки.
Привържениците на тези разбирания и опозиционните течения, които се противопоставят на онези сили, които се стремяха да изграждат добри взаимоотношения със Запада, привлякоха още повече вниманието на Запада. Особено техните относително слаби прояви като организиране на саботажи срещу цивилни обекти, отвличания на самолети, вземането на заложници и други подобни действия въздействаха винаги отрицателно върху имиджа на исляма на Запад. Съществуването открай време на борбата за надмощие между двете свръхсили след разпила на Съветския съюз се пренесе на нова плоскост като останалата сама суперсила този път се опита да създаде опозиционна враждебна на себе си другост. Идеята за сблъсък на цивилизациите става най-важния елемент от процеса на създаване на другостта.
Благодарение на векове съществуващия предразсъдък и отрицателното отношение на Запада към исляма, образът на новия враг, сравнително леко бе възприето.
А и средствата за масова информация, предавайки новините и възгледите за мюсюлманите и техните страни винаги изразяваха отрицателното си отношение към исляма, благодарение на което мюсюлманите придобиха образа на религиозни фанатици и противници на Запада и западната цивилизация единствено поради естеството и принадлежността си към своята вяра. По такъв начин Западът като изтъкваше на преден план позитивните страни на своята цивилизация, пренебрегваше цивилизацията на онези страни и особено мюсюлманските, които владееха и управляваха. А истинската причина за това бе стремежът да намалят чувството за вина у управляващия елит в заробването и експлоатацията на другите страни и народи. Този отрицателен имидж се пренесе и върху филмите и телевизионните сериали на екрана, макар че част от тези филмови режисьори се опитваха да бъдат неутрални, то те никога не пресъздадоха положителен образ на мюсюлманина в своите продукции.
Поради своята толерантност към притежателите на книга, през цялата си история мюсюлманите са живели като многонационални общества, в които са изповядвали много и различни религии. Но от XIX в. насам ислямският свят се срещна с необичаен за него феномен. Сега мюсюлманите бяха започнали да изостават и да отстъпват пред Запада. В резултат на колониализма и преселението на работната сила, за първи път в историята мюсюлманите заживяха като малцинство в общества, в които властваха другите религии. И тъй като не бяха свикнали с такова положение на нещата, те неизбежно се срещнаха с проблеми както от гледна точка на домашните, така и от представителите на своята религия. Всъщност ако се има предвид жизнения опит на мюсюлманите в мюсюлманска среда, както да речем живота на католиците в Османската държава, ще се види, че те са изживели един османски католицизъм, който е съществувал единствено в османската многонационална държава.
След нападенията от 11 септември 2001 г. отрицателният имидж на исляма, който бе засилен с "Сатанинските строфи" на Салман Рушди, придоби характер на страх от исляма, наречен ислямофобия. В целия свят за мюсюлманите започна да се говори като за заплаха не само за Европа, но и за цялото човечество. Дори придоби всеобщ характер възгледа, че ислямът не е пригоден за съвременното устройство на света и че той не е нищо друго освен едно прибежище за терористи и тероризъм. Вече изразът "речниковото значение на думата ислям означава мир" не значи нито за корейците, нито за аржентинците това. Защото след нападенията над големите градове и туристически центрове като Найроби, Дарусселям, Момбаса, Риад, Казабланка, Бали, Москва, Тунис, Джакарта, Бомбай, Истанбул, Мадрид и Осетия, ислямът буди страх и уплаха у хората.
От социологична гледна точка твърде е възможно засилване на религиозното чувство сред младите поколения и е нормално те да имат едно по-различно разбиране за религията. Но вместо да се затварят в своите черупки поради проблемите, с които се сблъскват в своите страни, те би трябвало да възприемат наследеното от по-възрастните поколения и да се отнасят уважително към тях и да заживеят в един по-различен свят.
(Със съкращения)
Доц. д-р Али Мурат Йел
Портал 
