11 Лесно ли е да си мюсюлманин в Европа?

Лесно ли е да си мюсюлманин в Европа?

Името на Мурад Хофман е познато както в мюсюлманския свят, така и в средите на западните дипломати. Навремето той оглавявал информационната агенция на НАТО и е бил посланик на Германия в Алжир.
Написал е много книги и статии, в това число и „Дневник на германския мюсюлманин” и „Ислямът като алтернатива”. Бившият дипломат, станал мюсюлмански учен и често е изнасял лекции, като основна тема в тях била „Отношението на европейците към исляма и мюсюлманите”. Предлагаме на вашето внимание откъси от тези лекции.
В Европа е по-добре да не си мюсюлманин. Съвременният плурализъм и безграничната търпимост внезапно изчезват, когато стане въпрос за ислям.
Навиците и обичаите, с които лесно се примиряват у другите хора, при мюсюлманите се осъждат като фанатични и примитивни, антиконституционни...
В случая „Че Гевара” брадата е „прогресивна”, а в случая с мюсюлманина – същата брада е „реакционна”. Дева Мария никога не е изобразявана с непокрита глава, но ако мюсюлманката носи забрадка – нея я изключват от училище във Франция (а вече и в България). Ако някой в ислямския свят използва оръжие – веднага му „лепват” етикет на „фанатизиран мюсюлманин”, дори той да е арабин-атеист, комунист или дори палестински християнин! Чували ли сте някога за това, че Хирошима и Нагазаки са разрушени от „християнска бомба”? Естествено, че не! Но когато мюсюлманска страна подозират в разработка на ядрено оръжие, както например Иран или Ирак, за нея говорят като за „ислямска бомба”! Където и да има размирици по света, за тях не говорят че ги предизвикват „фанатични” протестанти, католици, бахайци и пр. Но всеки път, когато в тях имат отношение мюсюлмани, дори ако са при законна самоотбрана, западните средства за масова информация ги наричат „фанатици”. Съгласно тези критерии, аз също съм фанатик, защото се моля, говея през месец Рамадан, извършвал съм хадж и съм правил жертвоприношение в името на Аллах.
Ако поокастрим малко лустрото, покриващо западната цивилизация, то близо до повърхността и ще открием враждебни мотивации, чиито корени са още в Кръстоносните походи. Истината е, че травмите, причинени от тях на Запада са по-големи, отколкото тези на Изтока. Една от тези травми била наречена „културен шок”, тъй като кръстоносците разбрали, че варварите и „езичниците-мюсюлмани” са по-развити от тях, по-цивилизовани и имали по-значими научни постижения в областта на естествените науки от самите тях!
Действително, мъдростта, рицарството, честността, търпимостта, духовността и щедростта на великият военачалник Саляхаддин станали легенда на Запад.
Едновременно с това, много кръстоносци дискредитирали себе си с жестокостта и алчността си. Разграбването на Константинопол в 1205 година е техният „велик подвиг”, но оставя духовна пустота, нечиста съвест и съмнение в превъзходството им...
Идеята, че мюсюлманският свят рано или късно ще изчезне или ще се комерсиализира напълно произтича от европейският начин на мислене още в епохата на Разума. Европеецът в своето високомерие е убедил себе си, че се явява единица мярка за всяко нещо и че Висшият Разум ще му обезпечи благосъстояние и щастие и ще Го възкачи на „върха на света”!
Поразително е, че две световни войни и атомната бомбардировка не са разклатили това убеждение. Напротив, западният човек напълно е убеден в това, че неговата цивилизация – така нареченият „проект на съвременността” – се явява най-добрият, крайният етап от развитие на цивилизацията, която ще възтържествува над целия свят!
В Азия, Африка и в Южна Америка не говорят много за исляма – отчаяно се опитват да копират западния модел на живот. Навикът да се приемат огромни количества храна, да се следва сляпо модата, идеалите за женска и мъжка красота, сексуалните навици, изкуството, музиката, архитектурата – каквото и да вземете е по западен образец. Неразделна част от тази тенденция е стесняване на религиозните аспекти и изолацията им от обществения живот. Религията е заменена от грубия материализъм, служещ на псевдоидеологиите. Превръщането на вярата в лично дело е първа крачка към нейното пълно елиминиране.
Типичният западен мъж или жена няма нагласа към религиозните неща. Те виждат, че собствените им религии се губят, ето защо мислят, че и ислямът един ден ще изчезне. Разумът и религиозните убеждения ги считат за несъвместими. В този контекст, мюсюлманите, като привърженици на своята религия се разглеждат от европейците като хора изостанали, и недостатъчно в ”час” с живота.
Ислямът обаче отказва да изчезне! Нещо повече – на него му се вдъхва „нов” живот – което си е чисто предизвикателство за европейския начин на мислене и едва ли не оскърбление! Представете си само – тези изостанали мюсюлмани отхвърлят благата на съвременната западна цивилизация и даже стигат до там, че представят исляма като модел на ХХI век! И още по-лошо – много европейци приемат исляма, като огромна част от тях са учени, интелектуалци.
Като капак на всичко това – историческите изследвания на християнското вероучение доведоха до потресаващи „вътрешни” изменения както на католическата, така и на протестантската и пр. църкви! От една страна, отдавна е установено, че за разлика от безусловната автентичност на Корана, болшинството части на Новия Завет меко казано са ненадеждни източници. Някои християнски богослови вече признават, че е било грешка в 325 г на Вселенския събор в Никея Исус да се приравни като „единосъщен” с Отца. В резултат на това, редица християнски църковни деятели и последователите им с 1600 годишно закъснение се съгласяват с това, което се казва за Исус в Корана.
Можете ли да си представите какво се случва в съзнанието на човек, когато разбере, че хората, които той презира – мюсюлманите – са били прави от самото начало?!