Страници от историята на образованието
Аллах мой, улесни, не затруднявай!
В тази статия искам накратко да се спра на т.нар. "събян мектеплери" или детските школи в Османската империя. Отначало бих желал да пресъздам картината на тържествата, които са се организирали при тръгването на детето в училище.
Да предположим, че имате 4-5-годишно дете. Вече мислите да го запишете в училище. И ако във вашата махала има "събян мектеби" (детска школа), "таш мектеб" (училище с каменна сграда) или пък махленска школа, решавате да дадете вашето дете там. Детето тръгвало на училище не на определена дата, а когато родителите решат, че му е време да почне да се учи на четмо и писмо.
Ако решението ви е окончателно и вие сте определили кога ще е първият учебен ден и ако имате възможности, трябва да се включите в специалната церемония, превърнала се във вековна традиция.
Тази церемония народът наричал "амин алайъ" т.е. "процесия с амини". След като сте приготвили най-хубавите дрехи, които детето ви ще облече на самото тържество, след като сте набавили най-хубавата чанта и първото букварче, един ден преди това трябва да известите учителя на детето, който също ще се подготви. На учениците от горните класове ще каже: Утре ще имаме процесия с амини и трябва да се облечете празнично! Според случая може да покани и учители и ученици от други училища.
На следващия ден учениците пристигат в училище празнично облечени. Учителят ги строява по двама като най-отпред поставя онези деца, които ще изпълняват училищни песни, маршове и иляхии, а една група, която ще вика "Амин!..Амин!.." между песните, застава отзад. Тези отпред пеят, а групата отзад след всеки куплет им пригласят: "Амин!..Амин!.." Така децата изпълнени с радост спират пред дома ви. Същевременно вие с вашето дете с нетърпение очаквате идването им. Когато процесията пристигне, учителят изпълнява устни молитви (дуа) като всички присъстващи повтарят и пригласят с "Амин!.." След това вашето дете се качва на някоя предварително украсена кола или кон и процесията бавно продължава пътя си начело с тях като отново продължават да изпълняват песни, маршове и иляхи.
Най-отпред едно дете носи върху атлазена възглавница буквара, а след него върви друг със символичната поставка за книжката. Цялото ви семейство върви най-отзад. Чули песните, маршовете и иляхите, хората са наизлезли пред домовете си или са се показали на прозорците и вратите и със завист ви наблюдават.
След като обиколите улиците на махалата или селото, детето ви отива или в училище или си идва вкъщи, където ще се проведе първият урок. Ако бъде заведено в училище, там ще чуе първия си урок от учителя, след което ще целуне ръката му както и на присъстващите. Един от учениците ще прочете няколко айета от Корана, след което учителят ще изпълни устна молитва - дуа. Най-накрая заедно ще се върнат вкъщи, където тържеството ще приключи с подобаваща трапеза.
ВЪЛНЕНИЕТО ВКЪЩИ
Както изтъкнахме по-горе, след тържествената процесия по улиците може да се отправите направо вкъщи. В такъв случай най-голямата ви стая трябва да е застлана с килими и вътре да е добре проветрено. Може да се напръска с одеколон. Тук ще се съберат гостите на тържеството. В средата на стаята ще седне учителят, а ученикът ще коленичи пред него. След това той ще извади от чантата си първия си учебник и ще го постави върху масичката пред себе си. Учителят ще изрече “бесмеле” и ще прочете молитвата: "Рабби йессир ве ля туассир, Рабби теммим билхайр". (Аллах мой, улесни, не затруднявай! И нека успешно да приключа учението си!") После учителят ще му покаже "елиф"- първата буква от арабската азбука, с което ще е предал първия си урок. Накрая на урока ще прочете молитвата: "Рабби зидни ълмен ве фехмен ве-елхикни биссалихин", което значи: ”Създателю мой! Надбави ми знания! Прибери ме отдаден на Теб и ме приобщи към праведниците!” (Та-ха, 114; Юсуф, 101) След това детето ви ще целуне ръката на учителя си и на всички присъстващи и ще се пристъпи към четене на Коран и със съответната устна молитва тържеството ще приключи.
Накрая, съобразно възможностите си, можете да предложите на гостите почерпка и да дарите с подаръци или пари учителя и децата, участвали в "процесията амин".
Столетия наред тази традиция се е поддържала в Османската държава. Детските школи се организирали за обучение на децата, достигнали 5-6-годишна възраст, без разлика на пол - навсякъде, във всяка махала и във всеки квартал. Тези школи обикновено се помещавали в двора на джамиите и представлявали стая, прилепена до джамията. В големите градове обаче те се намирали сред комплекса от сгради с културно-просветно предназначение. Такива школи се откривали главно от хора с възможности, държавни чиновници като обикновено носели техните имена. Тъй като обучението и възпитанието в тях е било безплатно, по-бедните хора също така са имали възможност да изпращат децата си в тях.
Те не сядали по чиновете, а земята, върху миндерите. Пред тях си поставяли Х-образни столчета, върху които децата слагали своите книги. Докато учителят и неговият помощник - калфата се занимавали с част от учениците, то другите оставали свободни. Който от тях пожелаел, можел да си учи урока, да пише или да седи на мястото си, без да вдига шум. Тъй като школите обикновено се намирали насред махалата и били близо до домовете, на обяд децата можели да отидат да се наобядват вкъщи.
Учениците в тези школи не се делели по класове. Въпреки това учителят можел да ги групира с оглед възможностите им и така да им преподава. С преминаването към задължително основно образование, по-късно в Османската държава се откриват начални училища, поради което необходимостта от съществуването на подобни школи отпаднала.
БЕЛЕЖКА: С оглед незаинтересоваността, която се наблюдава напоследък у учениците към училището и учението, би могло някои елементи от описаното шествие да се използват и в наши условия. Навярно това би породило интерес както у родителите, така и у учениците.
Д-р Мехмед Булут
Портал 
