Извънредната мюсюлманска конференция остана в историята
Месец ноември традиционно има важно място в живота на нашия народ. В началото на този месец се наемат махленските овчари, които ще изпълняват длъжността си, въпреки суровите ветрове, дъждовете и студовете, които ще настъпят. В този смисъл, преди да настъпи месец ноември, беше уместно мюсюлманската ни общност да определи новите си ръководители на своя извънредна конференция.
След като зала „България“, която се намира в центъра на столицата ни, се напълни до краен предел, прозвучаха националният химн на България и химна на Европейския съюз, които бяха изслушани на крака. След като имамът на джамията Мурадие в Пловдив Нуреддин Ахмед, прочете няколко айета от Коран-и Керим, конференцията премина към деловата част. Заместник-главният мюфтия Ведат Ахмед поздрави делегатите и пожела успешна работа на конференцията като заяви, че в настоящия момент в страната ни има 1156 джамии и 306 месджиди.
Сред процедурите, гарантиращи деловото протичане на конференцията, г-н Кахри Ибрахим от Районно мюфтийство в Шумен бе избран за председател на конференцията.
Той заяви, че гости на конференцията са членът на Парламентарната комисия по правата на човека и религиозните въпроси г-н Юнал Лютфи, съветникът по религиозните дела в посолството на Република Турция в страната ни г-н Мазхар Билгин, извънредният и пълномощен посланик на Германия у нас г-н Дитрих Бекер.
В своето кратко и смислено слово г-н Юнал Лютфи заяви, че той присъства на конференцията в качеството си на член на мюсюлманската общност в България и на член на Парламентарната комисия по правата на човека и вероизповеданията. Той изтъкна, че поради някои текстове от Закона за вероизповеданията, които позволяват различни тълкувания, се създава възможност за противоборство и противопоставяне на определени религиозни общности. Не е уместно в една малка страна, каквато е България, да се създават различни групи, които да се противопоставят помежду си. Тъй като религията у нас е отделена от държавата, тя трябва да просъществува и да съдейства за укрепване на единството между хората. „Вярвам, че с тази конференция мюсюлманите ще покажат на своите близки и на различните, че те питаят обич и уважение към тях. Каквито и да сме, ние трябва да допринасяме за напредъка и моралното издигане на нашето общество. Ние знаем, че по места съществуват редица проблеми, че все още някои кметове на общини възпират реставрационните работи на храмовете ни и по този начин пречат на свободното изпълнение на религиозните задължения на мюсюлманите.“ - каза в заключение той.
След това думата бе дадена на извънредния и пълномощен посланик на Германия у нас г-н Дитрих Бекер, който заяви, че идва от сърцето на Европа, за да поздрави общността на българските мюсюлмани. „У нас в Германия ислямът е сравнително ново вероизповедание. В своя стремеж да създаде толерантно общество, правителството ни се стреми да установи траен диалог с мюсюлманите. Присъединяването на българските мюсюлмани към семейството на европейските народи има голямо значение. Ние ще прехвърлим на вашите рамене по-голямата част от тежкия товар в желанието си да построим здрави мостове на доверие между народите и различните вероизповедания в Европа. Носете го с чест!“ - заяви той.
Делегатите изслушаха поздравителните послания на Генералния директор на ИРСИКА към Организацията ислямска конференция г-н Халид Ерен, на председателя на турския „Диянет“ г-н Али Бардакоглу и на нейния зам. председател г-н Мехмед Гьормез.
Председателят на мандатната комисия г-н Бирали Бирали докладва, че от имащите право 1167 делегати на конференцията присъстват 878 човека, което я прави легитимна и тя може да пристъпи към изпълнение на дневния ред.
Изказвания направиха до-сегашният председател на Висшия мюсюлмански съвет (ВМС) г-н Басри Пехливан, началникът на отдел „Образование“ в Главно мюфтийство г-н Хюсеин Карамолла и завеждащият външните отношения г-н Хайри Емин, които дадоха отчет за работата си през изтеклия период.
Думата бе дадена на главния мюфтия д-р Мустафа Алиш Хаджи. В своето слово, често прекъсвано от аплодисменти, той заяви:
„Човешката история общества, които не са имали държава, познава общества, които не са имали парламент, но никога и никъде не е съществувало общество, което не е имало религия. Това показва, че религията е необходимост, без която продължаването на човешкия род е немислимо. Въпреки опитите религията да бъде изместена от социалния живот на хората, тя е успяла да просъществува и да се наложи като фактор, с който са длъжни да се съобразяват всички, които имат отношение към хората и техните проблеми. Религията не е свързана само с молитвата и джамията, както се опитват да я представят някои хора. Религията е ценностна система, която има за цел да осигури щастие, мир и хармония на отделния индивид, а също така и разбирателство и добри взаимоотношения между отделните членове на обществото. Различието в културата на хората се базира на религията, но тя не служи за насаждане на омраза между хората. Религията е съвкупност от ценности, които се споделят от дадено общество и които го характеризират.
Ислямът приема религията като начин на живот. Това се потвърждава от факта, че Мухаммед - салляллаху алейхи ве селлем - е бил както Пратеник на Аллах Теаля, така и общественик, политик и държавник.
Важно е да се отбележи, че социалният живот на мюсюлманите е свързан не просто с религията, а с вярата им в Аллах.
Мюсюлманското изповедание в България е традиционно не само за мюсюлманите, но за целия български народ, защото хората от векове наред живеят заедно и познават обичаите, както на собствената си религия, така и на религията на съседа си. Това още един път показва важността на религията в изграждането на добри отношения между хората.
Историята на мюсюлманското изповедание е съпроводена с много проблеми и несгоди. Те обаче не са в състояние да отслабят позициите на мюсюлманите, нито пък да намалят стремежа им към свобода на изповеданието и убеждението. Проблемите по пътя на развитието на мюсюлманското изповедание са научили мюсюлманите да оцеляват в трудни моменти и да защитават принципите на религията си.
След демократичните промени в България, мюсюлманите очакваха мир и спокойствие в храмовете, а също така да могат сами да избират духовните си водачи, като техния избор да бъде зачитан от държавните институции. За съжаление не всичко е така, както искат хората. Законът за изповеданията постави в нееднакво положение различните изповедания, като даде превес на едни за сметка на други. Не се поколебаха да извлекат дивиденти от тази ситуация и личности, които винаги са се стремели да живеят на гърба на исляма. Ето как и защо започна борбата между мюсюлманите от една страна и личности като Недим Генджев от друга страна.
Разбира се, това не е в състояние да отклони от пътя мюсюлманите, тази борба сплотява редиците им и ги прави още по-борбени и силни. Ние не склонихме глава пред тоталитарния режим, както не пожелахме да отмъстим на никого след пада-нето на този режим. Няма да паднем духом и днес и няма да мразим никого, но ще се борим и ще защитаваме правата си с всички демократични средства. Ние обичаме Аллах и само заради Него обичаме всички Негови творения.
На 19 април 2008 година мюсюлманите излъчиха своите делегати, организираха сами конференция и избраха своето ръководство. Поради причини, които вече споменах, днес отново сме тук, за да повторим този сценарий. За периода 19 април 2008 - 30 октомври 2009, по решение на конференцията на мюсюлманското изповедание аз заех поста главен мюфтия, поради което днес съм пред вас за да ви дам отчет за свършената работа през изминалия период.
Преди всичко искам да отбележа, че аз и моят екип работихме при изключително трудни условия, поради което за постигнатите резултати бяха необходими много повече усилия и средства от нормалното. И въпреки всичко, бяха разкрити районни мюфтийства в градовете Силистра, Пазарджик, Русе и Търговище. Главно мюфтийство съумя да осигури нормално функциониране на районните мюфтии и на екипите им.
Бяха разкрити мюсюлмански настоятелства в населени места, където има такава необходимост, а мюсюлмански настоятелства, които не работеха, бяха подменени, или закрити.
В Главно мюфтийство бяха разкрити отдели като медиен център към поддържане на сайта в интернет и отдел за външни връзки.
По този начин се увеличи популярността на мюсюлманите в България.
През 2009 година бяха организирани чествания по повод рождената дата на Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем). Бяха поканени лектори от Република Турция, а също дейно участие взеха и преподавателите от ВИИ и от СОДУ.
В държавните училища се преподава религия-ислям. Беше проведен семинар с преподавателите, с цел подобряване на учебния процес. Беше съставена група за изработване на нови учебни помагала за учениците. Вече е в ход преподаването на предмета религия ислям на места, където до сега не е имало такова.
Курсовете по изучаване на Корана бележат възход всяка година, като през 2007 година са проведени такива курсове в 450 населени места, през 2008 - 507, а през 2009 броят на курсовете е 526. Националното състезание през 2008 година се проведе в НДК в гр. София, а през 2009 година - в гр. Разград.
Състезанието по мелодично четене на Корани Керим през 2008 година бе в гр. Хасково, а през 2009 - в гр. Гоце Делчев.
Хафъзи от България участваха в състезания по четене на Корана и в други страни като Египет, Саудитска Арабия, Либия и др. За подпомагане на ислямското образование всяка година се провежда кампания за набиране на средства, като активността на мюсюлманите нараства всяка година, за което искам да изкажа специална благодарност. За по-доброто организиране на поклонението хадж бе разкрит отдел, който се ангажира с набиране на хаджии, наемане на хотели в Мекка и Медина, предвождане на хаджиите до светите места и др. Броят на желаещите да извършат този ибадет също се увеличава.
Ръководството на изповеданието предприе стъпки за проучване на архивни документи и установяване на вакъфски имоти, които са на изповеданието, но са одържавени по време на комунистическия режим, за издаване на нотариални актове на джамии, вакъфски имоти и др.
През последните години освен списание „Мюсюлмани”, което придоби популярност в страната и в чужбина и увеличи тиража си, Главно мюфтийство превежда и издава книги на български и турски език. Поради това, че книгите се продават, а не се раздават безплатно, издателската дейност се самоиздържа, което e крачка напред към усъвършенстване и поемане на отговорност от страна на мюсюлманите. Необходимо е да се отбележи също, че интересът на мюсюлманите към книгите е голям и често пъти тиражът на някои книги се изчерпва много бързо. Такива са случаите с превода на Корана и др. Това е само една част от извършеното до сега, за което голям принос има екипът на Главно мюфтийство, районните мюфтии, екипите в районните мюфтийства, имамите, председателите на мюсюлманските настоятелства и всички мюсюлмани. Ето защо успехът на ръководството на изповеданието е успех на всички мюсюлмани. Аз съм убеден, че ще продължим да работим все така заедно и всеотдайно, което ще доведе до просперитет на мюсюлманите и на целия български народ.“
Заместник-главният мюфтия г-н Шенол Али предложи на вниманието на конференцията новия проекто-устав на вероизповеданието, който бе приет единодушно.
Последната точка от дневния ред на конференцията, която се очакваше с голямо вълнение, бе изборът на новите членове на ръководните органи на изповеданието. С пълно единодушие бяха избрани 31 членове на ВМС, а за негов председател г-н Шабанали А. Дурмушали. За главен мюфтия бе преизбран д-р Мустафа Хаджи.
(Соб. инф.)
Портал 
