1 Историята е лаборатория

Историята е лаборатория

в която нещата трябва да се изследват, преценят и се направят изводи

Интервю на главния редактор с аташето по социалните въпроси в посолството на Република Турция в България доц. д-р Фикрет Караман
Господин доцент д-р Фикрет Караман, измина доста време откак сте в нашата страна. Смятам, че имахте достатъчно време да се запознаете с нея. Къде ходихте, какво видяхте? Имахте ли възможност да се срещнете с нашите хора по селата и градовете? Бихте ли споделили впечатленията си?
В България пристигнах приблизително преди 15 месеца. През това време имах възможност да се запозная с четирите краища на страната, включително и София. Мога да кажа, че посетих няколко пъти районите, в които живеят мюсюлманите в България и градовете, в които се намират духовните ни училища. Навсякъде, където отивах се опитвах да се запозная с гражданите и не пропусках да посетя джамиите и църквите. Прави ми впечатление, че и в двете места рядко има посетители, а всъщност са моралния извор на обществото.
Както е известно, факт е сериозното намаление на населението в селата и в градовете. Когато и оставащите в тях хора не могат да се събират в едно, изпадат в пълна самота. Преселението е най-важният проблем на настоящето и бъдещето. Следствие на това са изоставените работи по нивите, градините и полята. А иначе българската география е прекрасна и много богата. Където и да отидете, накъдето и да се обърнете, навсякъде виждате пленителна зеленина и красота. Освен това страната притежава и земя, подходяща за земеделие. Климатът, въздухът и водите са подходящи. Въпреки че са тесни пътищата, все пак има уреден градски и междуградски транспорт. Затова при тези природни дадености най-голямото ни желание е и хората да са щастливи от гледна точка на материалните и моралните ценности.
В тоталитарното време ние не можехме да споменем дори името на Турция. Днес тя е страна, която е широко разтворила вратите си за света. Ние изпитахме и изпитваме неопровержимата помощ на Турция. Но в страната ни все още има проблеми, които въпреки желанието и настояването на мюсюлманите, не можем да ги преодолеем. Така например, вътрешностите на джамиите ни в Разград и Шумен са пълни със строителни скелета и очакват - вече не зная колко време! - приключването на ремонтните дейности в тях. Това лято към тях се присъедини и софийската джамия. Как виждате решението на тези проблеми?
На този Ваш въпрос ще се опитам да отговоря в два раздела. По първия, проблемите, които имаше между двете страни в така наречените от Вас тоталитарни времена бяха същинско бедствие и нещастие. Де да не бяха пожертвани десетките хиляди хора в името на този строг и суров режим. За голямо съжаление, по нещастно стечение на обстоятелствата и съдбата, българските граждани, в това число наши сънародници, са претърпели големи загуби. Тези хора, които векове наред са живели заедно и са поделяли хляба помежду си, са били принуждавани да се изселват. Хиляди хора са напускали домовете, нивите, градините и имотите си; роднини и съседи, поемали по пътищата на изселничеството. През това време са били погубени и разграбени вакъфските имоти, разрушени и унищожени храмовете за богослужение и много исторически паметници, които са всеобщо притежание на народа, плод са на една богата култура и цивилизация.
Що се отнася до втората част на Вашия въпрос, мога да кажа, че в съгласие с променящия и развиващия се свят, България също така избра пътя на демокрацията и стана член на Европейския съюз. Вече при тези условия са налице нови възможности, при които могат да се излекуват раните, нанесени в тоталитарните времена. През последните години приятелските взаимоотношения между България и Турция се развиват с всеки ден към по-добро. В тази връзка се опитваме да реализираме някои проекти в рамките на взаимноизгодното сътрудничество между Главното мюфтийство в България и Дирекцията на вероизповеданията в Република Турция. Защото единственото меродавно упълномощено учреждение е Главното мюфтийство.
По тази причина всички, начело с Главно мюфтийство, трябва да са загрижени за вакъфските имоти. Те трябва да се възстановят, да се отремонтират и отново да се спечелят за делото на културното наследство на България. Но е ясно, че Главно мюфтийство не разполага с необходимите икономически възможности. Ето защо дългото протакане на ремонтните дейности на джамиите в Разград и Шумен огорчава и тревожи гражданите. През последните години реставрационните работи в тях отново са на дневен ред на компетентните органи на двете страни. А софийската джамия, за която Вие споменавате, е наистина много по-важна защото в София няма друга. Вече е студено, а през петъчните дни голяма част от джемаата изпълнява намазите си навън. Следователно, този ремонт не може да се отлага дълго време. Както е известно, няма проблеми относно средствата за ремонта им. Само че се закъсня при получаването на разрешението за ремонтни дейности. Но нека се надяваме, че отсега нататък ремонтните работи ще се засилят и ще приключат възможно най-скоро. Заинтересуваните служби следят изпълнението на задачата.
През последните години турците и мюсюлманите в България се радват на придобивките на демокрацията. Заедно с това обаче има и проблеми, които по никакъв начин не могат да се разрешат. От една страна родителите, от друга - държавата не полагат необходимото усилие децата ни да изучават майчиния си език и религията си в училищата. Какви са Вашите мисли и препоръки в това отношение?
Най-важната особеност на нашето съвремие е защитата на всеобщото право, демокрацията, човешките права, свободата на религията и съвестта. Първостепенна важност сред тези ценности заема проблема за езика и вярата. Да се противопоставиш на този проблем в наше време е все едно да накараш водите да текат обратно. Това от своя страна е напразно губене на време и средства. Ала в първата четвърт на XXI век целият свят, в това число и Русия, придават особено голямо значение на свободата на религиите и съвестта. Полагат се усилия всеки да изучава в училищата своята религия и вяра. България, която е членка на ЕС, и е избрала пътя на демократичното развитие, да проявява гъвкавост в това отношение. Може да се намерят начини за изучаване в училищата, особено на небесните религии в рамките на определена програма. Това има голямо значение за разцвета и мира в дадено общество начело с младежта. При това положение преподаването на православното, ислямското и католическото учение и други религии от подготвени хора ще допринесе за укрепването на единството, сплотеността и братството в България. Освен това ще премахне погрешните и крайни тълкувания на различните предразсъдъци по отношение на религиите.
Както Ви е известно, тази година се чества 100-годишнината от балканските войни. Какъвто и характер да имат войните, нанасят дълбоки рани в сърцата на народните маси и обществата, довеждат до трагедии, които съкрушават държавите. Как според Вас трябва да се оценяват тези войни, които противопоставиха едни на други балканските народи? Какви трябва да са поуките, които да се вземат от тях?
Наистина войните нанасят дълбоки рани на обществата и душите на хората. За голямо съжаление балканската география преживя големи войни след първите години на XX век. Анализът им остава извън рамките на нашето интервю. Но добре ще бъде да изтъкнем, че историята е като лаборатория. Там нещата трябва да се изследват, оценяват и се направят необходимите изводи. Нашето пожелание е XXI век, в който живеем, да бъде в полуострова ни да не бушуват войни, а да цари мир, благополучие и демокрация.
В международните отношение съвременна Турция се придържа към принципа нулеви проблеми със съседите. Какво ще допринесе този принцип на Турция и съседите й?
В своята външна политика Турция се придържа към принципите на мира и благополучието. В това отношение прокламираното от Ататюрк призив «Мир в страната, мир в света» винаги е стоял на дневен ред. Като продължение на това правило е направена нова крачка напред с приемането на призива «нулеви проблеми със съседите», като много важен принцип. В тази връзка Турция или е премахнала визите за много страни или ги е улеснила с оглед разширяването на взаимоотношенията си със съседните страни. Вследствие на което се отприщи и пътя за развитие на взаимоотношенията в областта на политиката, търговията, науката и културата.
Понастоящем разполагаме с три духовни училища и един Висш ислямски институт, в които се подготвят кадри, които да обслужват религиозните потребности на мюсюлманите у нас. Как Вие виждате бъдещето на тези училища?
Духовните училища в Момчилград, Русе и Шумен имат жизненоважно значение за мюсюлманите в България, защото в тях наред с основните религиозно предмети се преподават и положителни науки. А Висшият ислямски институт в София е единственото духовно училище, което дава висше образование в областта на ислямските науки. Неговата акредитация има голямо значение с оглед интересите на българската държава и просветата на населението й. С повишаването на качеството на обучението в тези училища и нарастването на броя на учащите в тях, никой няма да изявява желание да следва религиозни науки в чужбина. Няма съмнение, че развитието и успехите на тези просветни учреждения ще допринесе и за повишаване качеството на образователната система в България. Ето защо е много важно да се отделя повече внимание на тези образователни учреждения. Между впрочем, останалите балкански страни през последните години придават също голямо значение на религиозното обучение.
Пожелавам 2013-а година да Ви донесе здраве, щастие и успехи във Вашата благородна дейност. А какви са Вашите пожелания към нашите читатели?
Аз също от своя страна Ви честитя новата година. Желая тя да донесе нови поводи за мир, благополучие и здраве на цялото човечество. Специално изразявам моите благодарности на Вас за това интервю.