12 Славни страници, които осветляват миналото ни

Славни страници, които осветляват миналото ни

Книга на Алтан Делиорман „Печатът на турски език в България - 1865 - 2009“
Тази книга по начало е била подготвена като дипломна работа, но впоследствие била разширена и обновена с нова информация. В увода й авторът Алтан Делиорман заявява: „В книгата не се задоволих само с даване на информация за изданията на турски език, а прибавих и биографични бележки за хората, които са ги издавали, а също така и фотографиите им. Причината, че поместих и някои характерни статии от вестници бе, за да може читателят да придобие по-пълна представа за тогавашния език, стила и проблематиката на изданието.
Авторът посочва и източниците, от които се е възползвал при написването на книгата си. Това са колекции от вестници и списания, запазени в националните библиотеки в Анкара и Истанбул Хаккъ Тарък Ус, Държавната библиотека в Баязид, библиотеката Ататюрк и др. Отбелязана е и Националната библиотека в София, където са запазени редица издания, посочени в книгата.
На второ място авторът разглежда различни монографии по темата. Сред тях на първо място е монографията на Адем Рухи „Турският печат в България“ – 1945, дипломната му работа, „Издателската дейност в Крим и на Балканите през ХIХ и XX век“, частта отнасяща се за България; Ахмед Тефик - „Турският печат в България“, Зейнеб Гьокче Акгюр също написва монография, посветена на печата на турски език в България, но не я издава. В по-ново време сънародникът ни от Разград - Мехмед Тюркер Аджароглу е автор на книгата „Журналистиката на турски език в България“, както и книгата на Ниязи Хюсеин Бахтияр „Прославени турци на Балканите“ – всички са на турски език.
На трето място авторът посочва отделни статии по темата. Сред тях на първо място е публикацията на проф. Омер Туран „Вестници, издавани на турски език след падането на тоталитарно комунистическия режим в България”.
„В своята обширна статия на тема „Периодичният печат на турски език през тоталитарния и пост-тоталитарния период в България - 1944-1998“ Исмаил Чаушев, сам журналист, дава обширна информация за вестниците и списанията, издавани по време на комунистическото и последвалото демократично управление” - казва авторът.
В книгата си Алтан Делиорман след историческите бележки за българите и България прави обстоен преглед на периодичния печат на турски език у нас по следните признаци: по продължителност на изданието (от 1 месец до 10 години), периодичност на изданието (всекидневен, 1-2-3 пъти седмично), според качествата на собствениците на изданието (младотурски, просултански, със собствен капитал), според идеологията и схващанията на издателите (новаторски, консервативни и мисионерски вестници), според отношението на българското правителство, според езика и стила на изданието (такива, които се издават на османски и на съвременен турски език).
По-нататък в книгата си Алтан Делиорман разглежда поотделно вестниците. Най-напред поставя в. ТУНА-ДУНАВ. След танзиматските реформи във всички вилаети на империята се основават официални печатници. Със създаването на Дунавски вилает в учредената печатница започва отпечатването на вестници, книги, списания и др. Първият официален вилаетски вестник е в. ТУНА - ДУНАВ, който се появява на 3 март 1865 г. в Русе. През първата година вестникът излиза веднъж седмично; през втората - два пъти в седмицата на четири страници. Първата и втората страница на вестника се печатат на турски, а третата и четвъртата на български език. Освен вътрешна и външна информация във вестника се поместват и материали, които поясняват реформаторската политика на Митхад паша.
Първият главен редактор на в. ТУНА е Исмаил Кемал. След 1869 г. начело на вестника застава известният турски писател Ахмед Митхад ефенди. Материалите на български език се превеждат от Иван Чорапчиев. Ахмед Митхад ефенди, започнал като линотипер във вестника, впоследствие се издига и утвърждава като главен редактор с тираж 1300 броя. Годишният абонамент струвал 70 гроша, а шестмесечният - 40, като учениците от прогимназиите го получавали безплатно.
В. ТУНА става предвестник на печата на турски език в България. В резултат на Руско-турската в. ТУНА престава да излиза, на 13 юни 1877 г. е отпечатан последният му 1172 брой.
Алтан Делиорман помества в книгата си и кратки биографични бележки за издателите на вестниците и списанията, по възможност е дал и снимките на онези, които е успял да намери. По такъв начин книгата му е придобила по-пълен вид. Сред авторите, чиито биографии дава, са Ахмед Митхад ефенди, Лескофчалъ Галиб, Али Хайдар, Етхем Рухи Балкан, Хасиб Ахмед Саффети-Айтуна, Алиш Екрем Атакул, Бесим Хилми Чакалоглу, Мехмед Бехчет Перим, Абдуллах Фехми Мечик, Мехмед Неджметтин Делиорман, Осман Нури Перемеджи, Мустафа Шериф Алянак, Ахмед Кемал, Мехмед Джелил Калгай, Мухаррем Юмукоглу, Ариф Неджиб Каскатъ, Мехмед Фикри, Али Кемал Балканлъ, Хюсеин Чешмеджиоглу, Ибрахим Татарлъ, Фахри Ердинч, Дугрул Делиорман, Зия Ямач и др.
От книгата му научаваме, че вестници на турски език у нас са издавани в градовете София, Пловдив, Варна, Русе, Шумен, Силистра Сливен, Търговище, Разград, Кърджали, Казанлък, Лом, Видин, Хасково, дори в Омуртаг и Оряхово.
За съжаление в книгата има и недоразумение - в. ДОСТЛУК, издание на групата Съветски армии в България и в. ДОСТЛУК, който впоследствие взаимства заглавието му с шрифта. Първият в. ДОСТЛУК (Дружба) отразява победите на съветската армия, постиженията на социализма в СССР и се издава на турски език в София. Този вестник бе тема на дипломната ми работа, когато завършвах Факултета по журналистика, а вторият - в. ДОСТЛУК се издава от Рафи Кадиров и Исмет Бекиров в Разград и отразява икономическите и културните постижения на района.
Освен това авторът би могъл да се спре по-обстойно на първия демократичен вестник - ХАК ВЕ ЙОЗГЮРЛЮК (Права и свободи) като освен основната тематика би могъл да посочи концептуалното и тематичното му развитие, който от сладководен се превръща в проблемен, отразяващ тежненията на малцинствата в България. В. ХАК ВЕ ЙОЗГЮРЛЮК имаше и българска версия - ПРАВА И СВОБОДИ, като на първо време набавяше кадрите си от в. ЙЕНИ ЪШЪК - НОВА СВЕТЛИНА, подменени по-нататък с демократично мислещи млади автори, а главен редактор беше пишещият тези редове.
Алтан Делиорман обстойно се е спрял на всички вестници, излезли след 1944 г. у нас на турски език. Като отбелязва, че онези, които са били издавани преди демокрацията, са били под контрола на БКП. Не е забравил и ролята и приноса на емигриралите в България Тугрул Делиорман, Фахри Ердинч, Зия Ямач и др. Книгата е издадена от Истанбулската голяма община в знак на признателност за културната дейност на Алтан Делиорман в 500 екземпляра през 2010 г.
Исмаил А. Чаушев