Научна конференция, посветена на 100-годишнината от учредяването на Главно мюфтийствоПоглед от миналото към бъдещето100 години Главно мюфтийствоПрез онази вечер се връщахме 100 години назад във времето и се опитвахме да погледнем сто години напред. При погледа назад, видяхме безмълвната война, която са водили предците ни. Можем да си представим колко и какви трудности изисквало изграждането на мюфтийската институция в процеса на една новосформираща се държава. От една страна тепърва се зараждат и укрепват новите държавни учреждения на базата на една Конституция, а от друга трябва да се оформи една стройна организация, която да представлява интересите на мюсюлманското население в страната. Защото това изискват сключените международни договори и споразумения.
На проведената научна конференция, посветена на 100-годишнината от създаването на Главно мюфтийство, организирана от все още раздиращото се Главно мюфтийство, което бе намерило морални сили и с чувство на отговорност се зае с честването на тази особено забележителна дата в историята на българските мюсюлмани. И то точно на самия ден, защото именно на 8 декември 1910 г. най-сетне в резултат на една близо 30 годишна борба се заражда и узаконява институцията Главно мюфтийство.
На научната конференция, посветена на тази важна дата присъстваха многобройни гости и слушатели. Конференцията бе открита с четене на айети от Коран-и Керим, след което се пристъпи към изслушване на научните доклади, посветени на темата. На първо място думата бе дадена на д-р Исмаил Джамбазов, който както винаги старателно се бе подготвил и по един увлекателен начин поднесе своето изложение. Той подробно се спря върху дейността на първите деятели на това дело, започнато с подписването на Споразумението за мюфтийствата между Османската държава и Княжество България. Първите избори за мюфтии в България са проведени на 29 март 1879 г., когато са определени и местата на 10-те мюфтийства. За първи път Хафъз Садуллах ефенди бива назначен на поста софийски мюфтия. Поради различни причини и препятствия обаче дълго време не може да се приложи първият временен устав.
Онова, което се породи в умовете докато д-р И. Джамбазов четеше доклада си бе, че ние много малко или почти не познаваме тази своя стогодишна история. Онова, което научавахме като че ли се отнасяше за някои други, чужди нам хора. А всичко това бе история и съдба на нашите предци. И по-рано имало конституция, закони и договорености, но приложението им в практиката ставало много по-различно. Било е равносилно от устата на лъва да се отнеме кокала. Най-сетне на 8 декември 1910 г. вече се учредило Главно мюфтийство и за пръв главен мюфтия е бил избран Ходжазаде Мехмед Мухйиддин ефенди, следван от нехаресвания Сюлейман Фаик ефенди, който не след дълго бива заместен от шуменския мюфтия Хюсеин Хюсню, който не е бил избиран, а назначен от правителството. Затова дълго време е трябвало да работи под прекия контрол на две министерства – на Министерството на вътрешните работи и религиозните дела и Министерството на финансите.
Така минават години в разпри за изборности и назначения докато се стигне до преломната 1944 г. През 1945 г. правителството одобрява Устав на религиозната организация и управление на мюсюлманите в България, който отстъпва място на друг, нов устав. От тази датата нататък всички дейности в системата придобиват формален вид.
На второ място със свой доклад изнесе доц. Ибрахим Ялъмов, който изтъкна, че отсега нататък органите на управляващата комунистическа партия предварително определят онези хора, които могат да заемат длъжности в изповеданието, а именно тези, които показват склонност да подкрепят тоталитарната власт.
При новия етап на развитието на страната атеистичната пропаганда все повече се засилва и взема връх в духовния живот на страната.
Повярвали в истинността на думите, че „религията представлява опиум за народите“, заедно с всички други религии и ислямът получава своите полагащи му се удари. Закриват се наличните 2-3 медресета, религиозното училище НЮВВАБ се преобразува в светска гимназия, закриват се джамии и месджиди в страната, заедно с които се уволняват многобройни свещенослужители; от училищата се премахва вероучението, забранява се четенето на Коран-и Керим, а онези учители, които се осмеляват да преподават религия и Коран като частни учители биват арестувани и изпратени на концлагер Белене. При масовото изселване през 1951 г., с изключение само на няколко души, всички преподаватели и випускници на НЮВВАБ биват изгонени извън страната, „за да не заразяват с опиума на религията народа“. По такъв начин властта се разправя с интелигенцията из средите на турското население.
По такъв начин комунистическо-тоталитарната власт от една страна премахва от страната онези лица, които биха се противопоставили на атеистичната пропаганда, а от друга се отървава от авторитетите сред народа. Защото комунистите не искаха авторитети да им пречат. Отсега нататък те искаха да отгледат свои послушни кадри, които щяха да работят така както им се повелява.
Но те не се задоволиха и с това. Всички религиозни дейци, започвайки от джамийските настоятелства и се стигне до районните мюфтии и главния мюфтия бяха поставени под прекия контрол на ДС. По-късно някои кадри след няколко месечно „обучение“ бяха назначавани за районни, а после и за главни мюфтии.
През този период, продължил 45 години имамите, които със сетни сили се опитваха да обслужват населението се състариха много. Когато преди около двайсетина години на хоризонта изгряха първите лъжливи лъчи на демокрацията, у нас се породиха нови надежди. Но сега отново достойни продължители лошите примери от миналото седнаха на мюфтийското място като нито един от тях не беше склонен да признае, че не е достоен да заеме това място, не заслужава тази длъжност. Настанаха дни и години на разпиляване на средства и имоти. Бяха проиграни редица вакъфски имоти. Изгубени бяха безвъзвратно по 40, по сто хиляди, по милион левове народни средства, без да се потърси отговорност за тях. Отново и отново вакъфските имоти привличаха алчните погледи на ненаситни ръководители.
И все пак трябва да благодарим на Аллах, че достигнахме до тези дни. А какво ли ще намерят онези поколения, които ще дойдат след нас подир сто години? По всяка вероятност, сравнена с днешната безизходица, не трябва да бъдем песимисти. В това отношение ни дава увереност развитието на исляма в света и в Европа. Въпреки всякакви пречки историята продължава своя уверен ход напред и още от днес можем да приветстваме утрешните ни последователи.
Третия доклад на конференцията изнесе д-р Мюмюн Исов. Темата му бе „Образът на османлиите и турците в учебниците по история и литература у нас“. М. Исов е млад учен, който за пръв път се заел с изучаването на този проблем у нас. Той изтъкна, че дори в условията на демокрацията по утвърден навик нашите учебници включват откъси от уж художествени произведения, съчинени на базата на измислици“.
Последна на конференцията бе дадена думата на д-р Антонина Желязкова. Както винаги, тя изнесе някои нови неизвестни данни за живота на мюсюлманите, за което многократно прекъсваха речта й с ръкопляскания. Д-р А. Желязкова заяви: „Вие, мюсюлманите, не трябва да чакате нищо наготово да ви се даде, а напротив, трябва да се организирате, за да получите онова, което заслужавате“.
На края на конференцията главният мюфтия д-р Мустафа Хаджи раздаде плакети по случай 100-годишнината. Първият плакет бе определен за дългогодишния борец за утвърждаване правата на мюсюлманите у нас и бивш преподавател в училище „НЮВВАБ“ Осман Кълъч. Плакети получиха и изследователят д-р И. Джамбазов, политикът с ценни приноси към институцията бившият депутат Ахмед Хюсеин, изследователката доц. д-р Жоржета Назърска, многогодишният учител и възпитател на религиозните кадри Молла Садък Раиф, бившият районен мюфтия Фаик Мурад от Хасково, преводачът на ценни ислямски източници проф. д-р Цветан Теофанов, в. Труд, Дарик радио и Българска национална телевизия за отразяване цялостния живот на изповеданието.
(Собств. инф.)Източник