Длъжността на имам-хатибите в миналото

Длъжността на имам-хатибите в миналото

Всяка длъжност в обществения живот си има свойствени на нея специфика и особености. Част от лицата, които заемат тези длъжности непрекъснато са в контакт с хората. Друга част пък поради особеностите на длъжността работят в тиха и кротка обстановка. Естествено тези, които са в досег с хората се познават по-добре от народа. Като примери към онези лица, чието работно време протича сред обществото можем да посочим имам хатибите, учителите, полицията и кметовете.
Защото тези длъжности се появили поради всеобщата необходимост на обществото от тях и се утвърдили с време.
Длъжността на имам-хатибите е една от тях и се появила още в началния период на ислямската история. Колкото и да е свързана тя с дейността на джамиите; то в процеса на историческото развитие се разширил и обсега на интереса и отговорността й.
Историята познава службата на плеяда даровити религиозни дейци на това поприще. Познаването на техния начин на служба, на техния опит трябва да се оценява като голяма и ценна придобивка за нас. Османската държава е просъществувала около 600 години върху едни широки географски простори. В нея съвместно са живели хора, които са принадлежали на различни раси, религии, езици и култури. Тя е придавала голямо значение на различните социални, научни и културни сдружения, тъй като е обединявала с еднаква за всички справедливост и толерантност. Така са били положени основите на една богата и добродетелна цивилизация. На първо място в тази цивилизация трябва да споменем джамиите, имаретите, болниците, кервансараите, мостовете, хановете, баните, чешмите, завиетата и медресетата. За просъществуването на тези учреждения са били създадени вакъфи или пък държавата от своя страна им съдействала като им опростявала данъците. Джамиите, които заемат челно място сред споменатите учреждения в протежение на цялата ислямска история са били място за събиране, където мюсюлманите приемали важни решения за решаване на належащи проблеми.
Поради тази причина османците са придавали голямо значение на джамиите и тяхното ръководство. Затова те са били изградени в най-подходящите и централни райони на населените места. Понякога те, са били изграждани със собствени средства на отделните лица, а друг път с материалната подкрепа на учредените вакъфи. Става ясно, че особеното разположение на махалата и длъжността на махленския имам изпъквало на преден план в организацията и градоустройството.
Тази традиция и заинтересованост е продължила до танзиматските реформи. Като критерии при назначаването на имами са имали образоваността, владеенето на религиозните науки и добрата нравственост на кандидата. Специално се обръщало внимание на факта да бъде влиятелен и уважаван човек от обществеността.
С оглед на това имам-хатибите съставлявали голямо болшинство сред кадрите, които обслужвали обществото. Те се назначавали със султанска заповед и се смятали за обществени служители. Отначало техните заплати се изплащали от вакъфите. По-късно обаче с нарастване тежестта на материалната отговорност са били потърсени нови източници като впоследствие разноските били поети от централната власт.
По такъв начин имам-хатибите от една страна представлявали държавата по места, а от друга страна са били първи носители на отговорността и компетентността в квартала.
Поради важността и спецификата на длъжността им на представителите на трите професии им се давали нощни фенери. Това са били кметовете, имам-хатибите и лицата принадлежащи към полицията.
В системата на османското управление обсега на дейност на имам-хатибите не се ограничавал само с обслужването на джамиите. От историческите документи узнаваме, че вредом с основните си задължения на тях им се възлагали и обществени длъжности и поръчки. Тези задължения включвали най-общо да подпомагат населението по различни въпроси, да събират данни и информация за мястото, където пребивават хората, да установяват личните данни, да регистрират новодошлите в квартала от други места, да съобщят данните на онези лица, които напускат района да поръчителстват на самотно живеещите и сиротните, да отбелязват датите на раждане и смърт на хората, да сключват бракове и да развеждат.
Освен това те се грижели за чистотата на околната среда, която, сега влиза в задълженията на общината, да контролира качеството и грамажа на хляба, който се произвеждал във фурните, да предотвратяват презапасяването с хранителни продукти, да попречат на измамните действия по улиците и пазарите; при нужда да събират помощи срещу квитанции, да събират и оползотворят кожите от курбани и др. Понякога дори немюсюлмани са прибягвали до техните услуги при женитби и разводи, но поради оплакване от страна на църквата и свещениците повече не са настояли в тази дейност, Имам-хатибите са били привличани за членове на комисии, които да водят разследване за намиране решение на дадено неразбирателство в квартала, да се решават противоречията при строежи и ремонти на църквите и другите им проблеми. При всички тези положения те са били упълномощени да се подписват под документите и да ги подпечатат. И тъй като са имали силно влияние в обществения живот, те са заемали важно място сред водещите фигури в градовете и селата.
Имами е имало и в други официални учреждения освен в селата и градските квартали. Те са били не само вещи водачи по религиозните дела в учрежденията, но ги подпомагали и в другите им дейности. Така например, имами е имало в казарми-те и в армията. Те работели и в еничарския корпус, във войсковите части, в укрепените позиции, във флотата, коробастроителниците, военните болници, в предприятията за производство на военна продукция. Всички те са били назначавани със заповед на падишаха и заплатата им се заплащала от официални-те власти. В еничарския корпус на 150 души са били назначавани по един имам за срок от пет години. Тези имами ръководели намазите на войниците и се занимавали с религиозното им обучение. След изтичането на срока на службата тези имами придобивали правото да бъдат назначаване на по-високи длъжности като „кадии“.
Впоследствие ролята на имамите нараснала още повече. Затова на всеки сто войника вече се назначавал по един имам. Тъй като през това време във войската постъпвали младежи по на 15 години, тях са ги подлагали на по-продължително обучение и подготовка. Всяка сутрин им се преподавал по един час Коран и основни познания по религия. Уроците са били достъпни, разбираеми и на обикновен стил. Те пишели и книгите, които използвали войниците. Получавали са от 150 до 500 гроша заплата. По-успешните имами се издигали в ранг „кадия“, а ако полагали успешно изпитите си ги назначавали за мюфтии на полкове.
Както се вижда във всички учреждения и във всички сектори на живота е имало имами. Дори в дворците, в частните конаци, в посолствата и представителствата в чужбина е имало официални или частни имами. Когато в резултат на поражение във война е трябвало да се отстъпват територии, при водените преговори със съответните държави на първо място се разглеждали и преговаряли по въпросите за свободата на изповядване на вярата и изпълненията на ибадетите на населението. Винаги се обръщало внимание в подобни територии религиозното управление да бъде свободно, мюфтиите да се избират от народа, а имамите да бъдат назначавани от тях.
От друга страна османската държава полагала грижи не само за мюсюлманите, но и за свободата на вероизповеданието и съвестта на всички малцинства в границите на територията й.

Доц. д-р Фикрет Караман

Източник