11 Жената в миналото

За да разберем по-добре ценността на жената, ще проследим схващанията за жената в древните цивилизации, след което ще разгледаме какво значение отдава исляма на жената.
Днес всички друговерци живеят с мисълта, че жената в исляма е подтисната и че няма право на избор. Единственият й избор е да се подчинява на мъжа си. Но това съвсем не е така, както сами ще се уверим, след като разгледаме как са се отнасяли с жената в миналото и как исляма гледа на нея.
Жената при древните гърци. Според гърците жената е един товар върху човека. Единствената й цел е тя да служи в дома като прислужница. Тя се смята за мръсна и едно от дяволските същества. От законна гледна точка е вещ, с която може да се търгува. Жената при древните гърци не притежава обществени права, не е свободна и няма право на наследство. Без да вземе разрешение от съпруга си, не може да изразходва собственото си имущество. Правото на развод също принадлежало само на мъжа. Следвали принципа: "От пожара или ухапването от змията има спасение, но от злото на жената няма спасение."
Например Платон казва: "Жената трябва да обикаля като стока от ръка на ръка." Аристотел пък е на мнение, че "Жената е мъж, останал на половина в развитието си." В гръцката митология името на първата жена е Пандора. Създадена е от пръст и вода. Тази жена е причина за всички беди и бедствия, които идват на човека. Тя е отворила подправения капак на злините и е разпространила всички нещастия и бедствия по света. Публичните домове били като политически, художествени и литературни центрове. В името на изкуството се правели голи идоли и богини на любовта.
Жената в древен Рим. Бащата в Рим не бил задължен да приема в семейството си своите деца — момчета или момичета. След като се роди дете, го оставяли в краката на бащата. И ако той го вземе в прегръдките си, се считало, че е приел детето. А ако не го вдигне означавало, че не го приема. Детето ако е момче, който иска, може да го вземе и да го отнесе със себе си, а ако е момиче, умира от глад и жажда. Главата на семейството, ако пожелае продава някое от децата, ако желае, го изкарва от семейството. Всичко е в негови ръце — и жената, и децата. Ако пожелае, може да убие жена си. Жените не притежавали право на гражданство.
Жената в древна Индия. В Индия смятали, че жената е слугиня. Когато почине мъжът й, тя нямала право на живот — в този ден трябвало и тя да умре. За да се хареса на боговете, жената отивала за курбан. Според индийското право бедствието, тайфуните, смъртта, адът, отровата, ламята и огънят никога не са по-лошо нещо от жената. Буда казва: "Ако не бях приел жените в моята религия, (т.е. в будизма) дълго време щеше да е чиста. Днес вече не мисля., че ще просъществува дълго, защото е влезнала жена в тази религия" (ЕдянулХинд).
Жената в древен Египет. По време на фараоните, са сключвали брак със сестрите си. За да не се раздели престолът на фараоните с други, са се женили за своите сестри. Народът на Египет също са правели така, както са правели фараоните.
Жената във Вавилон. Жените във Вавилон са били третирани наравно с домашните животни. Ако някой човек убие дъщерята на друг, предава своята дъщеря на него. Той използва дадената му дъщеря като своя стока и ако иска, може да я убие. Може да постъпи с нея както пожелае.
Жената в древен Иран. В периода на зороастрийците към кръвни роднини, като сестри и майки нямало уважение. Те са сключвали брак със сестрите си и са насърчавали това.
Жената в древна Русия. Спрямо мъжа и жената са давани различни правни решения. На жена, която проституира или прелюбодейства се давало много тежко наказание. Половите й органи били изтръгвани, а на мъжете не било давано такова наказание.
Жената в древен Китай. Според древните китайци жената не е човек. На жените не са слагали имена, а им се поставяли номера – като ги назовавали с две, три и т.н. Момичетата (дъщерите) са били причина за нещастия.
Жената в юдаизма. В юдаизма жената се смята като създание, склонно постоянно да извършва грях, и се именува като лъжлив идол. Юдеите разказват за Адем и Хава. Според тях Адем (алейхис селям) заради подчинението си на Аллах живее щастлив в Дженнета. Само че съпругата му го подтикнала да яде от забранения плод, измамила го и го изкарала от Дженнета. След това Бог казал на Хава: "На теб ще дам мъчението на бременността, ще раждаш деца с болки. Ти винаги ще бъдеш подчинена на мъжа си. Той ще те ръководи. Поради тази митология юдеите приемат жената като проклето същество.
В гръцката и християнската митология също се споменава подобен случай. Древните юдейски общества смятали момичето за слугиня. Приемали, че бащата има правото да я продаде заради срама, който чувства. Момичето не можело да стане наследник. Ставало наследник само ако бащата няма синове. Всеки юдеин в сутрешната си молитва казва така: "Боже, Краля на Вселената, благодаря, че не ме създаде жена."
Жената в християнството. Отношението на християнството към жената е било още по-лошо. Според християнството жената като дявола отваря врати към злото, води към забраненото дърво, потъпква забраните на Господ и разваля морала на мъжа. Жената се счита като жив идол на греха, аморалността, душевната и нематериална низост.
Св. Тертолиан казва: "Жената е входната врата за влизане на дявола в душата на човека. Тя е отвратително създание, което отказва забраните на Бог и разваля околните." Друг християнски светец — св. Павел, казва: Над всеки един мъж беше Иисус, над всяка жена беше мъж. А над Иисус беше Бог. Мъжът е славата и образът на Бог. Обаче жената е славата на мъжа. Защото мъжът не е свързан с жената, жената е родена за мъжа. В името на Месията жената трябва да счита себе си за символа на робството."
Християнските светци казват: "Всички жени освен майката на Иисус няма да бъдат спасени от огъня на Ада."
Жената В исляма. Основни принципи на исляма за жената:
1. От гледна точка на жената като човек тя прилича на мъжа: Преди време в други общества се правили дискусии относно това, дали жената е човек или не. Някои казвали, че е умно животно, други, че е недоразвит мъж (останал по средата на развитието си).
2. Премахнато е проклетото положение, в което предишните духовници поставяли жената.
3. Жената е способна да бъде религиозна, да вярва и изпълнява ибадетите. Ако вярва и прави ибадет, ще влезе в Дженнета. Ако отрича и прегрешава, ще бъде наказана. По този въпрос няма никакъв недостатък в сравнение с мъжа.
Всевишният Аллах повелява: "На всеки вярващ, мъж или жена, който извършва праведно дело, Ние ще отредим прелестен живот. И ще им въздадем награда по-хубава от онова, което са вършили."(ен-Нахл, 16:97)
" ...Не ще погубя деяние на никого от вас, нито на мъж, нито на жена — вие сте един от друг..." (Али Имран, 3:195)
Този основен принцип е отбелязан в много айети на Корана: " За мюсюлманите и мюсюлманките, вярващите мъже и вярващите жени, набожните мъже и набожните жени, искрените мъже и искрените жени, търпеливите мъже и търпеливите жени, смирените мъже и смирените жени, мъжете, раздаващи милостиня и жените, раздаващи милостиня, говеещите мъже и говеещитe жени, и целомъдрените мъже и целомъдрените жени, и мъжете, често споменаващи Аллах, и споменаващите жени — Аллах е приготвил за тях опрощение и огромна награда".(ел-Ахзаб, 33:35)
4. Ислямът е признал правото на наследство на жената. Той дава право на наследство на жената във всяко положение — било тя малка, голяма, омъжена или разведена, дори тя да бъде момиче в утробата на майка си.
5. Ислямът е подредил правата между съпрузите. На жената е отредил права като на мъжа. Всевишният Аллах повелява: "И жените имат същите права, каквито и задължения съгласно обичая, но мъжете са едно стъпало над тях. Аллах е всемогъщ, премъдър."(Бакара, 2:228)
6. Ислямът класифицира въпроса за развода. Така предотвратява мъжа да я използва като играчка и да прибягва до диктаторство. Поставя граница за развода, тя е "таляк".
Преди при арабите развода нямал граници. Ислямът определя време, когато може да се приложи "таляк“. За валидността на развода има период на иддет (изчакване). Това време дава възможност на мъжа и жената отново да размислят.
7. Ислямът поставя ограничение върху броя на жените, които мъжът може да има. Границата е до четири жени. Преди исляма при арабите и при народите, приемащи многоженството, нямало такива поставени ограничения.
8. Ислямът забранява злото, което й се приписва. Той изкоренява из основи злото, което според арабите преди исляма и другите народи притежава жената.
Всевишният Аллах повелява: "А които незаслужено огорчават вярващите мъже и жени, те се нагърбват с клевета и явен грях." (ел-Ахзаб, 33:58)
9. Ислямът забранява умъртвяването на момичетата. Преди исляма другите народи или заравяли момичетата си или ги оставяли пред идолите докато умрат, или са принасяни в жертва за някое желание. Коранът критикува твърдо бащата, който погребва дъщеря си жива затова, че в бъдеще тя може да стане съпруга на някой мъж, който за него ще бъде срам. "...и когато живопогребаното момиче бъде попитано за какъв грях е било убито.“ (ет-Таквир, 81:8-9)
„Претърпяха загуба онези, които от безумие убиваха своите рожби в неведение и сложиха под възбрана онова, което Аллах им бе дал за препитание, с измислица за Аллах. Заблудиха се те и не бяха напътени."(ел-Енам, 6:140)
10. Ислямът въвежда еднакви наказания между мъжа и жената. Ислямското право за убиеца възмездява смърт без значение дали убиецът е мъж или жена. По времето на Омер (радиаллаху анху) една жена била убита от мъже. Омер издал заповед за смъртна присъда и мъжете били убити. За прелюбодеянието за мъжа и жената, ислямът налага еднакви наказания. Престъпленията, извършени спрямо жената са поставени на едно ниво с извършеното спрямо мъжа, било по отношение на личността, стоката или честта. Дори в някои случаи се отдава по-голямо значение за правата на жената. „А онези, които набедят целомъдрени жени, после не доведат четирима свидетели, ударете осемдесет бича и не приемайте никога тяхно свидетелство...!" (ен-Нур, 23: 4)
11. Ислямът дава право на собственост на жената и в същото време я държи и отговорна. През 1882 г. в Европа е създаден закон, който дава право само на семейните жени да притежават стока. По този въпрос Корана поставя следното разпореждане: "И не възжелавайте онова, с което Аллах предпочете един от вас пред други! За мъжете има дял от онова, което са заслужили, и за жените има дял от онова, което са заслужили. И молете Аллах за Неговата благодат! Аллах всяко нещо знае." (ен-Ниса, 4:32)
12. Ислямът отдава значение и образованието на жената. Той спасява жената от робството и извисява положението й, като я прави достойна. В ислямската история има много такива примери. Образованите мюсюлманки спомагат много за обучението и възпитанието на обществото.
13. Ислямът повелява жената да бъде уважавана. Той винаги повелява уважение към жената, било тя момиче, съпруга или майка.
Един човек отишъл при Пратеника (салляллаху алейхи уе селлем) и казал: "Аз искам да извършвам джихад по пътя на Аллах." А Пратеника му отговорил: "Майка ти жива ли е?" Човекът казал: "Да". Пратеника на Аллах повелил: "Дженнета е в нозете на майките."
След всичко казано дотук, преди всичко трябва да отбележим, че единствено ислямът дава най-много права на жената. И само в исляма тя може да намери цялостното уважение, което заслужава. В никакъв случай не може да се говори, че жената в исляма няма права или че е пренебрегната.