10 Поглед върху събитията от миналото на общността

Изследването и анализът на събитията от миналото на общността ни дават възможност да проумеем и се поучим от грешките, да укрепим слабите си места и да се опитаме да преодолеем недостатъците, съществували в миналото на тази общност. В резултат на изследването и анализа можем да премахнем бариерите между нас и нашата цел (единството на общността). Този поглед ни дава възможност да променим начина си на действие, при положение че не е бил успешен в миналото, и няма да сгреша, ако кажа, че именно тази промяна е условие за перспективни реформи в настоящето, за подобряване на действителността около нас. Промяната ни дава възможност също да се възползваме от успешно реализираните идеи и да се абстрахираме от грешките.

Единството на общността трябва да е цел на всеки член в общността независимо от мястото, което заема в нея. От опит знаем, че разединението в ислямската общност бе и ще бъде целта на враговете на исляма.

Враговете на ислямската общност знаят, че сплотеността й е най-силното оръжие, затова прекарват дни и нощи в обмисляне на планове за разрушаване на това единство. Учен от миналия век описва силата на ислямската общност по следния начин: на първо място е силата на вярата и обединението, след това сплотеността с братската обич. Обръщайки се към младежта в исляма, казва: „О, младежи, подновявайте вярата си, конкретизирайте намеренията и целите си, защото на първо място идва силата на вярата, в резултат на което идва сплотеността, която прави силата (силата на ислямската общност)."

Това е опасността от разрушаване на единството, но не отвън, нещо, което е очаквано и предполагаемо, а от дебрите на ислямската общност. Ислямската общност може да бъде общност на сплотеност и обединение или общност на разцепление и раздор, средно положение не може да има.

Не смятам, че за да разберем важността на единството на ислямската общност, се нуждаем от лекции, просто трябва да се убедим в неговото непременно осъществяване, което изисква:
1.Съответствие на думите и делата ни - принцип, без който е невъзможно съществуването на ислямската общност. Нашата безпомощност и неспособност в момента е резултат на това, че сме забравили личния пример и неговото влияние, заради това, че не се придържаме към споменатия принцип.
2. Подновяването на намерението и искреността в делата ни. Всеки член на ислямската общност трябва да облече думите си в действия, да се опита да изпълни на практика плановете и намеренията, поставени пред него от тази общност.
3. Всеобхватно, а не частично разбиране. За да разберем същността на дадено нещо, трябва да го разгледаме от всички възможни ъгли, подобно на човек, купуващ плодове, който оглежда отвсякъде съответния плод, за да се убеди в годността му за консумация. Истината за нашите проблеми е, че не съумяваме да гледаме на нещата всеобхватно. Пратеникът на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем) казва по този въпрос: "Не очаквай никакво добро от служене, в което не е вложено знание, което е без разбиране и без разсъждение."
Липсата на правилно разбиране не означава липса на преданост, а неправилно изпълнение на делата. Пример за това са тримата сподвижници на Пратеника на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем), които искат да служат на Аллах повече от повеленото им, в отговор на което Пратеникът (салляллаху алейхи уе селлем) казва: "Аз съм най-богобоязливият сред вас, говея и разговявам, изпълнявам нощни молитви и спя, и се женя, онзи, който се отрече от моя път, не е от мен." Всеобхватното разглеждане на исляма като цялостна система, включваща: убеждение, служене, култура, етика, закони и др., е решението на всичките ни проблеми.
4. Приоритетно подреждане на действията и целите ни в зависимост от важността им.
Трябва да подредим целите си според важността им и да съумеем да ги подредим правилно, защото една лоша подредба би довела до превръщането на положителните неща в отрицателни. На подредбата на нещата ни учи Пратеникът (салляллаху алейхи уе селлем) с думите си към Муаз: "Вярата има седемдесет и девет степени, най-висшата от тях са словата „Няма друг Бог освен Аллах ", а най-малката е да отстраниш предмет от пътя."
От този хадис разбираме, че не трябва да разменяме местата на нещата от първостепенно значение с тези от второстепенно значение.
Във връзка с това имам Газали казва: „По едно и също време може да ти бъдат предоставени две неща, всяко от които е благодат за теб – едното е ограничено във времето, а другото не. Ако не съумееш да ги подредиш по важност, ти си измаменият." Общността, която се придържа към гореспоменатите принципи, е преуспяла.
Целта за единството и сплотеността в ислямската общност заема важно място още от самото начало на ислямския призив. Пратеникът на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем) дава всичко от себе си за създаването на това чувство между вярващите. Примерите в тази насока са много:
Отделяне на сериозно внимание на възпитанието, поведението и изграждането на ислямската общност, чиято основа е взаимната обич – това ярко проличава от думите и действията на Пратеника на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем); поощряване на разпространението на обич между членовете на общността. Пратеникът поставя обичта дори като условие за пълноценната вяра, казвайки: „Не е повярвал никой от вас, докато не заобича за брат си онова, което обича за себе си." В друг хадис казва: „Няма да влезнете в Рая, докато не повярвате, а няма да повярвате, докато не се заобичате. Ще ви кажа нещо: ако го направите, ще се заобичате -разпространявайте селяма помежду си." С хадиса примерът на вярващите в тяхната обич е като примера с човешкия организъм: ако един от органите му почувства болка, то целият организъм я чувства. Пратеникът (салляллаху алейхи уе селлем) изяснява положението, в което трябва да се намира ислямската общност. Когато един от сподвижниците на Пророка (салляллаху алейхи уе селлем) отива при него и го известява за обичта си към друг мюсюлманин – негов брат, Пратеникът на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем) му казва да отиде и да извести брат си за тази обич, след което му разяснява, че при срещата с брат си трябва да бъде усмихнат и приветлив. ("Усмивката в лицето на твоя брат е милостиня.") Обичта е най-здравата връзка на вярата. Веднъж Пратеникът (салляллаху алейхи уе селлем) пита сподвижниците си коя е най-здравата връзка на вярата. Те отговарят: молитвата, и изброяват основите на исляма, но отговорите им не са правилни. След това Пратеникът (салляллаху алейхи уе селлем) казва, че най-здравата връзка на вярата е да обичаш и да мразиш заради Аллах.

Аллах ще дари на Съдния ден обикналите се в негово име мимбери от светлина и грейнали лица, степен, която ще желаят пророците и загиналите по пътя на Аллах (шехиди). Няма да се страхуват тогава, когато другите хора ще се страхуват. Аллах обича обикналите се в негово име. Убейда ибн Самит казва, че е чул Пратеникът на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем) да казва: „Казва Аллах: "Заслужилите обичта Ми са онези, които взаимно са се обикнали в Мое име, те ще са под сянката на Трона в деня, в който няма да има друга сянка освен Моята."Сейид Кутуб казва, че ислямската общност в Медина е изградена върху две неща – искрената вяра в Аллах и взаимната обич.
Пратеникът (салляллаху алейхи уе селлем) полага всичките си усилия за запазването на обичта между членовете на ислямската общност, от друга страна, забранява всички неща, водещи до разрушаването на тази обич.

Пратеникът (салляллаху алейхи уе селлем) затваря всички врати, водещи до укрепване на двуличниците от страна на членовете на общността. Защото двуличието е неведомо за нас, неведомото го знае само Аллах.

Груповото отслужване на молитвата има положително влияние върху ислямската общност. По времето на Пратеника (салляллаху алейхи уе селлем) отсъствието на някой от молитва ярко проличаваше и всеки се заемаше да разбере какво се е случило с него. Груповата молитва символизира положението, в което трябва да се намира ислямската общност.
Груповото отслужване на молитвата носи идеята за:
1. Единство на колектива.
2. Единна цел и насоките на осъществяването й.
3. Ред и баланс.
4. Символ на душевната и материална чистота на общността.

Като пример може да вземем евреите в Медина: национализмът в думите на Евс и Хазредж поражда ненавист между двете племена. Когато Пратеникът (салляллаху алейхи уе селлем) забелязва наченките на ненавист между Евс и Хазредж, се намесва моментално. Той заповядва на сподвижниците да ускорят придвижването си, така че да утихне надигналата се вълна на ненавист между двете племена. Оттук разбираме, че при възникването на проблем трябва веднага да се заемем с разрешаването му.

Членовете на ислямската общност трябва да си прощават взаимно грешките, които допускат. Пример за това от ислямската история е случката с Хатиб ибн Еби Балта, който изпраща една жена с военния план на мюсюлманите, за да го предаде на езичниците. А той е участник в битката при Бедр. Затова, когато Омер ибн ел-Хаттаб пожелава да му отреже главата, Пратеникът (салляллаху алейхи уе селлем) казва: "О, Омер, остави го, Аллах каза на участниците при Бедр "Правете каквото искате. Аз ви простих."
Друго важно нещо е, когато на член от общността се нарушат правата от негов брат или сестра. Тогава веднага трябва да се осведоми водачът на ислямската общност. Пример за това е случката с Билял и Ебу Зерр, когато Ебу Зерр казва на Билял: "Син на черна майка", след което Билял се засяга и веднага осведомява Пратеника (салляллаху алейхи уе селлем) за случилото се. След това Пратеникът (салляллаху алейхи уе селлем) своевременно събира сподвижниците си, за да разреши този проблем, и въпреки че Ебу Зерр е водач на знатно племе, Пратеникът го упреква за постъпката му, защото това е постъпка, която може да стане причина за разцеплението на ислямската общност. Когато Ебу Зерр чува тези думи, отива да търси прошка от Билял. Когато госреща, му казва, просвайки главата и тялото си върху земята: "Няма да мръдна от тук, докато не стъпиш върху главата ми", след което Билял казва: "Няма да стъпя върху лице, което прави поклон на Аллах." Тази случка трябва да е пример за всеки член на ислямската общност, старанието на Пратеника (салляллаху алейхи уе селлем) върху изграждането на истински братски отношения между членовете на ислямската общност. С това Пратеникът (салляллаху алейхи уе селлем) се занимава най-много преди създаването на ислямска държава, защото, ако основата на една държава е здрава, трудно може да бъде разклатена впоследствие. Благовестяването му към онези, които пречистват думите си от качества като: горделивост, омраза и т.н., че наградата за това е Рай.

Нека не забравяме случката с изграждането на джемаат в Медина, с което се цели разцепление на ислямската общност. От тази случка можем да извлечем следните поуки: Враговете на ислямската общност използват всякакви методи, за да постигнат целите си. Техните действия дори могат да изглеждат на пръв поглед благородни. Затова ислямската общност трябва да е внимателна и да се опитва да предотвратява такива неща, водещи до разединението й.
Моля Аллах да съм успял да засегна най-важните точки по темата и нека ние, членовете на ислямската общност, бъдем като тухлите на една стена – всяка една от тях да е опора за другата, и нека не забравяме, че онзи, който дарява успеха, е Аллах.