3 Общността има нужда от всички ни - и поотделно, и заедно

Започвам с името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния!
Ислямът е религията, изпратена на човечеството, за да запознае хората с правия път, който ще донесе благополучие и благоденствие на последвалите го. Любимият ни Пророк Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) бе изпратен като „милост за световете", като носител на светлината – предупредител и благовестител.
В Свещения Коран, Всевишният Аллах казва: „И се привържете всички за въжето на Аллах, и не се разделяйте, и помнете благодатта на Аллах към вас..." /3:103/ И още: „Вие сте най-добрата общност, изведена за хората. Повелявате одобряваното и възбранявате порицаваното и вярвате в Аллах." /3:110/
Но колко от нас полагат усилия да бъде здрава и силна тази общност? Колко пъти на ден се замисляме за мюсюлманите, изпаднали в трудност или война? Колко пъти отправихме дуа за тях?!
Та нима не бяхме силна общност, носеща чертите и характера на вярата, изворът на науката и прогреса? Защо се разделихме? Защо позволихме да ни отделят едни от други и под ударите на невежите всеки се скри в собствената си „черупка"? Защо?
Една четвърт от населението на планетата се обръща към Мекка (Кааба) за петкратна молитва. Десетки хора приемат Исляма всеки ден. Машаалах! В това има мъдрост и знамение за всеки мислещ раб. Според социолозите 13% от българското население изповядва религията Ислям. Това прави около 910 000 или почти един милион мюсюлмани. За огромно съжаление обаче, младото поколение сред мюсюлманите е захранено с комплекса за малоценност и ниско самочувствие. И точно това население е изолирано от света със затворения си начин на живот.
Медиите от своя страна успешно манипулират мисленето на хората, като ни представят като назадничави и невежи, а ние покорно мълчим. Боим се да се опълчим срещу несправедливостта и да защитим вярата си. Вероятно, защото човекът е слаб. Захласнат да преследва благата на земния живот, не осъзнава, че с всяка изминала секунда се приближава до смъртта, която е неизбежна и ще го стигне, когато Аллах пожелае. Любовта към преходните неща ни е отчуждила толкова много, че за парче земя сме способни да прекъснем роднинствата си, да се скараме със съседа си и дори да прибегнем до измама.
Свидетели сме на процеса на обединение в Европа, как функционират Съединените американски щати и т.н. Обединяват ги идеи, политика, икономика, религия. Защо тогава нашата общност търси успехи в дейността си, след като сплотеността и обединението са чужди за нас? Та нима преселниците от Мекка и помощниците от Медина не постигнаха успехи, благодарение на обединението и взаимното подпомагане?
Желаем да призоваваме, но не сме единни. Братя по религия сме, но се „побратимяваме" само ако имаме гаранция, че няма да бъдат засегнати интересите ни. Страхуваме се, че някой ще ни навреди, но с разединението си изпитваме разрушителната вреда на „нашите" с много по-голяма сила.
И знаете ли, всъщност не ни делят разстояния. Сърцата ни са разделени!
Общността ни още спи зимен сън. Тя се нуждае не само от виртуален, а и от визуален контакт.
В последно време се увеличиха книгите, списанията и уебстраниците на ислямска тематика. Нека Аллах е доволен от онези братя и сестри, които допринасят за развитието на всичко това, но въздействието на една реална среща е незаменимо. Да почувстваш, че не си сам, да прегърнеш свой брат и да го обикнеш заради Аллах е толкова различно и ценно, че не би могло да се замени с нищо друго.
Добре, какво да правим тогава? Каква е рецептата на успеха?
Отговорът е кратък и ясен.
Нека всеки се замисли с какво той самият допринася за тази общност! Как би могъл да бъде полезен в изграждането на един „общ дом"? Нека всеки направи това, което е по силите му! И знайте, че всеки човек е ценен елемент, при нареждането на пъзела. Той е уникален и незаменим. За да е здрава нашата общност, тя се нуждае от всеки от нас. И то не само поотделно, а ЗАЕДНО! Нека Аллах ни опрости, закриля и подкрепя по пътя, устремени към Него. И нека Той сближи сърцата ни и ни направи от обитателите на Дженнета, Амин!