Да не изпитваш нужда и въпреки това да искаш от хората
Сехл Ибнул Ханзале (радиаллаху анху) предава следната повеля на Расулюллах (салляллаху алейхи уе селлем): „Човек, който има необходимото за посрещане на нуждите си и желае още, този човек иска да разгори още повече огъня на ада.“ Попитаха го: „А какво е достатъчно да не се иска повече?“ Расулюллах (салляллаху алейхи уе селлем) повели: „Толкова, колкото да се нахраниш сутрин и вечер.“
Ето думите на Расулюллах (салляллаху алейхи уе селлем), предадени от Ибни Месуд: „Този, който има достатъчно и въпреки това продължава да проси, наказанието и възмездието за него ще са раните, които ще се появят по лицето му.“
Някои просяци застават пред хората в джамиите и започват да се оплакват и пречат на вярващите. Една част от тях лъжат, показват фалшиви документи, измислят лъжливи истории. Понякога разпръскват членовете на семейството сред хората и после прибират изпросеното. А всъщност притежават богатство, за което може само Аллах да знае. И въпреки това обикалят от джамия на джамия. Наследството им излиза наяве след смъртта им. А има хора честни и с висок морал, което не им позволява да поискат, въпреки че имат нужда. Тях ги считат за богати, а те просто не са нахални и нагли. Тях не можете да ги отличите и затова не им се дава нищо.
Вестник "Мюсюлмани", брой 6 (96), Юни, 2000 година
Портал 
