Общ поглед към Ислямския призив за мир
Днес основните принципи на многото свещени действия в името на демокрацията и човешките права се припокриват с посланията на религията, отправени към хората. Не бива да се забравя, че Ислямът в своята основа изразява мир в самия човек, мир с хората, мир с природата.
Светът дарен ни от Аллах преживява дълбоки и бързи промени. Изследванията и постиженията на съвременната наука с цел позитивно използване богатствата на земята, позитивното развитие на науката, технологиите, енергията, комуникациите, компютрите са, под контрола и в услуга на човека. В резултат на тези интензивни промени и развитие светът се стеснява и налага все по-тясното съжителството между хората. Разбира се, всички тези полезни за хората действия трябва да бъдат подкрепяни и даже аплодирани. Но за жалост някои истини от практиката не са точно така.
Между измеренията на човешкото щастие и нещастие възникна дълбока пропаст. Например докато в една част на света науката, технологиите, енергията, комуникациите, здравеопазването и изхранването достигат върхове, то в друга част хората все още са подвластни на глада, мизерията, невежеството и болестите. Между големите държави има мир и това е едно положително развитие, но за съжаление продължават локалните войни и напълно погубват бедните страни. В резултат на това, една част от хората все още не може да се освободи от зависимостта си от други страни.
Справедливостта при разпределение на благата е нарушена. Основните права и свободи, които са достойнството на човечеството са все по-търсени. Неразбирателството, несигурността, въоръжаването пораждат мрачни мисли. Инвестициите за въоръжаване заемат челно място. Търговията с наркотици, която е заплаха за развитието и надеждите на младежта получава застрашителни размери. С описанието на тази картина не искаме нито да омаловажим, нито пък да спрем положителното развитие на епохата. Но ако оставим да се развива всичко отрицателно, всеки би ни обвинил в безотговорност. Защото хората, които се намират на различни етажи на световния кораб не могат да останат безучастни един към друг. Ако проникне вода в някоя част, тази опасност касае всички.
Енергията, която в днешно време задвижва машини и осветява наоколо не достига, за да освети и човешките души. Хората, които могат да достигнат един до друг по най-бързия начин с транспорт и комуникации, от гледна точка на чувствата обич, състрадание и взаимопомощ все още не могат да достигнат до сърцето на ближния. В такъв случай трябва да признаем, че във века, чиито последни дни изживяваме има нещо незаменимо, което пренебрегваме. Това са нравствените ценности, за които Пророкът Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) е казал : „Дойдох, за да допълня добрия нрав". Притежаващият тази ценност е носителят на цялата религия, неизбежната част за човечеството. Защото религията, пренесена от Аллах в първия човек, в който тя се е вкоренила дълбоко. В този смисъл религията от гледна точка на личния и обществения живот е като един чист лозунг. Тя винаги е била извор за най-високи идеали и точка, от която започват световните изследвания. Защото религията е система от божествени повели. Тя насочва разумните по тяхна воля към добро и щастие. В същността си божествените религии имат общи опори: вяра в Аллах, следване посланията на пророците, служенето на Аллах и почит към моралните ценности. Основните принципи, заповедите и забраните при тях се опират на откровението.
Това откровение е слово от Всевишния, изпратено посредством меляике на избраника сред нас – Пророка. Аллах е свободен в Своята воля и натоварва с мисията на пророк когото пожелае. Пророците имат за цел да предадат повелите на Аллах на обществото и да го приканват към Аллах, Всеки пророк е признал делата на пророците преди него и предизвестява за следващия. Те отдават живота си, без да получават нищо в замяна на човешкото разбирателство, мир и щастие. Общата им цел е да се заздрави единобожието и да припомнят на хората, че могат да бъдат раби само на Аллах. Както е подчертано в Корана:
„И на всеки пратеник, когото Ние пратихме преди теб, дадохме откровението: „Няма друг бог освен Мен! Служете [единствено] на Мен!"
(Енбия, 25)
Вижда се, че във всеки исторически период човечеството изпитва нужда от Аллах, така както изпитва нужда от вода и въздух. Немският поет и мислител Гьоте е резюмирал тази истина в следната мисъл „Хората са плодотворни в науката и изкуството, само ако са набожни".
Искам да напомня следното знамение от Корана, което известява чудесната хармония, която религията създава както с човека, така и с вселената:
„Аллах е Светлината на небесата и на земята."
(Нур, 24:35)
„Всемилостивия, Милосърдния, Владетеля на Съдния ден!"
(Фатиха, 1:3,4)
Религията има три основни принципа: вяра, служене и нрави. Първите две дисциплинират човешкото тяло и дух. Вяра, твърдост, воля, търпение и честност, това са нещата, които правят ценен всеки член на обществото. Третата основа – нравствеността, обхваща всички отношения между индивида и обществото. Това е причината за изпращането на Мухаммед С.А.С за да избави обществото от нравственото разложение. Нравствените принципи на божествената религия са общочовешки. Те не са ограничени нито по време, нито по място. И понеже човек е творение достойно за уважение както вчера, така и днес, и утре. Защото Аллах го е създал за свой наместник на земята, като най- великото творение на земята:
„И когато твоят Господ рече на ангелите: „Ще създам на земята наместник."
(Бакара, 2:30)
„Ние сътворихме човека с превъзходен облик."
(ет-Тин, 95:4)
Но в последната четвърт на нашия век има стремеж с някои изкуствени и временни действия да се ограничи връзката на религията с човека и обществото. Използват се политическото разделение, отрицанието, и на първо място модерните идеологии.
Това е една груба и сериозна грешка. Ако човечеството загуби материалните си богатства може да ги възстанови. Но ако загуби нравствените си ценности, то е унищожено. Защото духовните принципи като взаимопомощ, братство, уважение, принципите за право и справедливост, които крепят обществото могат да се запазят само чрез религията и нравствеността.
Именно Аллах ни съветва да използваме различията и богатствата по най-добрия начин според тяхната природа, а не като средства за противопоставяне?
„О, хора, Ние ви сътворихме от един мъж и една жена, и ви сторихме народи и племена, за да се опознавате.”
(Худжурат, 49:13)
За всеки здравомислещ човек в това знамение има поука. Хората не са създадени, за да се обиждат, унижават, раняват, да си вредят и да враждуват помежду си. Създадени са, за да се опознаят, да си помагат и да съществуват в разбирателство.
Езикът, расата или полът не са причина за предпочитание или критика. Искам да ви припомня и следното: Принципът за равенство между хората, независимо от тяхната раса, пол, език, религия и политически убеждения, записан в точка втора от Хартата за Правата на човека, приета от Общото Събрание на ООН преди 50 години е всъщност принципът залегнал в последната от божествените религии, появила се преди 14 века. Тази религия приема правото на живот като най-свещеното право на човека:
„...Който убие човек не за човек или заради покварата му по земята, той сякаш е убил всички хора. А който спаси човек, той сякаш е спасил всички хора."
(Маиде, 5:32)
Религията предлага на хората вместо да се убиват, да бъдат братя, солидарни един с друг.
„Вярващите са братя, затова помирявайте своите братя и бойте, се от Аллах, за да бъдете помилвани!...
И ако две групи от вярващите се сбият, помирете ги! Но ако едната от тях престъпи спрямо другата, сражавайте се против онази, която е престъпила, докато се върне към повелята на Аллах! А щом се върне, помирете ги справедливо и постъпете безпристрастно!”
(Худжурат 49:9,10)
Вижда се стремежът на религията да премахне споровете и разногласията между хората. Защото в нейната същност има миролюбиво отношение към всяко същество. С други думи, адресът на религията е мир, спокойствие и сигурност. Следните думи на Аллах подкрепят тази мисъл:
„О, вярващи, встъпете всички в покорството и не следвайте стъпките на сатаната! Той е ваш явен враг."
(Бакара: 208)
Следната повеля на Аллах показва, че както вчера, днес, така и утре и до вечността религията ще продължава да призовава към мир всички общества.
Кажи: „О, хора на Писанието, елате към едно общо слово между нас и вас – да не служим на друг освен на Аллах и да не Го съдружаваме с нищо, и едни от нас да не приемат други за господари, освен Аллах!"
(Али Имран, 3:64)
Светските пристрастия са един от елементите, които се опитват да лансират, че както в миналото, така и днес съществува противоречие с религията. Ако в това има умисъл и цели натиск върху мислите и съвестта на религиозните хора, то това е една неправда срещу религията. Следната повеля на Аллах отхвърля разногласията:
„Няма принуждение в религията. Отличи се вече истината от заблудата...."
(Бакара, 2:256)
„Вие си имате вашата религия и аз имам своята религия."
(Кяфирун, 109:6)
Ако светските принципи целят откъсването и отдалечаването на религията от светските дела, това може да се тълкува като отричане на всички вълнения и жизненост, които религията дава на хората. А всъщност всички научни изследвания показват, че човек, който вярва е по-устойчив срещу житейските и природни несгоди. Освен това, човек е дошъл на този свят за изпит. Той трябва да работи упорито, за да успее и да върши полезни неща.
Виждаме, че и пророците, които са оповестили религиите са работили, имали са професии и са предпочели усилията и честната печалба. Насърчавали са припечелването посредством труд, материалното подпомагане. Ето как Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) обрисува най-полезния човек: „Най-добрият сред хората е този, който е най-полезен за тях." „Най-добрият мюсюлманин е този от ръката и езика, на когото мюсюлманите не страдат" (фейдюл Кадир)
И трето, ако светските принципи целят да изразят свободата в избора на вяра и религията, то и това не е предмет на спор. Защото всеки може да вярва както сам пожелае, може да си избере религия, даже има право и да не вярва. В това отношение религията признава правото на живот и правото на свобода и равенство пред закона. Днес много от основните принципи залегнали в свещените действия в името на демокрацията и правата на човека се припокриват с посланията на религията, отправени към човечеството. Не бива да се забравя, че Ислямът изразява принципите за мир на човека със себе си, мир с хората и мир на човека с природата.
Доц. д-р Фикрет Караман
мюфтия на Елазъг
Вестник "Мюсюлмани", брой 9 (86), Август, 1999 година
Портал 
