Критичен поглед върху национализма на балканските народи
Етническият състав на географията на Балканите е своеобразна мозайка и взривът, причинила национализма, е плод на Френската революция, която от гледна точка на османското управление е допринесла за големи поражения в региона. Когато се погледне от историческа перспектива, ще се види, че най-дълъг период на наличието на основните човешки ценности като мира, добросъседството, толерантността, братските взаимоотношения между народите и стабилността в района е из¬живян по времето на управлението на Османската държава. Балканските народи, които през Х1Х век водят борба за независимост против Османската държава, то през ХХ век я продължават като започват да воюват помежду си. Макар че периодът на студената война им донесла относителна стабилност, то когато се премахнала желязната завеса, въпросните народи отново се хванали гуша за гуша. Сиреч, балканските народи никога повече не са видели благополучие и стабилност каквато са имали по време на османското управление.
На първо място в процеса на подтикването на Балканите към непрестанни сблъсъци идват от национализма, който след като се откъсва от орбитата на родолюбието и се слее с идеалите на „величието“, води след себе си крайностите. Най-трудните и неразрешими проблеми на балканските народи възникват именно поради това. Комплексът за величие на малките народи довежда до политиката на териториално разширение, от което страда самата нация. В процеса на историческото развитие почти всяка нация тук е изживявала поне веднъж идеала си за величие. Само че несъответствието между „мисълта“ и „реалностите“ са причинявали само разочарования и катастрофи. На историческите поражения на тези националистически схващания, които не са съсредоточени около реалностите и родолюбието, се наблюдават многократно през последните два века.
Балканите не са регион, в който може да живее всеки народ. Взаимопроникналите етноси, твърдите националистически рефлекси, намесата на външните сили в региона и икономическата изостаналост създават базата за регионалните сблъсъци. Ако трябва да се признае истината, трябва да заявим, че вместо балканските държави да възприемат освободеното пространство след оттеглянето на Османската държава, липсата на авторитет и анархичната обстановка за територия на взаимодействие и сътрудничество, те принизяват обстановката до едно уравнение с нулев резултат, даващо повод за нови стълкновения. Неравномерното разпространение на етносите пък е причината балканските народи здраво да се привързват към своите култури, което принесло до инстинкта за борба против различните действащи лица. Ала същите тези народи, които имали възможност свободно да реализират културите си, нямаха такава грижа.
Когато погледнем национализма на балканските народи, които през онази епоха се стремели да получат своята независимост от Османската държава, може да се каже, че това се основавало на правото. Самоопределянето на своето бъдеще, свободата и независимостта са главните изисквания на балканските народи през ХIХ век се оценяват тези неща като най-естествени права на всяка нация, те не са протекли по най-безобидния начин в процеса на своята реализация. Тук въпросът се свежда не толкова до благородния и праведен стремеж на един субект, повел свещена борба за независимост, а в действията им на грабители. За примери на такова поведение сме свидетели в нападенията и посегателствата над цивилното турско население, живеещо в региона. От тази гледна точка може да се каже, че революционерите в своята борба за независимост“ не са действали със зова на „борба за свобода“, а почти като ръководители на терористични действия. С други думи казано, тези революционери са пренебрегвали разликата между борбата за независимост и действията за сплашване, като са пристъпвали с инстинкта за отмъщение към властващия авторитет и естественото му население – турците. Освен това, независимостта, реализирана в резултат на въстанието, не е била резултат от справедлива борба, а нещо, постигнато като дар от друг субект.
Естествено, в оформянето на националната самобитност и разбирането за национализма на балканските народи, религията е изиграла много важна роля. В тази насока до голяма степен са били използвани религиозните учреждения. Тук трябва да подчертаем че християнските религиозни деятели са действали като същински военни дейци. Докато у православните духовници схващането за национализъм и борбата против чуждото господство било проявено по-силно, то при католицизма е по-умерено. У турците и останалите мюсюлмански народи се вижда, че на преден план е чувството за запазване на човешките ценности и съвместното съществуване, унаследено от османците.
Отново при формирането на националната самобитност на балканските народи е оказвало влияние и откритото отричане на „балканската самобитност“. В района, с изключение на турците и българите, всички други народ: възприемали като нещо унизително балканските си същности. Борбите за независимост, балканските войни през 1913 г., процесът на разпадане на Югославия през 1993 г. и резултатите, породени от тези действия, са станали причина в терминологията на международните отношения да навлезе думата „балканизация“ като същевременно пак поради тези реалности хората от този регион не са успели да се измъкнат от окачествяването им от „цивилизования Запад“ като източни народи сред западния свят. Въпреки това поведение, насочено против тях, отричането на балканците от своята самобитност не е нещо по-различно от трагикомичното.
От една страна тези народи изпитват чувство на малоценност спрямо Запада, а от друга – спрямо останалите елементи, които живеят сред тях и проявяват чувство на „превъзходство“. Ето това кара основните действащи лица в региона, когато изпаднат в психологическа „малоценност“ да вземат за пример някой голям брат, а когато са обхванати от психологическо „превъзходство“ да потъпкват съседите си, съставени основно от турците и другите мюсюлмански групи.
Друг важен момент, допринесъл за формирането на националната самобитност на балканските народи, са турците. Напредването им на Запад довело до раздвижване на балканските народи, но не било в състояние да ги възпре. Тюрките, които поначало не били никога чужд елемент в региона, след прабългарите, енезите и куманите в рамките на „политиката на заселване“ на огузките турци са обърнали в своя полза демографското равновесие. Казано по-общо, може да се твърди, че турците в този район са досущ древно и коренно население както останалите народи. Балканските народи, които дълго време са бил под управлението на турците през ХIХ век са подели борба за независимост от Османската държава с подкрепата на държави извън границите на региона. Националистическите идеи, породени от Френската революция оказват отрицателно въздействие върху Османската държава, която е многонационална империя. Когато се изявила слабостта на държавния авторитет, започват да се забелязват проявите на нечовешки действия спрямо турците и мюсюлманите в региона. В резултат на това се подемат кампании за изселване на населението от Румелия към Анадола. Само че турците, които по време на управлението на Османската държава се настанили на Балканите, пренесли тук и нея като своя религия и с преминаването на албанците бошнаците в исляма са спечелили два естествени съюзника. Трябва да подчертаем, че и тези две общности след време станали обект на отчуждение от другите елементи. При формирането на националната самобитност на балканските народи наред с многовековното управление на турците и в настоящия момент също обитават значителен процент турци и мюсюлмани, които оказват важно въздействие в региона.
Балканският национализъм в съвремието ни
Балканските народи, макар и досега да са запазили гореописаните им характеристики, сигурно с времето са претърпели и промени. Когато балканците започнали борбата за независимост, били второстепенни предприемачи, но при преживените трагични събития през 1913 и 1993 г. се превърнали в символи на варварщината и изостаналостта. Много са факторите, които принизяват тези нации до това равнище. Само че както в други области, така и тук, те следват примера на Европа. С други думи казано, народите от този регион са внесли варварството от Европа. Макар в личностно и интелектуално отношение европейците да виждат така балканските нации, от друга страна са принудени да ги прегръщат.
По време на студената война социалистическата идеология беше установила относителна стабилност в региона. Етническите сблъсъци бяха изгубили своята актуалност, но не бяха изкоренени. През този преходен период на временна стабилност на балканските турци и мюсюлмани продължаваше да бъде актуален проблемът за изселничеството. Заедно с разпадането на двуполюсната система, структурните промени, настъпили в международната система породиха процес на разложение и промени. Докато едни държави се разпадаха с кръв и трясък, други поеха пътя на структурните обновления. Етническите противоборства, които се появили се в новото време не могат да се обяснят само с насилственото потъпкване от тоталитарните управления и повторното им проявление под въздействието на глобализацията. Подобно противоборство и разчиствания на сметки са характерни за един регион, където има исторически наслоения и който наподобява етнически вулкан.
Историческият опит е показал, че докато Балканите не се намират под властта на авторитетно управление, са като врящ казан. Другояче казано, състоянието на стабилността на региона зависи от наличието на властваща сила. Макар и отчасти Османската държава и Съветския съюз успешно да са изпълнявали тази задача, то именно османците поставили своя силен отпечатък тук. Според българската историчка Мария Тодорова съвременното състояние на Балканите е наследство от Османската държава. Преживените драматични събития след студената война в Босна-Херцеговина и Косово наложиха намесата на Запада, за да се изгради стабилност в региона. В настоящия момент изглежда, че Европейският съюз ще бъде „спечелилият актьор“ на Балканите, а Русия и Турция като наследници на Съветския съюз и Османската държава в значителна степен са изгубили маневрената си сила в региона.
В рамките на стратегията за откриване към Балканите, Европейският съюз предлага перспектива за членство и подкрепя либералните правителства, способни да изпълнят необходимите реформи. Въздействието на национализма и социалистическо-националистическите схващания в регионалната политика в ново време показват различия от една в друга страна. В процеса на членството в Европейския съюз, национализмът се привежда в пасивен и затворен в себе си елемент. Но това не означава, че въпросното положение изцяло е изкоренило национализма. Защото именно наличието на националистическа идеология е правила Балканите да са това, което са.
От друга страна на хоризонта се задава нов за балканския национализъм парадокс: Балканските народи, които милеят да членуват в Европейския съюз и националистическите привърженици в тях. Проблемът е тясно свързан с факта кои групи как изразяват своята самоличност. Европейският съюз, който се издигна на базата на общия знаменател на християнството и съществува поради наложеното политико-икономическо състояние, оставяйки отворени вратите си за балканските страни, се опитва те да приглушат балканската си самобитност в себе си. В резултат на тази политика на Европейския съюз се наблюдава как изчезват различията между католицизма и православието. Това положение може да се обясни с чувството за самобитност и с изискванията на новия световен ред.
Балканските народи обаче гледат положително на членството си в ЕС не толкова заради своята самобитност, колкото поради икономическите си изисквания. Балканските националисти, които пък гледат към своето членство в ЕС от една прагматична перспектива, веднага се обявяват против това в онзи момент, в който се ограничават пълномощията за независимост на държавите им. Другият въпрос, на който трябва да се наблегне, е кое националистическо разбиране пред кой авторитет ще се прекланя извън своята нация. Решението на този въпрос лежи не в засвидетелстването на верноподаничество, а в умението да се заставят за това. В противен случай един проблемен район ще продължава да бъде проблемен и в бъдеще.
Напоследък се наблюдава как националистите от региона се съсредоточават повече над етническите проблеми. Очевиден пример за това има в България, Босна-Херцеговина, Косово, Западна Тракия и Санджак. Особеното, което привлича вниманието, е наличието на турско-мюсюлмански групи. Казано най-общо – балканският национализъм дори в най-новия етап се базира на отхвърляне на турците и мюсюлманите.
Заключение:
Национализмът, който разполага с широка инфраструктура на Балканите е поставил силен отпечатък върху съдбата на региона. Балканският национализъм, формирал се на базата на идеалите за величие, отхвърлянето и отричането на балканската самобитност, на комплекса за малоценност и превъзходство, противопоставянето срещу турците и мюсюлманите, възприемани като различни в региона, е навлязъл в нов етап на промяна. Дори в наше време национализмът в района не е изгубил своята популярност, а е придобил само приглушен и пасивен вид. На това перспективата за членство в ЕС оказва важно въздействие. Става ясно, че и в бъдеще при формирането на самобитността и схващането за национализма на християнските елементи важна роля ще играе противопоставянето срещу турците и мюсюлманите като „външни“ елементи.
Кадер Озлем
Портал 
