5 Образованието в Исляма - ролята на Джамията

Коранът непрестанно подтиква вярващите да мислят, да размишляват, да разсъждават и да придобиват знание, което ще ги доближи до Аллах и Неговото творение.
Коранът използва метода на повторение, за да утвърди някои ключови понятия в съзнанието на своите слушатели. Аллах (Бог) и Раб (Господ) са повторени съответно 2800 и 950 пъти в Свещения текст; Илм (знание) идва на трето място, споменато 750 пъти.
Пророкът (салляллаху алейхи уе селлем) е заповядал търсенето на знание на всички мюсюлмани и ги е окуражил да търсят знанието толкова далеч, колкото могат да стигнат, а също и да го търсят по всяко време.
Следвайки тези заповеди и традиции, мюсюлманските владетели са настоявали всяко мюсюлманско дете да бъде образовано и самите те са осигурявали значителна подкрепа на институциите и на учението изобщо. Това допринесло, заедно със заповедите на Исляма, началното образование да стане почти универсално сред мюсюлманите. „Именно тази велика свобода" казва Уайлдс, „която те (мюсюлманите) показвали в обучението на своите хора в училищата е един от най-важните фактори във великолепното и бързо развитие на тяхната цивилизация. Образованието е било толкова универсално разпространено, че е било трудно да се открие мюсюлманин, който да не може да чете или пише." В мюсюлманска Испания, според Скот, не е имало село, в което децата и на най-бедния селянин да не могат да се насладят на „благодатта на образованието". В Кордоба имало осемстотин обществени училища, посещавани едновременно от мюсюлмани, християни и евреи. Мюсюлманите в Испания получавали знание по същото време и при същите условия, както литературните пилигрими от Мала Азия и Египет, от Германия, Франция и Англия. А в големия Мюсюлмански университет в Кордоба, евреи и християни постигали признати отличия като професори. Така високо е било оценявано знанието, че учители и ученици били дълбоко уважавани от цялото общество, а големите библиотеки, създавани от богатите земевладелци и търговци, показвали, че образованието - също както в италианския Ренесанс (шестстотин години по-късно) - е било една от чертите на джентълмена. „Едва ли в някоя друга култура" твърди Педерсен, „литературният живот е играел толкова важна роля, както в Исляма. Знанието (илм), с което се има предвид целият свят на интелекта, е занимавало интересите на мюсюлманите повече от всичко... Животът, който се обособил в джамиите се разпространил навън, за да сложи своят отпечатък върху влиятелни кръгове навсякъде." Всяко място, от джамията до болницата, от обсерваторията, до мадраса (медресе) било място на учение. Учените говорели и пред групи от хора в собствените си домове. Ал-Газали, Ал-Фараби и Ибн Сина, сред много други, след преподаване в обществените училища се оттегляли в своите лични библиотеки и изследвания, и продължавали да обучават „тези, които били достатъчно щастливи да бъдат поканени."
Тази универсалност, чието ниво дори и днес не е постигнато, тази жажда и стимул за образование били подобаващи за онези дни, когато Ислямът е бил „знамето", и както повечето постижения, било характерно само за онези дни и никои други. В следващите редове акцентът ще бъде върху организацията на образованието, неговите цели и методи, и преди всичко на ролята на Джамията.
Джамията е играла много важна роля в разпространението на образованието в Исляма. За Тибауи връзката на джамията с образованието остава една от главните й характеристики в историята. За Скот училището е станало незаменимо приложение към джамията. От началото, обяснява Уарденбург, джамията е била център на ислямското общество, място за молитва, размишление, религиозна институция, политическа дискусия и училище. И навсякъде, където бил разпространен Ислямът, били изградени джамии и започвали основни обучения. Веднъж основани, такива джамии можели да се превърнат в известни места на обучение, често със стотици, понякога с хиляди студенти, и обикновено имали ценни библиотеки.
Първото училище, свързано с джамия, било основано в Медина в 653 г., докато първото в Дамаск датира от 744 г. и към 9 век почти всяка джамия имала начално училище за обучение на момчета и момичета. Децата обикновено започвали училище от пет годишна възраст. Един от първите уроци по писане бил да се научат да изписват деветдесетте и девет най-прекрасни имена на Аллах и прости знамения от Корана. След като основните умения по четене и писане били усъвършенствани, се изучавали подробно Коран и аритметика. За тези, които искали да продължат, по-големите джамии, където образованието било по-развито, предлагали обучение в Арабска граматика и поезия, логика, алгебра, биология, история, ислямско право и теология. Въпреки, че подробни обучения често се провеждали в медресета, болници, обсерватории и домове на учени, в Испания, обучението се провеждало главно в джамиите, започвайки с джамията в Кордова в 8 век.
Основния формат на обучението в джамията бил учебният кръг, по-добре известен в Исляма като „халакат-ал-илм" или накратко „халака". Халака, изписано „халка" в новото издание на Енциклопедия на Исляма, е определено като „сбирка от хора седнали в кръг" или „сбирка от студенти около учител". На гостуващите учени се позволявало да седят до учителя като знак на уважение и в много халаката винаги било запазено специално място за посетители. Ал-Бахлули (п. 930), съдия от град в Ирак, отишъл в Багдад заедно с брат си, за да обиколи такива учебни кръгове. Двамата попаднали на място, където учен „с гореща интелигентност" преподавал на хората в най-различни сфери от знанието. Ибн Баттута записал, че повече от петстотин студенти посещавали халаката в Уммайадската джамия. Джамията на Амр близо до Кайро понякога имала повече от четиридесет халаката, а в главната джамия в Кайро имало сто и двадесет. Пътешественикът-географ Ал-Мукаддаси разказва, че между двете вечерни молитви, когато той и приятелите му седяли и си говорели, чул вик: „Обърнете лицата си към класа!" и тогава осъзнал, че седи между два класа. Общо класовете били 110. По време на халака, когато учителят упражнявал своя авторитет, на студентите не само се разрешавало, а били окуражавани да разискват и дори да предизвикват, и поправят учителя, често в разгорещени спорове. Неограничени спорове във всяка сфера на знанието се провеждали в петък, в учебните кръгове държани край джамиите.
Преподаването и ученето в най-големите джамии се превърнало според Мекенсен в „напълно развита професия", а джамийското училище заприличало на академия и дори на университет. Наистина, това били толкова важни центрове за обучение, че много от тях все още съществуват като най-старите университети в света. Сред тях Ал-Кайраууан и Ал-Зайтуна в Тунис, Ал-Азхар в Египет, и Ал-Карауйин във Фез - Мароко. Места с огромен престиж, те привличали велики имена от мюсюлманските учени като преподаватели, студенти, или и двете. Сред многото завършили в джамиите в Мюсюлманска Испания били Ибн Рушд, Ибн Ал-Сайиг и Ибн Баджджа. В Басра (Ирак) Ал Кхалил Ибн Ахмад изнасял лекции по философия в джамията, а един от неговите студенти - Сибауаи - по-късно станал един от най-известните арабски граматици за всички времена. Твърди се, че от началото на 9 век до наше време „славата" на Карауйин са били тялото от учени ('улама). Сред учените, които са учели и преподавали там са Ибн Халдун, Ибн Ал-Хатиб, Ал-Бутруджи, Ибн Харазим, Ибн Маймун, и Ибн Уаззан, а вероятно дори и бъдещия папа Герберт (п. 1003), който по-късно станал Папа Силвестър II, и който въвел арабските цифри в Европа. Ал-Азхар привлякъл Ибн Ал-Хайтам, който живял там доста време, докато Ибн Халдун преподавал там към края на 14 век, а Ал-Багдади преподавал медицина към края на 12 век.
Известността на такива места привличала огромен брой студенти. Те идвали на тълпи в джамията в Медина, която имала едно от най-ранните и развити училища. Ал-Карауйин привлякъл много студенти от Мароко, останалата част на Северна Африка, Андалусия и дори Сахара. Основно студентите били подслонявани от последователните марокански династии и хората от Фез. Университетите в Гранада, Севиля и Кордоба били високо уважавани от учените от Азия, Африка и Европа, и в 9 век само в отдела по теология в Кордоба били записани четири хиляди студенти, а пълният брой на посещаемост в университета, достигнал почти единадесет хиляди. В навечерието на британската окупация в Ал-Азхар имало 7600 студенти и 230 професори.

В ранната ислямска ера, джамията била използвана за преподаване на една или повече от ислямските науки и литературни изкуства, но след средата на 9 век все повече се отдавало внимание на правните науки. Също се преподавали и научни предмети включващи астрономия и инженерство в Ал-Азхар, медицина също в Ал-Азхар и в джамията на Ибн Тулун в Египет. В Карауйин имало курсове по граматика, реторика, логика, части от математиката и астрономията, и вероятно история, география и части от химията. В Кайраууан и Зейтуна в Тунис, заедно с Корана и Ислямското право, били преподавани граматика, математика, астрономия и медицина. В Кайраууан, по-специално, лекции по медицина били изнасяни от Зайд ибн Халфун, Исхак ибн Имран и Исхак ибн Сулейман, чиито трудове по-късно били преведени от Константин Африкански в 11 век. Те били преподавани в първия факултет по медицина в Европа - Салерно, в Южна Италия, който се превърнал в първата институция на висше обучение в Латинска Европа. В Джамията на Амр, мюсюлманският пътешественик - географ Мукаддаси (от Ал-Кудс) разказва, че между двете вечерни молитви джамията била препълнена с класове по право. Коран, литература и мъдрост (философия или етика). Докато в Ирак фармацевтика, инженерство, астрономия и други предмети били преподавани в джамиите в Багдад, и студентите идвали от Сирия, Персия и Индия да изучават тези науки.
Джамиите постепенно придобили по-широки функции заедно с обучението. Проследявайки развитието им Джордж Макдиси отбелязва, че в 10 век имало развитие на нов вид училище, комбиниращо джамията с хан или място, което да подслони студентите, които идвали от другите населени места. Великият патрон на този етап в развитието на училището бил Бадр ибн Хасанауаи (п. 1014/15), губернатор на няколко провинции под Буйидите, и на чието име се води построяването на 3000 джамии-хан комплекси за периода на тридесет годишното му управление. Причина за възникването на джамиите-ханове - казва Джордж Макдиси - бил фактът, че студентът по ислямско право трябвало да учи дълъг период от време, обикновено четири години студентско обучение, и неопределен период от време за специализация, понякога дълъг двадесет години, през които завършващият помагал на учителя в преподаването. Джамията, освен при специални обстоятелства, не можело да бъде използвана за приютяване, затова хана станал място за живеене на учителите и студентите. Медресето, което ще бъде разгледано по-нататък, било, според Макдиси, финалният етап в развитието на мюсюлманското училище, съчетаващо обучаващата функция на джамията и подслоняващата функция на хана. Това следва традиция отдавна основана от Пророка (салляллаху алейхи уе селлем), чиято джамия била свързана със сграда, служеща за училище и подслон за бедни студенти и хора от извън града.
Помощта за студентите в различните джамии била значителна. В Карауйин например, студентите не само че не плащали такси, но също често получавали парични суми. Бейард Додж казва, че там студентите живеели в квартали, състоящи се от двуетажни и триетажни сгради с различни размери, които подслонявали между шестдесет и сто и петдесет студенти, като всички получавали минимална помощ за храна и квартира. Броят на студентите в Ал-Азхар винаги бил висок; Ал-Макризи споменава 750 чуждестранни студенти от далечни страни като Мароко и Персия, отделно от студентите от различните части на Египет. Бейард Додж казва, че студентите, които нямали домове в Кайро, били възложени на групи от хора, които се грижели за тях. Обикновено те осигурявали безплатен хляб и храна. Студентите с по-добро положение, можели да си позволят да живеят в квартали близо до джамията. При своето посещение в Дамаск пътешественикът Ибн Джубейр разказва за големия брой и различните удобства, осигурени за чуждестранните студенти и посетители в Уммаядската джамия, и това го накарало да заяви, че „всеки в Запада, който търси успех, нека дойде в този град (Дамаск) да учи, защото помощта тук е огромна. Най-важното нещо е, че студентът тук е освободен от всякакви грижи за храна и подслон, което е от голяма полза."
Владетелите играели основна роля в превръщането на джамията в място за обучение. В Карауйин имало три отделни библиотеки, най-престижната от които била Абу Инан, основана от Меринидския Султан Ал-Мутауаккил Абу Инан. Запален читател и колекционер султанът събрал в новооснованата си библиотека книги по различни теми, включващи религия, наука, интелект и език, а също така и назначил библиотекар, който да се грижи за нуждите на библиотеката. Когато испанците окупирали Тунис между 1534 и 1574, те обрали джамиите и библиотеките, и взели много от ценните книги и ръкописи. Отоманците по-късно отблъснали Испанците и възстановили и разширили джамията в Зейтуна, библиотеките й и медресето, и отново я направили висш център на Ислямската култура. В Кайро в 1365 Мамлуке принц Иалбага Ал-Умари заповядал на всеки студент в джамията на Ибн Тулун да се дават по четиридесет дирхама и един ирдаб зърно всеки месец. Тази тенденция била особено окуражена от Султан Хусам Ал-Дин Ладжин, който възстановил джамията на Ибн Тулун в квартала Катайи в Кайро и който плащал заплатите на професорите и стипендии за студентите, също осигурил и придворния лекар Шараф Ал-Дин Мухаммад Ибн Ал-Хауафир да преподава лекции по медицина.
Следната история хвърля голяма светлина върху образованието и мюсюлманския живот в онези дни. Когато Ибн Тулун управлявал Египет едни студенти посещавали класовете на професор, който дневно диктувал толкова малка част от традициите, че парите им свършили преди обучението да е приключило. За да си купят храна, те продали всичко, което имали. След като гладували три дни последната им възможност била просенето, но никой от тях не искал да понесе такова унижение. Затова, те теглили жребий и загубилият отишъл в ъгъла на джамията, в която живеели, и помолил Всевишния да го освободи от подобен срам. Точно тогава дошъл пратеник с пари, изпратен от Ибн Тулун, който бил предупреден в съня си да им помогне; също така им било съобщено, че той лично ще ги посети на другия ден. За да избегнат такава чест, която можела да бъде сметната като желание за лична слава, студентите напуснали Кайро същата нощ. Ибн Тулун купил целият квартал и го дарил на джамията за полза на студентите и странниците.
Ислямът е оказал влияние върху Европа по много начини, а по-късно и на целия свят със системата си на обучение, включваща универсалност и методите й на преподаване и издаване на дипломи. Сред многото неща, Ислямът е повлиял на Запада и курсовете на университетски стипендии в зависимост на академичната свобода на професорите и студентите, в докторските тези и тяхната защита, и в общата оценка на научните трудове базирани на консенсуса на учените. Отворените научни дискусии в джамиите със сигурност са допринесли много за това във времена, когато научната нетолерантност е била определяща навсякъде другаде, и всяка свободна научна мисъл е била наказвана с изгаряне на кладата. Влияние е оказано и под формата на многото преведени книги на ислямските учени, които са оформили основата на европейското обучение в неговите първи университети (Монтпеллиер, Болоня, Париж, Оксфорд...), всички от които са били основани в дванадесети-тринадесети век.
Това есе показва, че Ислямът и знанието са вървели заедно, и са били близки от самото начало. Освен подтика от Корана и сказанията на Пророка (салляллаху алейхи уе селлем), които са насърчавали хората да учат, здравият символ на Исляма – джамията - е бил центъра за обучение. И наистина, до днес, в повечето части от Ислямския свят, думата „джамиа" означава едновременно джамия и университет, дори когато са отделни сгради, често отдалечени една от друга. Накрая „джамиа", думата означаваща университет на арабски произлиза от „джами" - джамия. Не съществува подобна производност в който и да е друг език или култура - нима има по-добра асоциация за Ислям и висше обучение от тази.
Също така, тази статия представя аргументи срещу авторите, които обвиняват религията Ислям за западането на Мюсюлманската цивилизация, вместо причина за това да е окупацията и разрушаването на центровете й за обучение (Кордоба, Багдад, Севиля, и т.н.) от Кръстоносците и Монголите.