5 Възгледите на Ал-Газали за образованието на децата

Сред многото мюсюлмански учени писали за образованието на децата, са Ибн Сина (Авицена), Ибн Халдун и Ал-Газали. Ал-Газали, познат в Европа като Алгазел, е един от най-колоритните мюсюлмански учени, който е написал много трудове и става известен със знанието си. През тридесетте си години той става директор - учител на Мадраса Низамия в Багдад, най-известната институция за обучение в източния Ислям (Кордова на Запад). Неговите идеи за образованието доминират ислямската образователна мисъл векове след смъртта му. Тук ще разгледаме възгледите му за образоването на детето и ролята на учителя.
Според Ал-Газали „Знанието съществува потенциално в човешката душа като семето в почвата, чрез ученето този потенциал става действителен.“
Ал-Газали пише, че детето „е поверено от Бога в ръцете на неговите родители и неговото невинно сърце е ценен елемент способен да се впечатлява (т.е то е неговият прозорец към света, бел. ред)."
Ако родителите и по-късно учителите го отгледат в праведност, то ще живее щастливо в този свят и в отвъдният, и те ще бъдат възнаградени от Бог за доброто си дело. Ако те пренебрегват отглеждането на детето и неговото образование, то ще живее нещастен живот в двата свята, а те ще понесат бремето на греха на пренебрежението.
Едно от нещата, на които Ал-Газали държи, е че детето трябва да бъде научено на своето вероизповедание в най-ранна възраст и постепенно да му се обяснява неговото значение докато расте, съобразно трите етапа на запомняне, разбиране и убеждение.
Начинът, по който детето е свързано със света заема огромно място в ума на Ал-Газали. В съгласие с Ибн Ал-Хадж, той настоява, че детето не трябва да се хвали с богатството на баща си и трябва да е мило и внимателно към всичко и всички. То трябва да бъде научено да не обича парите, защото любовта към тях е смъртоносна отрова. Не трябва да се секне, плюе или да си бърка в носа пред хората. Трябва да се научи да уважава и да се подчинява на родителите, учителите и по-възрастните хора. Докато расте, то трябва да научи правилата на чистотата, да пости по няколко дни в Рамадан, да избягва да носи коприна, злато и сребро (отнася се за момчетата бел. ред), да научи предписанието на свещения закон, да се страхува да открадне, да се страхува от трупането на богатство от нечисти източници, от лъжата, предателството, грубия и обиден език. Възпитаникът не бива да бъде прекомерно горделив или ревнив. Не трябва да одумва другите. Трябва да избягва компанията на високопоставените в този свят и подаръците от тях. Трябва да се отнася към Бог така, както Бог иска слугата му да се отнася към него. Трябва да се отнася към хората така, както иска те да се отнасят към него.
Възгледът на Ал-Газали се центрира върху усилията полагани в търсенето на истината и това предполага, той да отстоява полученото от настойника образование и насока. Възпитанието (Тарбия) за което Ал-Газали говори в „Синко!" е като „Усилията на фермера, който изкоренява бурените и се грижи за пшеницата, така, че да расте по-добре и да дава по-добра реколта." Всеки човек се нуждае от учител да го води в правилната посока. Да се опитваш да се справиш без такъв води до заблуда. В „Синко!" показваното от възпитаника уважение към неговия учител е доказателство за искрената признателност в сърцето му.
Този, който се захване с възпитаването на младежи, отбелязва Ал-Газали, „се захваща с огромна отговорност". Тогава той трябва да е толкова нежен към тях, колкото би бил със собствените си деца. Той трябва да коригира моралните пропуски чрез намеци... преди всичко самият той трябва да е пример, за да може неговите дела да са в хармония с думите му. Учителят не бива да критикува изказването на друг. Той трябва да адаптира учението си към възможностите на своя ученик, и да не го претоварва, нито да го плаши. Той трябва да уважава по-малко надарения ученик, който дори и да не продължи, може да положи здрави основи на стандарт, които иначе не би постигнал. Ал-Газали настоява, че след училище на възпитаника трябва да се позволи да се развлича. Забраната на игрите и настояването за постоянно обучение води до затъпяване на сърцето, намаляване на интелигентността и нещастие.
Нещо повече, в „Съживяване на науките на религията", учителят Ал-Газали поема осем задължения. Първото и най-важно, той е баща за възпитаниците си. Той трябва да преподава, заради задоволството на Бог. Трябва да съветва ученика предпазливо, да се противопоставя на прекомерното му желание да учи прекалено бързо, и да се надпреварва със съучениците си. Той трябва да подходи с въображение, да остане насаме с възпитаника и да го поучи дискретно, а не да го порицава публично. Да обвиняваш прекалено много, означава да накараш възпитаника си да упорства в това, което прави. Друго задължение на учителя е да се увери, че това на което учи не противоречи на действията му в живота.