Забравянето на Аллах и последиците от това
Човек идва на тази земя поемайки отговорност пред своя Създател. С появата си на земята човек понякога не само забравя своята отговорност, но и не съблюдава нормите, възложени му от неговия Творец, а понякога изпада и в още по-тежка заблуда като Го забравя. Подведен от слабостите на душата (нефс) си, човек се отдалечава от подчинение и служене и по този начин забравя Аллах.
Аллах Азза уа Джале казва:
“И не бъдете като онези, които забравиха Аллах – Той ги накара да забравят себе си! Те са нечестивците.”
(59:19)
Колкото повече човек забравя своя Създател, толкова повече отслабва вярата в сърцето му, а тъгата и скръбта му се увеличава, и ако не спре навреме, ако не си вземе поука от предупрежденията на Аллах, идва момента, наречен Задгробен живот. Тогава той ще разбере защо е била тъгата в сърцето му, и какво е пропуснал за Ахирета (отвъдното), но вече ще бъде много късно.
По този повод, Аллах Азза уа Джел казва в Ясната Книга:
“А който се отдръпва от моето напомняне, за него има живот в лишения и сляп ще го подкараме в Деня на възкресението.
Ще рече: Господи, защо ме подкара сляп, а бях зрящ? Ще рече Аллах:
Както идваха при теб Нашите знамения, но ги забравяше, така Днес и ти ще бъдеш забравен.
И така наказваме всеки, който престъпва и не вярва в знаменията на своя Създател.”
(20:124-128)
Както сами виждате, когато човек забрави Аллах и Той го забравя, и тогава остава лишен от щастието, спокойствието и доброто пребиваване в земния живот и заедно с това ще бъде подложен на жестоко и непоносимо наказание в отвъдния.
Всъщност човек си мисли, че може да пристъпва нормите на Аллах, да се подиграва с Него, да се подиграва с Исляма, да се присмива на мюсюлманите, да се присмива на покорните и богобоязливите, и накрая пак да е сред печелившите. Ала не! Защото неговата сила и величие са плод на фантазията му, подкрепени с Шейтански доводи, които пред Аллах са само заблуда и повод да бъде забравен.
Аллах Теаля казва в Корана:
“Които се противят на Аллах и на Неговия Пратеник, ще бъдат сломени, както бяха сломени и онези преди тях. Вече низпослахме ясни знамения. А за неверниците има унизително мъчение. Един ден Аллах ще ги съживи всички и ще ги извести за техните дела. Аллах пресметна, а те забравиха. Аллах на всяко нещо е свидетел.”
(57:5-6)
Искам накратко да се спра на причините, които ще бъдат повод да забравим Аллах, Той да ни забрави, да пропилеем земния и погубим Ахиретския си живот. И всичко споменато ще бъде актуално в днешното време и общество:
1. Несериозното отношение към исляма
Ислямската религия е законодателството на Аллах и е странно как ние, мюсюлманите, търсим щастие и изобилие, а в същото време не работим съобразно знаменията на Аллах!
Подиграваме се, вземаме религията за присмех, спокойно пристъпваме забраните и забравяйки Аллах затъваме в най- унизително положение.
Всевишния Аллах казва в Корана:
“...които взеха своята религия за забавление и за игра, и ги съблазни земният живот. Днес ги забравяме Ние, както и те забравиха за срещата в този техен Ден, и отхвърлиха Нашите знамения.”
(7:51)
В друг цитат се повелява:
“И ще се появят пред тях злините, които те извършиха, и ще ги обгради онова, на което се подиграваха.
И ще се рече: “Днес ще ви забравим, както и вие забравихте срещата в този свой Ден. Мястото ви е в Огънят и не ще има за вас закрилници. Това е, защото се подигравахте със знаменията на Аллах и ви изкуси земният живот...”
(45:33-35)
2. Следване на Шейтана и отдръпване от споменаването на Аллах
Шейтана има за цел да отдалечава хората от споменаването на Аллах.
Той е готов с цената на всичко да попречи и да възпре човек от споменаването на Аллах. Но Корана ни предупреждава и за това:
“Завладя ги шейтана и ги накара да забравят споменаването на Аллах. Тези са привържениците на шейтана. Но привържениците на шейтана са губещите.”
(58:19)
Когато човек мисли за Аллах, когато езика на раба непрестанно казва “Аллах, Аллах”, тогава можем да бъдем приятели на Аллах, така се постига спокойствие в душата, щастие на земята и благополучие на Ахирета.
Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) казва:
“Споменавайте толкова много Аллах, та двуличниците да стигнат до там, че да казват , че сте луди."
(Фейзул Кадир)
Ако погледнем навън това вече го има. Ако един човек истински се страхува от Аллах, ако посещава редовно джамията и е правдив и спазва нормите на Аллах, то този човек в днешно време го наричат луд, терорист. Жената със забрадка, която пази честа и достойнството на семейството си също е луда и старомодна!
Хората в баровете, синовете и дъщерите ни в дискотеката, оприличаването ни с неверниците и западната култура е добре прието, съвременно, модерно и нормално. Но точно тук бъркаме, тук е границата която минавайки, всъщност забравяме Аллах, забравяме сериозността на Исляма, жестокостта на мъченията на Ахирета и най-важното – забравяме за срещата ни с Аллах.
Как един ден ще се оправдаем за неизпълнените молитви, потъпканите права на мюсюлманина, разголените ни дъщери, непокорните ни синове и разбитото ни Ислямско общество?
3. Оставане под въздействието на заблудата
Когато един човек остане продължително време с земните наслади, мисълта за Ахирета избледнява, докато накрая съвсем се загуби и тогава остава под въздействието на заблудата.
Всевишният Аллах ни предупреждава и за тази опасност, като казва в Корана:
“Те добре познават земния живот, ала нехаят за отвъдния.”
(30:7)
За да се освободи от тази заблуда, човек трябва навреме да се осъзнае, да спре там където е стигнал, да направи тауба (молба за прошка) и да си спомни за Аллах, за Неговата Книга и Пратеник.
Ако не направи това, той ще бъде забравен от Аллах и ще бъде завлечен още по-дълбоко в заблудата си.
Аллах Теаля казва:
“Създадохме за Ада много от джиновете и хората. Имат сърца, с които не схващат, имат очи, с които не виждат, имат уши, с които не чуват. Те са като добитъка, даже са по-заблудени. Те са нехайните.”
(7:179)
4. Продължителното извършване на грях
Грехът е другото нещо, което кара човек да забрави Аллах и да се отклони от правия път. Изоставянето на греховете е повод Аллах да не ни забравя и да ни благослови с изобилие, щастие и на двата свята.
Аллах казва в Ясната Книга:
“Всеки е заложник на онова, което е придобил, освен владетелите на десницата. В Рая те ще разпитват за престъпниците. “Какво ви отведе в Ада?” Ще рекат: “Ние не бяхме сред кланящите намаз, и не хранехме нуждаещия се, и затъвахме в празнословие със затъващите, и вземахме за лъжа Съдния ден, докато ни застигна смъртта.”
(73:38-47)
Нека направим всичко възможно да не забравяме Аллах, така че и Той да не ни забравя. Нека се пазим от горе споменатите причини за забравянето на Аллах.
Колкото и странно да ни изглежда нека знаем че: Щастието в земният ни живот зависи от отдадеността на Аллах.
Благополучието на Ахирета зависи от покорството пред Аллах.
А пътят към всичко това е да не се забравя Аллах.
“Господи мой! Моля Те за Твоята милост докато отворя очи и ги затворя. Дори и в по-малко време от това не ни оставяй в ръцете на нашата душа!”
АМИН!
Хайри Хасан
Списание "Икра", брой 1, Януари, 2005 година
Портал 
