Волжка България: последиците от приемането на исляма
Обявяването на исляма за държавна религия от страна на Волжка България е станало на 11 юни 922г. по григорианския календар. Това събитие е открило нова страница в живота на българския етнос. Ако по-рано той е бил само един от многобройните тюркски племена, то отсега нататък се превръщал в преден пост на ислямската цивилизация на Север. След като става част от огромния мюсюлмански свят, който е бил център на науката в морето от невежество, българите се заели да усвоят науката, акумулирана от цялото човечество в ислямския свят. Студенти от Волжка България отсега нататък са имали възможност да се учат в университетите и медресетата на благородна Бухара и в града на мира Багдад – най-крупните интелектуални центрове на своето време.
За Волжка България пише в своите книги "Мурудж" и "Китаб ет-Тенбих вал ираф" испано-арабският пътешественик от Гренада Ебу Хамид ал-Гарнати, посетил страната. За нея пишат и живелият в Афганистан неизвестен автор на творбата "Худуд ел-алам" („Пределите на света“) и още много други автори, обитавали различните краища на ислямския свят. България се била прославила от Кашгар, който сега се намира в пределите на Китай, до Гренада в Испания. Съвременниците, живели далеч зад пределите на региона, споменават в своите произведения за известни тогава лекари, търговци, учени, войни и студенти. Пътят на българските търговци вече не бил ограничен само в рамките на традиционните им маршрути към съседните народи на Поволжието и Западен Сибир, към славяните и русите, към Северна Европа и племената на Великата степ – Дещи къпчак. Техните търговски пътища сега вече водели към Хорезм и Багдад, където ги приемали като мюсюлмани с всичките им улеснения и покровителства.
Обявяването на исляма за държавна религия не е могло да не предизвика рязкото недоволство на Хазарския каганат, където на власт е била юдейска върхушка и на която Волжка България е била подчинена. За бившия васал на каганата това означавало обявяване на държавен суверенитет. Изпращането на посланици при ръководителите на други държави, които се намирали в положение на война със сюзерена, означавало деклариране на страната като самостоятелен субект в международните правни отношения. Всичко това хазарският каганат не можел да понесе. В своята обърканост той излива своята злоба върху мюсюлманите в страната, като през 922 г. разрушава минарето на централната джамия в хазарската столица Итил и заповядал да накажат мюеззините. Поради засилилото се гонение на мюсюлманите, те били принудени да напуснат Хазарския каганат и да емигрират в новообразуваната мюсюлманска държава.
Всички тези изброени факти превърнали Волжка България в един от най-големите цивилизовани центрове на обитаемата част на земята, където впоследствие нейните идейни наследници са живели в продължение на много години. Много народи, които като българите са били зависими от хазарите – марийци, мордва и др. не са създали свои държави, а са влезли в орбитата на формиращата се българска държава и продължили да живеят в пределите й, изпитвайки нейното политическо, културно и икономическо влияние. Специалисти по етническите проблеми в Поволжието например пишат, че ако до втората четвърт на X век българите и марнйците си влияели взаимно, то по-нататък това влияние придобива еднопосочен характер.
Всичко това Волжка България дължала не на силата на своите войни и не на сделките на своите търговци. А причината била първата небесна религия, установила се в Средното Поволжие. Именно ислямът извел българите от състояние на „едно от многочислените племена“ до позицията на безспорен лидер в региона. И заради това, чувствайки силата на исляма тази идеология на единния Бог, хазарският каган, който предвидил гибелта на своята държава именно от носителите на тази идея, изгубил разума си.
Ахмад Макаров
Портал 
