Моето отношение към Иисус след приемането на исляма
След като приех исляма, върху мен се изля цяла вълна от негодувания, обвинения в предателство и дори заплахи. И то в една демократична страна, където действа закон за свободата на съвестта, където в член 3 ясно и точно е записано: "В Руската федерация се гарантира свободата на съвестта и на вероизповеданията, в това число правото да се изповядва индивидуално или съвместно с други която и да било религия, или да не се изповядва никоя; свободно да се избира или променя, да се притежават и разпространяват религиозни издания и убеждения и да се действа в съответствие с тях".
Един от главните аргументи на моите опоненти беше, че аз съм "предал Иисус", отказал съм се от него и дори не вярвам в неговото съществуване. Ето защо сметнах за необходимо да разкажа за това как се промени моето отношение към Иисус (мир нему) и действително ли аз, както е казано в официалното заявление на Епархийския съвет на Курска епархия на Руската православна църква (РГЦ), " съм се отрекъл се Христос".
Навярно сега не може да се намери по цялата земя кътче, където да не знаят за личността на Иисус. Новият завет се тиражира в милиони екземпляри, превежда се на различни езици, а за личността на Иисус са написани немалко книги и са снимани много филми. Повечето от християните го смятат за Бог, а мюсюлманите го почитат като велик Пророк и Пратеник на Всевишния. Представителите на другите идеологии виждат в негово лице силна историческа личност.
Какъв всъщност е бил Иисус? Като човек, родил се в страна с многовековни православни традиции, аз възприех твърдението "Иисус Христос = на Бог" като даденост. След това вече, четейки Новия завет, аз на много места се сблъсках с противоречиви твърдения, но се стараех да вярвам в искреността на учението на християнската църква.
Нещо повече, църквата ми предлагаше малко количество цитати от библията, които потвърждаваха, че централният евангелски персонаж се явява наистина "богочовек". Мнозина от тези писания, както си изясних по-късно, отразяват единствено мнението на отделни хора за Иисус, а други се оказаха късни или умишлено повредени допълнения. За това пишат дори православните тълкуватели на Библията.
За да не бъда голословен, ще приведа за пример част от Посланието на Павел до Тимофей: "Велика благочестива тайна: Бог се явил в плът". Ето какво пише за достоверността на тези думи в православието "Тълкуване на Библията": "Преди всичко трябва да се установи правилният прочит на този пасаж. В много други древни ръкописи и у някои древни свети отци и учители на църквата вместо израза Theos (Бог) фигурира изразът "os“ който, а в други даже "о" - среден род от местоимението "os". Ето защо най-новите тълкуватели в мнозинството си се придържат към варианта "който се явил в плът" и свързват това изречение или с "тайна" или с "дом Божий". Но ние се придържаме към трактовката на такива уважавани духовници като Златоуст, Феодорит, Йоан Дамаскин и др., която е: "Бог се явил..." При това, ако ние даже се съгласим с прочита на древните ръкописи: "Който се явил...", то все пак сме длъжни, по необходимост, да отнесем "който" към подразбиращото се съществително, защото всички опити да се отнесе това местоимение към другите предидущи изрази, са крайно несполучливи".
Тук православните тълкуватели на Библията, признавайки недостоверността на този цитат, направо заявяват, че "по необходимост" са длъжни да признаят нейната по-късна трактовка, тъй като именно в такъв вид са чели този абзац в Новия завет "уважаемите духовници". Ето защо аз реших да видя и да разбера какво казва за себе си Иисус (мир нему)? Смятал ли се е той за Бог? Учил ли е другите да го представят именно като такъв?
Затова започнах отново и отново внимателно да препрочитам Новия завет като изучавах паралелно тълкуванията на известните изследователи. Но вече от позицията, че "Иисус" не е тъждествен с "Бог" и си изясних, че в текста на Евангелията Иисус нито веднъж не нарича себе си Бог.
Названията "Христос" и "Син Божи" не бива да се смятат за тъждествени с думата "Бог". "Христос" е превод на еврейското "машиах" и означава "помазаник" (месия), на когото е дадена Божията благодат. Затова "христос" и пророк е бил и цар Давид, и персийският цар Кир: "Така говори Господ на помазаника (на гръцки "христос") на Своя Кир и на много други“. Думите "Син Божи" означават само това, че човек е предан на Бога със синовна обич, изпълнява Неговата воля, не противоречи на Неговите повели.
Затова Иисус се обръща към Бог с: "Авва" и "Отец". При това не трябва да се забравя и фактът, че, когато е написан Новият завет, или е преведен на разпространения по онова време древногръцки диалект "койне", всичките думи се пишели с малки букви. По онова време главни букви не е имало. И думите "Син Божий", дали с тях се обръщали към Иисус или към някой друг, се изписвали еднакво, с малка буква. Едва по-късно преписвачите започнали да пишат "син" с главна буква, ако ставало въпрос за личността на Иисус.
Сам Иисус нееднократно е говорел именно за своята пророческа, посланическа мисия. За какво са идвали пророците? Затова от името на Всевишния за да укрепят вярата в Него, да го изчистят от човешките измислици и заблуди. Иисус е изпратен също така не да нарушава законите, а да ги изпълнява, да ги очисти от извращенията на човешкото тълкувание. Той многократно е изобличавал книжниците и фарисеите, които, бидейки народни учители, изпълнявали само външните предписания на закона, забравяйки за вътрешното им спазване.
Народните старейшини именно затова не са долюбвали Иисус. Защото той всъщност променил много обичаи, утвърдили се в течение на много години и подкрепял своите думи с чудеса, изцелявайки болните и възкресявайки мъртвите. Той се наричал проводник на Божията воля, а книжниците и фарисеите наричал лицемери. Освен това той е имал множество последователи, което представлявало опасност не само за първосвещениците, но и за римските управници, които можели да го възприемат като подстрекател към въстания.
Решени да убият Иисус, висшите духовници просто искали от една страна да се избавят от това перде в очите, което им пречело по стар навик да гледат света, Бога и Неговите закони, а от друга страна да получат добра оценка от страна на римската прокуратура.
В Новия Завет могат да се срещат много цитати, които свидетелстват, че Иисус (мир нему) е бил избраник на Всевишния, Негов посланик и пророк, но все пак само човек. Даже Павел Тарсийски, независимо от своето разбиране за християнството, говори за Единния Бог и за Иисус по следния начин: "Един е Бог, един е посредникът между Бога и хората, човекът Иисус".
Всичко това на някои хора може да им се струва неубедително и на свой ред и те могат да приведат примери и контрааргументи. Но аз реших да напиша тази статия не като сериозно богословско изследване, а само, за да покажа, че не само аз, но и целият мюсюлмански свят признаваме Иисус (мир нему) и го смятаме за един от най-великите хора, които някога са живели на земята.
В Свещения Коран е казано: "И рече Аллах: "О, Иса, син на Мерйем! Ти каза ли на хората: "Приемете мен и моята майка като две божества редом с Аллах?" Той каза: "Пречист си ти! Как аз мога да кажа това, на което нямам право? Ако аз бях казал това, Ти щеше да го знаеш... Аз не им казах нищо освен това, което Ти ми повели: "Поклонете се на Аллах, моя и вашия Господар." (58: 116-117).
А в сура "Ихляс” е казано: "Кажи (о, Мухаммед): "Той е Аллах Единствения, Аллах, Целта (на всички въжделения) нито е раждал, нито е роден и няма равен Нему."
Владислав Сохин
Портал 
