Волжка България – първа прегръща Исляма
Българската държава на Волга (Идил) или известната с другото си име Велика България бе една, дори може би е първата държава, която разтваря врати пред исляма. Наред с другите две държави, разположени на изток, които със своето полузависимо положение не можеха да се сравнят с действително развитата и мощна за времето си държава Велика България.
Естествено, ние все още не разполагаме със съществени материали за историята на Велика България. Но това не значи, че няма книги, които да съдържат информация за нея. Все пак недостатъчната информация на тази тема се дължи на прикриването на много неща от страна на руския царизъм. От друга страна все още не разполагаме с точни данни, свързани с темата за Волжка България.
Не трябва да се забравя, че във византийски, ислямски и руски източници намираме доста информация, свързана с темата. Но тази информация е разхвърлена, разпокъсана и се нуждае от систематизиране. Но археологическите разкопки, които са направени в столицата на Велика България град Булгар хвърлят допълнителна светлина върху познатите до този момент неща.
Сред ислямските историци, които са писали за българите на първо място се нарежда Ибн Фадлан. Ибн Фадлан написва книжка, в която се описва посещението на делегация, изпратена от аббасидския халиф ел-Муктедир (903-932) при българския хан Алмуш. Като член на делегацията Ибн Фадлан описва в своята книжка онова, което видял във Велика Волжка България и нейната столица гр. Булгар. Делегацията, която е била съставена и изпратена със задачата да запознае владетелите на Волжка България с исляма, преди да стигне до столицата Булгар е посетила редица тюркски племена и общности по поречието на река Волга и са събрали информация за тях. Така че съчинението на Ибн Фадлан е най-достоверният източник за живота и дейността на българите през онази епоха.
Когато става въпрос за прабългарите неминуемо се поставя и въпроса за произхода на българите. В първите страници на една малка книжка, написана от Гусман Халил и издадена в София под името "Къде е изчезнала Волжка България?" четем следните редове от дипломатическото писмо, написано от поета и държавника от Астрахан X. Шерифи и изпратено до султан Сюлейман Законодателя (1520-1566):
"Българската държава, която се признава от искрените и обичащите истината чистосърдечни и реалистично мислещи и постъпващи хора и се приема като неоспорима реалност, която не може да се отрече, се намира отвъд седемте климата. Тя принадлежи на Луната, т.е. се защитава от нея..."
"Град Казан, който представлява един великолепен и благодатен град, столица на Българската държава и е един от големите градове на мюсюлманския свят, отстои далеч от някогашните прехвалени ислямски страни и граничи с държавите на неверниците", пише X. Шерифи в своето "Победно описание на Казан" (1550).
Гусман Халил от своя страна добавя: "Всеизвестно е, че през Средновековието покрай Волга съществуваше мощна държава на име Велика България. Къде остана тази държава?" - пита авторът и преди да отговори на въпроса кога и как е основана Велика България, дава следните пояснения:
"Както е известно през VII век умира балтавара (ханът, владетелят, султанът) на Велика България Кубрат. През онази епоха границите на държавата се простираха от днешна Украйна до Северен Кавказ. Гробът на балтавар Кубрат, открит при разкопките, направени край с. Малая Перешчепина, Полтавска област на Украйна. Всъщност на гроба му се натъкнал съвсем случайно един овчар, който пасял овцете си през 1912 г. Случайно кракът му попаднал в един трап, в който той намира гърне, пълно със злато. Овчарят взема гърнето и го занася на майка си. Тя от своя страна, за да не бъде обвинена в кражба, предава гърнето на местните власти. Впоследствие при направените на това място разкопки са открити множество златни накити и предмети, сред които и пръстен, на който е било гравирано името на хан Кубрат. Днес всички тези предмети се намират в музея Ермитаж в Санкт Петербург.
След смъртта на балтавар Кубрат, империята му се разпада. Единият от синовете му на име Аспарух (Исперих) взема със себе си близките и роднините си и преминава отсам Дунава и основава днешната Дунавска България. Другият му син, Котраг, поема нагоре по брега на Волга и основава Волжка България. Столицата на тази втора България град Булгар отстоява на 120 км от днешния град Казан. Понастоящем е административен център на Спаски район на Република Татарстан.
За официална дата на основаването на Волжка България се сочи 922 г. Но някои историци отхвърлят тази дата. Защото днес вече са намерени монети на името на мюсюлманския й владетел Алмъш Джафер хан, изсечени между 902-908 година.
Най-малко двайсет години прели ла бъде призната от аббасидския халнф като една от мюсюлманските страна, вече се знаело за съществуването на Волжка България.
Други източници посочват, че тази посланическа делегация е пристигнала през 922 г. В нея наред с мюсюлмански богослови са били включени и майстори зидари. Поради факта, че тогавашният владетел на Волжка България е бил мюсюлманин, тя обявила зависимостта си от Багдатския халиф. Всичко това научаваме от запазената и преведена на руски книжка на Ахмед бин Фадлан. За първи път тя е била издадена на руски език през 1939 г. под редакцията на М.Й. Крачковски. Същата книжка е издадена у нас през 1992 г. под името "Посещение до Волжка България" (921-922г.).
Волжка България е постигнала големи успехи в своето развитие. В писмените паметници от онази епоха тя се споменава като "страната на хилядите градове" и "Велика България". В противовес на нея Дунавска България се споменава като "Малка България". Столицата на държавата гр. Булгар тогава е била три пъти по-голяма от Париж. В центъра на града се намирал дворецът на хана и петъчната джамия. В града е имало обществени бани, водоснабдителна и канализационна мрежа, централно отопление и т.н.
Същевременно Волжка България е била известна и като страна на мъдреците. Тук силно развитие са получили различните клонове на науката като историята, географията, медицината, астрономията, математиката.
Българският поет Сейфи Сараи ел-Булгари в своята поема "Сьойл и Гюлдерсен" 300 години преди Коперник пише, че земята се върти около слънцето. Големият волжко-български поет Кул Гали в своята поема "Юсуф и Зулейха" (истинското име на произведението е "Късса-и Юсуф" – Притча за Юсуф") е написана в началото на XIII век като през 1953 г. тя е причислена от ЮНЕСКО към световната литературна съкровищница.
Във Волжка България високо развитие била получила цветната и черната металургия, грънчарството, изработката на скъпоценности, каменоделството, резбарството по кости и т.н. ръчни занаяти. Дори се знае, че за пръв път във Волжка България в Европа е лято желязо.
Сега все още в средноазиатските тюркски републики добре обработените кожи се именуват "болгари". Руските историци подчертават, че през годините на недоимък руските търговци отивали в гр. Булгар и закупували жито. От този факт става ясно, че в нея земеделието също така е било силно развито.
Волжките българи са били много напред и във военното дело. Те са били единствените в Европа, които са разгромили армиите на Чингиз хан (1223 г.). В битката, известна под името "овча битка" българите са пленили 4000 вражески войници, които после ги разменили овца срещу войник. Скоро след това Чингиз хан не можал да понесе поражението си и умира от мъка. Татаро-монголските армии са нападали страната в продължение на тринайсет години и най-после през 1236 г. са постигнали успех и преминали отвъд Волга и навлезли в земите на русите. В тези битки били разгромени градовете Булгар и Биляр.
През 1398 г. владетелят на Златната орда Идегей, известен с унизителното название Аксак Тимур (Куцият Тимур) тръгва на поход срещу Волжка България и сее кръв и огън в страната. Големите градове Булгар и Биляр били изравнени със земята. В битките загинал Абдуллах паша, наречен Улуг бек на Волжка България. С бягство едва са успели да се спасят синовете му Халим и Алтън бек, които по-късно се установили в гр. Казан. От тогава град Булгар повече не се възстановил, а град Казан станал столица на Волжка България. Българската държава и българският народ не са изчезнали, а продължили своето историческо съществувание. По-късно руските историци започна-ли да я наричат Българско царство и никога повече не са използвали наименованието Казанско ханство.
В географските карти, отпечатани през онази епоха градът Казан и околните територии се назовавали като "Булгариа магна" т.е. "Велика България".
Вече през XV век московските князе започнали всячески да се опитват да завладеят българските земи. С променлив успех тази борба продължила цяло столетие. През 1487 г. московският княз Иван III с цената на 40 хиляди жертви успява да завладее град Казан, непосредствено след което се обявява за княз на Москва, Владимир, Суздал и Булгар. През следващите десетилетия Московското княжество продължава да се засилва, а Казанското ханство да отслабва и да изостава. Макар че още няколко пъти Българската държава успява да възстанови независимостта си, все пак при управлението на Иван IV през 1552 г. тя окончателно пада под московска власт.
Портал 
