Кавказката жена прегръща Исляма
Интервю с председателката на дружество “МУСЛИМАТ” в Дагестан Хатидже Салиева
Разкажете първо нещо за себе си.
- Казвам се Хатидже Салиева. Живея в град Махачкале, но съм родена в малко планинско селце. Дядо ми беше учен човек, който преподаваше Коран и религиозни знания на много хора. Баща ми по времето на съветската власт беше кмет на града, в който живеехме. Имам висше образование. От 18 години работя в различни служби. Сега вече почти цялото си свободно време посвещавам на работата си в “Муслимат".
С какво по-точно се занимава дружество “Муслимат”?
- Това е гражданско сдружение, чиято дейност е насочена главно към жените. През 1995 г. активни общественички мюсюлманки положиха неговите основи като просветителска организация. Нашата цел е да просвещаваме жените в духа на високите морални ценности на исляма и чрез тях да ги разпространяваме в цялото общество и преди всичко сред девойките.
Как основахте дружеството?
- През последните двайсет години в нашия регион се случиха събития, които се отразиха отрицателно на имиджа на исляма. За голямо съжаление при тези събития много жени бяха подведени и употребени. Определени среди се опитаха да отблъснат хората от исляма като се възползваха от факта, че покрити жени участваха в терористични актове. Същевременно сред дагестанските жени също се долавяше оживление и пробуждане. Така например в джамията в Махачкале има специално място за жени, но то взе да става все по-тясно за нашите събирания. По-късно ни предоставиха сграда на бивши детски ясли, където да можем да развиваме религиозна и социална дейност. Това ни позволи да заработим още по-мащабно и планово.
Откровено казано 90-те години бяха много критични, но същевременно и много благоприятни години за нови изяви и ние, слава на Аллах, съумяхме да се възползваме от положителните промени през това време.
Какъв е интересът към религиозните беседи и четенията на Корана?
- След разпадането на Съветския съюз изведнъж у хората се породи голям интерес да научат нещо повече за своята религия. Когато се замисляхме за годините, преминали в атеизъм и откъснати от религията, ни ставаше мъчно. Затова решихме останалата част от живота си да посветим както на повишаването на собствените ни познания за религията, така за възпитанието на подрастващите поколения, за да не изпитат те по-късно съжаление за пропуснатите възможности. Мисля, че истинската причина за духовното ни пробуждане беше това чувство на съжаление и желанието ни да заживеем отново с вярата си. Бих казала, че ние сме ярък пример за това.
През 1995 г. се учреди центъра “Муслимат” и за много кратко време вече имахме 40 наши клубове в различните градове на страната. Между тези клубове съществуват много тесни връзки и взаимоотношения. Нашата организация привлече вниманието на всички хора в Дагестан. Ние съумяхме да привлечем в нашите редици жени от различни народности, населяващи страната ни. Сред тях има жени, които работят в различни сектори на живота като учителки, лекарки, писателки, домакини.
Отначало започнахме с посещения и беседи. После организирахме курсове по нравственост и на религиозни теми, насочени по-специално към жените. По-късно установихме контакти с университета “Кадъ Сейфуллах" в Буйнакс. С тяхно съдействие открихме медресе, където съвсем целенасочено започнахме да преподаваме знания за исляма, компютърна грамотност, шев и кройки, готварски умения и още много други жизненоважни неща.
Издаваме и вестник “Муслима”, който се разпространява из целия Дагестан. Жените проявяват голям интерес към него и го търсят.
Преподаваме и Коран. Една от нашите курсистки взе участие в конкурса по четене на Коран в Египет и спечели първо място. В дните около празниците организираме по-специални занимания. Посещаваме болни, възрастни и бедни хора.
Портал 
