Една праведна жена
Колко праведни жени има в Ислямската история, които са достигнали върховете на набожността и са се извисили до високи степени като любими раби на Аллах. Те са жени, които са взели за пример честитите съпруги на Расулюллах (салляллаху алейхи уе селлем).
За една такава жена, която би могла да бъде пример за вярващите разказва Абдуллах бин Мубарак:
Една година възнамерих да отида на Хадж. Приготвих се и поех на път с една група, но по едно време изостанах от нея, за да извърша молитва. Когато свърших, се качих на своята камила и продължих пътуването си. Вървейки застигнах сама жена, която вървеше пеш крачейки бавно. На главата и върху себе си имаше едно черно покривало. Аз предположих, че е изостанала от групата си поради някаква нужда или пречка, затова се приближих към нея, за да я попитам как се чувства.
- Есселяму алейкум, о жено! – казах и аз.
- Уа алейкумус селям, о раб на Аллах! – отвърна ми тя и продължи с 58 айет от сура Ясин:
- “Селям – слово от милосърдния Господ."
- Нека Всевишния Аллах да бъде с теб! Останала си сама в тази пустиня, къде отиваш?
- “Когото Аллах оставя в заблуда, за него няма водител” – рече ми тя цитирайки 186 айет от сура Ал-Араф.
Така разбрах, че е объркала пътя. Тогава я попитах:
- От къде идваш и къде отиваш?
А тя ми отговори цитирайки 1 айет от сура Ал-Исра:
- “Пречист е Онзи, Който пренесе Своя раб нощем от Свещената джамия (Месджиди Харам) до най-далечната джамия (Месджиди Акса), околностите на която Ние благословихме, за да му покажем от Нашите знамения."
Така аз разбрах, че идва от Мекка и отива към Кудс.
- Имаш ли какво да ядеш и пиеш? -попитах аз.
Тя ми отговори цитирайки 79 айет от сура Аш-Шуара:
- “Той е, Който ме храни, и ми дава да пия.”
Така разбрах, че при себе си няма храна и вода.
- С какво вземаш уду (абдест)? – попитах аз.
- “Ако не сте намерили вода, тогава потърсете чиста земя и натрийте с нея лицата и ръцете си” – отговори ми тя цитирайки 6 айет от сура Ал-Маида.
Така разбрах, че се моли с тайаммум.
Помислих си да и предложа нещо за ядене, затова и казах:
- Ако ти дам нещо за ядене ще хапнеш ли?
- “Довършете говеенето до нощта" – бе отговора и цитирайки 187 айет от сура Ал-Бакара.
Така разбрах, че тя говее. Тогава я попитах:
- Сега не е месец Рамадан, защо говееш при тези трудни условия?
Тя ми отговори цитирайки 158 айет от сура Ал-Бакара:
- “А който прави добро и по своя воля – Аллах е въздаващ, всезнаещ."
Така разбрах, че говее допълнително.
Започна да ми изглежда много странно, че каквото и да я запитах тя ми отговаряше с цитат от Свещения Коран. Затова реших да я попитам за причината:
- Защо не говориш като мен, а винаги отговаряш с айети от Коран-и Керим?
А тя отново ми отговори не нарушавайки своя обичай с 17-18 айет от сура Каф:
- "Отдясно и отляво на него стоят два записващи ангела, не изрича и една дума, без да има готов надзорник при него."
- От кой род си? – попитах.
Тя ми отговори цитирайки 36 айет от сура Ал-Исра:
- “И не следвай онова, което не знаеш! И слухът, и зрението, и сърцето – за всички тях ще бъде питано.”
Значи тя не искаше да знам от кой род е, затова аз и се извиних:
- Извинявай сгреших, прости ми!
- “Няма укор днес към вас. Аллах да ви опрости” – бе нейният отговор цитирайки 92 айет от сура Юсуф.
Съжалих я, че толкова дни е вървяла пеш и бе изморена. Затова пожелах да я кача на камилата си:
- Не желаеш ли да те кача на своята камила, за да настигнеш час по-скоро групата си?
- “Каквото и добро да сторите, Аллах го знае” – каза тя цитирайки 215 айет от сура Ал-Бакара.
Навярно по този начин искаше да ми благодари за предложението ми.
Хванах камилата и я обърнах пред нея и казах:
- Ела, качи се.
- “Кажи на вярващите мъже да свеждат погледите си и да пазят целомъдрието си!” – каза тя цитирайки 30 айет от сура Ан-Нур.
Така тя ми напомняше да не я гледам. Обърнах лицето си на другата страна, отдръпнах се и казах:
- Ела, качи се!
Тя стана и тъкмо да се качи на камилата, дрехата и се закачи на седлото и се разкъса. Тя се натъжи от случилото се, но се утеши цитирайки 30 айет от сура Аш-Шура:
- “Каквато и беда да ви сполети, тя е заради онова, което сами сте извършили.”
Аз хванах по-здраво камилата и тя успя да се качи на нея, тогава отправи дуа цитирайки 13-14 айет от сура Аз-Зухруф:
- “Пречист е Онзи, Който ни подчини това! Ние сме неспособни за това. При нашия Господ ще се завърнем.”
Дърпайки поводите на камилата поехме на път...
По едно време вървях доста бързо и си пеех на доста висок глас. Тогава тя ме предупреди цитирайки 19 айет от сура Лукман:
- “И бъди умерен в своята походка, и снижавай своя глас!”
После започнах да се движа по-бавно. Но пак не можах да мълча а си казвах стихове, които знаех. И тя пак ми отправи предупреждение цитирайки 20 айет от сура Ал-Муземмил:
- “Четете колкото можете от Корана!”
Останах много доволен от това, че тя ми напомни да чета от Корана, затова казах:
- Ти разтвори за мен вратите на голямо добро!
А тя ми отвърна цитирайки 7 айет от сура Али Имран:
- “Но само разумните се поучават.”
Така вървяхме доста време без да беседваме, но аз наруших мълчанието с въпроса:
- О, жено! В групата имаш ли съпруг?
Тя ми отговори цитирайки 101 айет от сура Ал-Маиде:
- “О, вярващи, не питайте за неща, които, ако ви бъдат разкрити ще ви навредят!”
След това вече не я питах за нищо. Вървяхме мълчешком...
Когато приближихме до групата я попитах:
- Имаш ли някой близък в групата?
Отговорът и беше цитат на 46 айет от сура Ал-Кехф:
- “Имотите и децата са украсата на земния живот.”
Така разбрах, че в групата има синове.
- Каква длъжност заемат? – попитах аз.
Тя ми отговори цитирайки 16 айет от сура Ан-Нахл:
- “И по звездите се насочват.”
Така разбрах, че те са водачи на групата.
Когато пристигнахме до мястото, където бе отседнала групата попитах:
- Как се казват синовете ти?
А тя отново отговори с цитати от Корана:
- “Аллах прие Ибрахим за приятел.” (Ан-Ниса : 125)
“Аллах говори пряко на Муса.” (Ан-Ниса : 164)
“О, Яхя, придържай се здраво към Писанието!" (Мериам: 12)
Така научих техните имена и се провикнах към групата:
- Ибрахим, Муса, Яхя!...
След малко дойдоха трима яки мъже. Те отидоха при майка си и я свалиха от камилата.
Когато жената слезе от камилата повели на синовете си цитирайки 19 айет от сура Ал-Кехф:
- "Сега изпратете някого от вас с тези ваши монети до града и нека види там коя храна е най-чиста, и да ви донесе от нея."
Веднага след това един от синовете отиде в града и донесе от там храна и питие. Поканиха и мен в тяхната палатка и сложиха трапезата...
Жената си почиваше в един ъгъл на палатката и се обърна към мен цитирайки 24 айет от сура Ал-Хакка:
- “Яжте и пийте със здраве за онова, което сте вършили преди, в отминалите дни!”
Но аз преди всичко бях много любопитен да науча отговора за това необикновено положение на тази добра жена! Затова казах:
- Ако не ми кажете защо майка ви цитира винаги айети от Коран-и Керим, аз не ще ям от вашата храна!...
Тогава най-големият измежду тях рече:
- Майка ни е в това положение от 40 години. Независимо с кого говори, дори и с нас, не изрича ни дума извън Коран-и Керим, от страх да не изговори нещо погрешно и да попадне в грях...
След като ме нагостиха се разделих с тях, получавайки благословия от тази честита жена.
През живота си за първи път срещах такова нещо, което напълно ме изуми!...
Ахмед Османов
Списание "Икра", брой 1, Януари, 2005 година
Портал 
