Достойната жена - перлата на обществото
Интервю с Осман Нури Топбаш
- От първия човек до наши дни са създадени безброй семейства. Какво е според вас идеалното съжителство, от което можем да почерпим полезен опит?
- Семейството на нашия Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем), изпратен от Всевишния като пример за цялото човечество, от всяка гледна точка може да се посочи като най-идеалното и образцово семейно огнище.
Неговото семейство бе истинско средище на благополучие, пълно с красота, в което, макар понякога дни наред да не се е готвело ядене, е излъчвало щастие и покой. При това стаите на съпругите му не са били нещо повече от място, където можели да се приютят. Само че най-хубавите неща в него бяха съгласието, търпението и всеотдайността. Възпитателният подход, който Аллаховият Пратеник (салляллаху алейхи уе селлем) прилагаше в семейния живот, изпълваше сърцата с безкрайна привързаност и любов.
Нито една жена не би могла да обича съпруга си така, както неговите съпруги са го обичали. Нито един мъж от своя страна не би могъл да обича толкова силно жена си, колкото нашият Пейгамбер. Нито една дъщеря не би могла да обича баща си тъй, както Хазрети Фатима (радиаллаху анха) обичаше баща си, а нито един баща не би могъл да обича децата си така, както Расулюллах (салляллаху алейхи уе селлем) обичаше Хазрети Фатима (радиаллаху анха).
- На какви неща още трябва да се обърне внимание, за да има трайно благополучие и щастие в едно семейство?
- Чувството за взаимност, на споделяне на всичко би трябвало да съществува всеки миг в атмосфера на сърдечност и обич. Нашият Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем) описва по следния начин тази атмосфера:
"Ако някой мъж събуди през нощта съпругата си и те заедно изпълнят два рекята намаз, смятат се за мъж и жена, които многократно споменават Аллах." (Ебу Давуд, Татавву 18; Витир 13)
„Нека Аллах да благослови онзи, който става нощем, събужда съпругата си и ако тя не стане, я напръсква с вода, за да я събуди; по същия начин нека Аллах да благослови онази съпруга, която става нощем, събужда и съпруга си, а ако не се събуди, го напръсква с вода, за да го разсъни!" (Ебу Давуд, Татавву 18; Витир 13).
Изводът, който може да се на-прави от тези свещени хадиси, е че щастието на човешкия род зависи от следните две условия: искреност между съпрузите и взаимните им поощрения за набожност.
Щастието се постига чрез съблюдаване на онези ценности, които уважават жената и мъжът. Щастливите мигове, изживени от тях, незабравимите спомени, чистосърдечните радости, благополучието, доволството и сладостта от живота се постигат именно благодарение на брака.
Не трябва обаче да се забравя, че, както се споделят радостите и щастието, така трябва да се изживяват заедно неприятностите, скърбите и мъките, тъгата и бедите. Партньорите винаги трябва да се подкрепят, особено в духовен план, да са като двете ръце, които се измиват взаимно и да бъдат най-добрият извор на утеха един за друг.
Защото над живота не винаги кръжат розови облаци. В него има възходи и падения, бури, завои и неравности. Бъдните дни за хората са пълни с неизвестност и изненади. Съдбата е Аллахова тайна. Затова вярата и привързаността към Аллах представляват най-голямата сила и подкрепа, която може да се почерпи в семейния живот. Втората голяма опора представляват самите съпрузи, подали си взаимно ръка и превърнали се в едно цяло. Трябва да се знае, че ако хората изпаднали в безизходица, сполетени от големи нещастия и беди, не намерят подкрепа в семейната си среда, могат да бъдат сполетени от още по-големи беди. Или пък могат да потърсят утехи извън семейството, което пък може да е първата крачка към разпадането на семейството. Единствено членовете на онези семейства, които са изградени от духовно зрели и разумни индивиди, преодоляват нещастията в зависимост от степента на тяхната сплотеност и здравина. А сплотеността и здравината на семейството са следствие от взаимността на съпрузите.
- В наши дни някои среди се опитват да подкрепят извънбрачните връзки и прелюбодействието и по такъв начин накърняват честта н достойнството на жените н семействата. Как трябва да се отнасяме към подобни опити?
- Според исляма бракът и семейната институция представляват велики и незаменими ценности с оглед възпитанието на децата, оцеляването на поколенията и опазването на човешкото достойнство.
Ислямът придава толкова голямо значение на тези ценности, че решително отхвърля всякакви гнили и долнопробни отношения. Затова нашата религия забранява като най-голям грях от всички извънбрачни низости прелюбодеянието. Защото това грозно деяние е най-яростната и безпощадна атака срещу красотата и законността на брака и семейството. Не може да има такава глупост и невежество като подмяната на един свят на щастие и благополучие е низостта на проституцията.
Не може и не бива улиците и домовете на един достоен народ да се предоставят за сцена на срама и низостта. Нашите площади не са арени на безнравствеността.
Най-неоценимата и драгоценна черта на една жена е нейната чест. А женското достойнство и чест могат да бъдат опазени единствено чрез целомъдрие и непорочност. Славната ни религия винаги е придавала голямо значение именно на женската непорочност. Така например, Хазрети Мерйем заради нейната непорочност е възхвалена в Свещения Коран и името й е споменато точно 34 пъти. Няма друга жена, чието име да е споменато толкова пъти в Свещената ни Книга!
А това показва, че онова, което прави една жена най-драгоценна е нейното целомъдрие и непорочност. Ако обаче тя изгуби своята чест, тогава се превръща в играчка в ръцете на другите, в най-долно същество. Затова другото наименование на Хз. Фатима (радиаллаху анха) беше "бетюл", т.е. "винаги чиста и пречиста".
Поради това именно ислямът е придавал значение на покриването. Защото, покривайки се, жената се намира все едно зад защитна стена, която я пази както физически, така и душевно. Когато жената отхвърли покривалото, тя губи женските си качества, дори и човешката си същност. Ала една покрита жена изживява живота си достойно и почтено, като образец на целомъдрието.
Повелята за покриването също така е израз на важността и високото положение и цена, която ислямът придава на жената. Впрочем най-ценните съкровища се пазят по най-добрия начин и не се излагат на показ пред крадците.
- Какво бихте казали за въздействието на печатните и електронни медии? Как можем да опазим децата си от тяхното отрицателно влияние?
- За съжаление днес обществото ни все повече се превръща в „долина на вълците“. Именно съзнателните, образованите и запознатите с повелите на исляма наши млади девойки ще спасят децата ни от тези злини.
Днес не е необходимо да бъдеш особено далновиден, за да видиш бъдещето на една страна. Наклонностите на младите хора диктуват стъпките на идващото бъдеще. Затова наложително е да защитим и да спасим децата си от въздействието на онези институции, които ги тласкат към долината на вълците.
Да се надяваме, че нашите деца ще бъдат за нас щастливо Аллахово дарение. Но ако не внимаваме за тяхното възпитание, това може да се превърне - Аллах да ни опази! - в едно съвременно прегрешение, което ще бъде за нас адски ужас.
Уменията и изкуството на майките получават своята изява в отгледаните и възпитаните от тях поколения така, както умението и изкуството на един майстор се вижда в предмета, който той е изработил. Ето защо трябва самите майки да се издигнат до върховете на съвършенството, за да могат да спасят децата си от отрицателните въздействия на обкръжението и да ги възпитат като добри и вярващи поколения.
- Една друга болест на съвремието ни е как бъдещите майки и бащи безжалостно и произволно погубват децата си още в майчината утроба.
- Наистина, някои майки и бащи без видима причина, само заради личното си спокойствие и удобство, кръвожадно посягат на зародиша на бъдещия живот. Те като че ли се състезават по жестокост с полудивите племена от времето на арабското невежеството, които живи са погребвали женските си чеда в горещите пясъци. Така тези беззащитни и невинни създания стават жертва на една модерна жестокост. Това преди всичко е неблагодарност към Аллаховото благоволение. Освен това не се знае какви изненади утре може да им сервира животът. Тези, които извършват това убийство, би трябвало да помислят, че именно това дете може утре да им протегне ръка, кога те останат сами в живота. Или пък, ако някога техните родители бяха ги отхвърлили така безжалостно, днес те нямаше да са сред живите.
Всичко това трябва да се има предвид и да се помни.
Световната история не един път е била свидетелка на ужасните страдания, които изживявали поколенията, отхвърлили човещината и достойнството като не са мислели за нищо друго, освен за задоволяване на собствените си егоистични удоволствия.
Много по-страшна е съдбата на онези общества, които са били подвластни на проституцията, наркоманията и са се отрекли от човечността, отколкото на преживените големи земетресения. Тези общества наподобяват жалка пустинна болница.
- Накрая какво бихте пожелали на нашите читатели?
- Искам да довърша думите си с една молитва: Нека сега, когато в целия свят семейните огнища се рушат под ударите на безнравственост, безгрижието и липсата на обич, Всевишният да ни даде сили и възможности, за да можем да изградим семействата си така, че да издържат на всякакви сътресения! Нека те да се превърнат в един земен рай, пълен с обич, благополучие и щастие, а вратите им да се откриват и към прекрасния рай, където ни очаква мечтаната среща с Всевишния! Амин!
Портал 
