Семейството е най-малкото звено на обществото

Семейството е най-малкото звено на обществото

Семейството е общовалидна, вечна и основна социална институция. Съществуват археологически находки, които потвърждават, че още от дълбока древност хората са водили семеен живот. От религиозна гледна точка семейството съпътства човечеството от неговото възникване. Всички знаем, че след като Всевишният Аллах е сътворил Адем (алейхис селям), не след дълго е създал и неговата съпруга Хавва. И те двамата заживяват заедно, образуват първото семейство известно на човечеството. Тези факти свидетелстват, че семейството е съпътствало човечеството от неговото възникване до днес и ще просъществува до края на света.
Семейството е най-малката градивна единица на обществото. То изгражда структурата на обществото и обединява членовете му благодарение на брака между двамата съпрузи. Семейството се основава както на био-психологически, така и на морално-етични и религиозни фактори. Биологичният фактор намира израз в необходимостта и желанието да се създават нови поколения и да се осигури продължаването на рода. Важна роля във възникването и поддържането на семейството играят религиозният и моралният фактор. В този аспект семейството е едно колективно и културно формирование, което се гради върху вярата и свещените ценности.
Бракът е нещо свещено и дълбоко уважавано дело, той е благословен от Всевишния Аллах. Погрешно ще бъде той да се описва като средство за материална сигурност или на телесни и светски удоволствия. Милосърдие, духовно извисяване, социално съвършенство, човешка стабилност, мир и съчувствие съставят основните елементи на брака. Всичко това е така, защото религиите разглеждат брака като праведно дело, акт на отговорност и посвещаване.
От брака започват връзките на фамилията, които се разклоняват в нови родствени връзки и свързват членовете на рода, докато обхванат цялото общество. Освен това семейството е институция, която обучава цялото поколение на морал и подготвя своите членове за бремето на човешкото съжителство в името на обичта, състраданието, дружелюбието и добросърдечието. Семейната институция не само възпитава своите членове да съхраняват и развиват взаимоотношенията между хората, и да ги насочи да следват делото и примера на най-добрия сред тях, на любимеца на Всевишният Аллах Мухаммед (с.а.с.). Неоспорим факт е, че семейството е в основата на човешкото обновление, възпитание и морално извисяване и че от здравината и силата на тази основа зависи здравината и силата на човешката цивилизация.
От всичко казано до тук се става ясно защо ислямът измежду всички социални проблеми, към които има отношение поставя въпроса за семейството. Ислямската религия е загрижена семейната институция да се изгражда върху здрави основи и да се развива по най-добрия начин.
От религиозна гледна точка единствената правилна форма на съжителство между мъжа и жената е брачната връзка, като всеки от двамата съпрузи се съгласява да поеме възложените му права, задължения и отговорности и да изгради на тази база дом и семеен ред. Всички небесни религии строго осъждат извънбрачните връзки, възникнали между мъжете и жените. И не само осъждат подобен вид връзки, а ги определят като отвратителен и заслужаващ презрение грях.
Подобно съжителство според небесните религии унищожава основите на човешката цивилизация и заплашва човешкото общество с изчезване. Всички ние знаем десетте Божи заповеди в юдеизма и християнството, като една от тях забранява прелюбодеянието и блудството, а в друга се забранява да се пожелава жената на ближния. В ислямската религия има забрана която гласи:
„И не пристъпвайте към прелюбодеянието! То е непристойност и е злочест път.” (Исра, 32)
Подобен род отношения заплашват човешкото съжителство, поради тази причина небесните религии полагат усилия за неутрализиране на факторите и причините, които карат мъжа и жената да поддържат подобен вид взаимоотношения. Открито обявена цел на всяка небесна религия е заздравяване на семейството и предпазването му от елементи на слабост и разруха. Другата страна на въпроса е, че религиите считат брака за добродетел, полезно дело и средство да се служи на Създателя. Строго се осъждат хората, които се отричат или въздържат от брака. Младежите, достигнали зрялост, се насърчават да поемат на плещите си бремето на семейните задължения подобно на своите бащи преди тях.
В семейната среда се възпитават духовна извисеност и привързаност. За да се ръководи семейството е необходима висока нравственост и справедливост. С тази отговорност се натоварва мъжа, който е по-силен в тази област. На него се отрежда ролята, мъжа да бъде опора и попечител на съпругата, той е натоварен с принципното решаване на домашните дела на основата на ислямската религия и моралния кодекс като се съветва със съпругата си. В отсъствие на съпруга си, жената е длъжна да пази непорочността си. Преди да се прибере нейният съпруг, тя трябва да е изпълнила своите домашни задължения, за да осигури уют и спокойствие. Това ще създаде още по-топла семейна атмосфера.
Всички хора правят грешки, затова винаги трябва да има и прошка, като за съпрузите това важи с още по-голяма сила. Докато има прошка и милост, в семейството ще цари разбирателство. Така се постига хармония и искреност между партньорите.
Семейството се крепи на равновесието между задълженията и отговорностите на неговите членове. Съществуват определени морални задължения както между съпрузите, така и между тях и техните деца. Тъй като тези задължения и отговорности се определят от етиката, то религиозният морал се явява важен фактор в регулирането на взаимоотношенията между членовете на семейството. Тези отношения се градят върху взаимна любов и сътрудничество.
Семейството е неизменното условие за здравословното и хармонично развитие на децата. Особено днес, когато опасностите, криещи се във външния свят, се увеличават, конкурентната борба нараства, животът е изключително динамичен и хората са много напрегнати.
Детето се ражда в семейството, изживява първите си години в него, оформя характера си, получава възпитанието си и там придобива чертите на характера, с които няма да се раздели през целия си живот. Първостепенен дълг на родителите е да обгърнат децата си с любов и грижа, за да почувстват те топлотата и уюта на семейството, от които толкова се нуждаят.
В днешно време се вижда особено ясно какво се случва с децата, които са лишени от всякакъв родителски надзор. Децата виждат родителите си предимно късно вечер или рано сутрин, вечер изморени от дългия работен ден, или рано сутрин, забързани за работа. По този начин децата не получават необходимото внимание и любов от страна на родителите и семейните връзки се нарушават. Още от ранна възраст много от децата биват отделени от родителите си и връзката между тях се прекъсва. Децата от малки са оставяни в детски ясли или на баба и дядо, така те се отчуждават от своите родители. В по-късен етап от развитието на децата, те посещават детски градини, после тръгват на училище, родителите са заети с работа и така с възпитанието на децата се приключва още преди то да е започнало.
Семейството е незаменима среда за нормалното развитие - духовно и физическо на децата. Нито едно друго възпитателно заведение не е в състояние да осигури тази топла и уютна атмосфера. Опитът сочи, че децата, отраснали извън семейната среда, стават нервни, агресивни, груби, а някои дори страдат от психични увреждания. Такъв тип деца са склонни към приемането на различни упойващи и наркотични вещества, те са най-уязвими и много лесно се пристрастяват към някакъв наркотик. Не че деца израснали в семейства не са склонни към пристрастяване, но това става обикновено, ако отношението към тях е пренебрежително и не са получили необходимото внимание като малки, а и по-късно.
Децата са плод на любовта между съпрузите, затова всеки от тях има своите задължение по отношение на възпитанието им. По този начин семейството изпълнява функциите си на школа за възпитание на младите членове на обществото. Това спомага и за намаляването на детската престъпност.
Най-отговорната задача на родителите е да научат децата си на вяра в Аллах и да изпълняват неговите повели, както и да се грижат за обучението и правилното им възпитание. Семейството е онази среда, където детето придобива първите навици и обноски, в която то получава възпитание, определен модел на поведение. Грешките, допуснати във възпитанието в ранна детска възраст, трудно се преодоляват на по-късен етап.
Затова родителите трябва да са много внимателни и грижовни към децата си още докато те са малки, да не изпуснат момента когато те се формират като личности. Възпитанието на децата е религиозен и морален дълг на родителите.
Възпитанието и знанията, които децата получават в семейната среда, играят важна роля в тяхната личностна и професионална ориентация. Семейството се явява основен фактор в предаването на свещените ценности и морално-етичните норми. Детето се учи от своите родители, то подражава на тях, стреми се да върши всичко като тях, то е огледало на своите родители. Следователно семейството е средата, в която детето се отглежда, обучава и възпитава. Това е едно от основните и най-важни предназначения на семейството. Паралелно с това в семейството детето установява първите социални контакти. От тази гледна точка то е един от факторите, спомагащи за социализацията на детето. Наистина с това се занимават детските ясли, градини и учебните заведения, но те не са в състояние да заменят семейството.
От всичко казано до тук става ясно защо ислямската религия толкова ревностно защитава семейната институция. През различните епохи семейната институция е била в различни позиции, понякога в разцвет и възход, друг път в упадък. И въпреки всичко семейството си остава основната и най-важна градивна единица на обществото. Това е така защото то е извор на морал, етика, нравственост, възпитание, образование, начин на поведение и т. н. То е извор на непрестанна енергия, подхранваща човечеството с нови сили. По морала на едно общество, можем да съдим в какво състояние се намира семейството, изграждащо това общество.
В нашия съвременен свят нравствеността се разглежда и от други, светски позиции. Така тя се отделя от религиозните принципи, които са първо-основата на всички нравствени и морални правила. Нравствената ценност има значим етичен смисъл, който ни помага да се ориентираме в духовното общуване. Нравствените ценности се изразяват с противоположни термини като: добро-зло, позволено-забранено, полезно-вредно и т. н. Нравствеността е невъзможна без вечни и абсолютни ценности, които ние черпим от религиите.
Моралната оценка е мярата за етичност в едно поведение, а мярата се основава на определена ценност-еталон предоставен ни от религиите. За религиите е характерна категорията морални ценности. Ислямската религия се основава на откровението, низпослано от Всевишния Аллах на хората посредством пратениците. Неговите закони и морал, също както и вярата, се градят на повелите в Коран-и Керим. Човешката логика достига до същите морални повели, каквито се съдържат в Божествените откровения.
Задавали ли сме си някога въпроса защо обществото ни е толкова коварно и безскрупулно, без състрадателност и милосърдие? Отговорът гласи, че то е лишено от нравствено-етични принципи, които се придобиват предимно в семейството. Ето че възпитанието стои в основата на всичко.
Несъмнено, най-голямата радост в дадено семейство са децата. Но, за да бъде истинска тази радост, е необходимо родителите със своята грижовност да дадат всичко от себе си за правилното им възпитание. Така и децата ще бъдат щастливи, и родителите спокойни и ще са полезни за обществото ни.
Хасан Хаджимустански

Източник