1 Хз. Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) и малкото сираче

Хз. Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) и малкото сираче

Днес всички бяха радостни и най-вече децата. Защото днес беше Байрам. А кой не обича Байрама! И особено децата – през байрамския ден те са толкова жизнерадостни... През тази байрамска утрин хората се изпълваха с нова надежда, честитяха си празника един на друг, а децата, облечени в нови дрехи, скачаха и играеха навън.
Край един ъгъл обаче седеше едно малко момиче, което плачеше без глас. Седнало и подпряло глава на ръцете си, то гледаше как децата играят. Гледаше ги и проливаше сълзи като из ведро.
След байрамския намаз пророкът Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) поздрави всички мюсюлмани и заедно с няколко сахабета се отби през къщите на някои свои приятели. Поздрави всеки, когото срещна – малък, и голям. Всяко семейство, което Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) посети, преливаше от радост и щастие.
На излизане от къщата на един свой приятел Пророкът (салляллаху алейхи уе селлем) видя плачещото на ъгъла момиче. Приближи се до него, погали го по косите с нежните си ръце и мило го попита: "Дете мое, всички деца са изпълнени с радост, смеят се, играят и се веселят, а ти плачеш. Днес е Байрам, а хората на този ден са щастливи. Ти защо плачеш?" Като подсмърчаше, малкото момиче продължаваше да плаче. Без да погледне към човека, задал й въпроса, започна да разказва: "Миналия байрам баща ми беше с нас, а сега вече го няма. В последната битка, борейки се смело рамо до рамо с пророка Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем), стана шехид (загинал за вярата). Много ми е тъжно от неговото отсъствие. Всички деца са с нови дрехи и имат джобни пари, но майка ми нито имаше възможност да ми ушие нови дрехи, нито можа да ми даде джобни пари за Байрама. Много е трудно, когато си сирак!" След като спря да говори, малкото момиче се разплака още по-силно.
Като чу тези думи, Хз. Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) много се натъжи, погали малкото сираче по главата и му каза: "Не плачи вече, дете мое, изправи глава. Ако искаш, аз да ти стана баща, Айше ще ти бъде майка, а Фатима ще ти бъде сестра. Какво ще кажеш?"
Малкото момиче вдигна очи и погледна към човека, който й говореше. Като видя до себе си Пророка (салляллаху алейхи уе селлем), много се учуди и изведнъж толкова се зарадва, че чак извика: "Искам, много искам!" Хз. Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) хвана сирачето за ръка и заедно тръгнаха към къщи. Нямаше на света по-щастливо от малкото момиче. Когато пристигнаха, Хз. Фатима го преоблече с хубави и нови дрехи, изми лицето и ръцете му, разреса косите му... А Хз. Айше го нахрани и му даде джобни пари за Байрама.
Малкото момиче огледа себе си – чисто, облечено в нови дрехи, чувстваше се много щастливо. А в джоба му вече дрънкаха парички. Излезна навън да играе. Децата, които се веселяха, видяха малкото момиче да излиза от дома на Пророка (салляллаху алейхи уе селлем) и отидоха при него да разберат какво се е случило. Попитаха го защо е толкова щастливо. Очите му блестяха от радост, а лицето му изпълнено с усмивка. То отговори: "Днес най-щастливото дете на земята съм аз. Аз вече си имам татко. И вашият баща, ако беше Хз. Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем), майка ви – Хз. Айше, а сестра ви – Хз. Фатима, няма ли да сте радостни!?"
После радостно заиграха заедно. Изпълнено от щастие, малкото момиче прекара Байрама, дните на които му донесоха толкова радост и веселие.