3 Ислям и съвременност

Алия Изетбегович е роден е през 1925г. в босненско мюсюлманско семейство в гр. Кроба. Средното и висшето си образование завършва в Сараево и достига до отличия в областта на правото и литературата. Работи 25 години като юрисконсулт, след това напуска и се отдава на научни изследвания. През 1949г. тогавашните власти в бивша Югославия го вкарват в затвора по обвинение в ислямска дейност. Написва книгата „Ислямска публикация" която започва да издава на части, и поради тази причина той и още 11 ислямски интелектуалци са осъдени на 14 години затвор. След разпадането на Югославия Изетбегович основава партията „Партия на демократичното дело", с която участва на изборите през месец ноември 1990г. и бива избран за президент на Босна и Херцеговина.
Негов прекрасен труд носи заглавието „Ислямът между изтока и запада”.
Какво означава съвременност? Явява ли се тя комплекс от идеи и цели, движещи света, или се явява общата реалност в света в момент на размишление за него. Или е съчетание между едното и другото?
Съвременността не се явява като състояние на вътрешната логическа хармония. От една страна това е непрестанният технически напредък, съпровождащ покачването на нивото на благосъстоянието на обществото, разпространението на образованието и печатното слово, базиращи се на светското, миролюбието и на хуманните идеи. От друга страна съвременността е борбата между идеите.
Няма съмнение в това, че поп-музиката в изкуството и направлението на абсурдизма във философията се явяват част от нашата съвременност. Всички тези противоречия са част от това, което ние наричаме съвременност. Строгостта и дисциплината при движението, основано от Мао Дзе Дун, както и хипарското движение също се явяват част от съвременността. Кое от всички тези движения наистина е съвременността? Действително ли съвременният свят се явява съвременен? Какви критерии трябва да използваме, за да уточним това? Ние не трябва да идеализираме този неопределен термин. Защото в края на краищата днешната съвременност е подобна на която и да е друга съвременност и се явява като комплекс от истини и илюзии, както е било назад във вековете.
Вместо това ние ще се опитаме да отговорим на въпроса: прогресът и времето направиха ли Исляма непригоден? Изпреварва ли Ислямът времето, или изостава от него? Останало ли е в мисията на Исляма нещо актуално и съществено, което може да обогати съвременния свят?
Невъзможно е да говорим за съвременността и Исляма в общи черти. Но можем да попитаме: явява ли се даден ислямски закон съвременен? Противоречи ли дадена ислямска постановка на човешките потребности и развитието на човешкото общество?

Изразът „Няма друго божество освен Единния Бог (на арабски Аллах)" е основата на Исляма. Тези слова се повтарят нееднократно всеки ден от мюсюлманите. Един от учените, коментирайки смисъла на тези думи, отбелязва, че те пораждат радостната вест за настоящата революция, основаваща се на освобождаването на човека от всички измислени божества, господстващи над неговия живот. Тези слова също така премахват привилегиите на духовната каста, родовите вождове, знатните особи и всички властници на света, разпореждащи се с душите и живота на хората. Тези думи означават, че властта да се разпорежда принадлежи единствено и само на Аллах. С тези слова Свещеният Коран практически възбранява поклонението пред което и да е друго създание, освен пред Аллах, както четем: „Не се страхувайте от тях, а се страхувайте от Мене, ако сте вярващи." /3:175/
Вместо поклонение пред неистинни божества в лицето на велики и знатни хора, Свещеният Коран утвърждава поклонението пред Всемогъщия Аллах. И на тази база Всевишният изгражда свободата на човека и неговото освобождение от поклонение и от страх пред когото и да е другиго.
Ислямът освободи човека от поклонение пред измислените божества, каквито представляват идолите, обожествените фараони и владетели, така и „безгрешните вождове".
Тези измислени божества, в миналото – обожествени владетели, а днес бащи и спасители на нацията, единствени и мъдри вождове и ръководители, търсят безпрекословното подчинение и естествено жертвоприношения в своя чест.
Властта в една от големите азиатски държави бе убедила своя народ в това, че всички постигнати успехи, започвайки от ръста на реколтата и завършвайки с новите сложни методи в хирургическата операция на мозъка, са заслуга само на безподобния, вдъхновения и нямащ равен нему вожд.
Всички са длъжни да го възхваляват и във всичко да му се подчиняват. В недалечното минало един „неимоверно мъдър" вожд на една европейска страна наложи на народа диктаторски режим. Благодарение на „неимоверната му мъдрост” бяха избити милиони хора. Такива примери в историята има твърде много.
Тук ние трябва да зададем въпроса: останала ли е на този свят, препълнен от диктатори и тирани, някаква роля за мисията на Исляма, отхвърляща култа към личността и това, че само на Аллах принадлежи господството. На човека е дадена най-висшата чест – да бъде високонравствена личност.
Ние виждаме, че този ислямски принцип, призоваващ към освобождението на човека от служене на измислени идоли и митове, вечно ще остане съвременен принцип.

Вторият проблем, който винаги ще е актуален, следователно съвременен, това е проблемът за равноправието и братството между всички хора. За този проблем се споменава ясно в Свещения Коран. Всевишният казва: „О, хора, бойте се от своя Господ, Който ви сътвори от един човек и сътвори от него съпругата му, и от двамата намножи мъже и жени." /4:1 /.
В Корана пише: „Хората бяха една общност и Аллах изпрати пророците – благовестители и предупредители, и заедно с тях низпосла Книгата с истината, за да отсъди между хората за онова, по което бяха в разногласие." /2:213/
Също така: „О, хора, Ние ви сътворихме от един мъж и една жена, и ви сторихме народи и племена, за да се опознавате. Най-достоен измежду вас при Аллах е най-богобоязливият. Аллах е всезнаещ, сведущ." /49:73/
Трябва да обърнем внимание на това, че този коранически принцип за равноправие сред хората не е останал само на теория. Само можем да съжаляваме, че някои други коранически принципи не са се превърнали в неотменна част от съзнанието и бита на ислямските народи, както се е случило с принципа за равноправие сред хората и отрицание на различията заради цвета на кожата, националната и етническа принадлежност, родословното и социално положение.
Този, на когото му се е случвало да изпълнява молитвата си в някоя от джамиите в ислямските страни сред белокожи, чернокожи, бедни и богати хора, може да се убеди в истинността на това равноправие. Тук никой не се стреми да подчертава своето социално положение. В ислямския свят принципът за равнопоставеност възниква на основа на абсолютната правда, без измислени преструвки и лицемерие. Мюсюлманите вдишват този принцип заедно с въздуха и всички – от малките до големите, го възприемат като част от възприятието за света и действат съгласно този принцип.

Успя ли понятието за равноправие на хората да завладее обществеността и душите на всичките хора по света?
Да оставим настрана останалите държави по света, доколкото от гледна точка на съвременността не представляват нещо особено. Да поговорим за най-развитата съвременна държава – САЩ. Законът, определящ гражданските права и принципа на равноправие между белите и чернокожите, бе приет едва през 1965 г. Против него протестират все още значителна част от американците. През 40-те години на миналия век немските учени приведоха неоспорими доказателства за съществуването на расова дискриминация в много страни, формално обявени за спазващи принципа на равноправието. Съвременната дискриминация не се ограничава само до различията, свързани с цвета на кожата. Тя се проявява по-ясно при разделението по национална, класова, политическа и идейна принадлежност. Играе ли Ислямът някаква роля в света, където равноправието между хората продължава да е недосегаема мечта, а разделението на човечеството, сътворено от Всевишния равноправно – ежедневно проявяващо се? Дали съвременното общество възприе в своето отношение към проблемите принципа на равноправие в Исляма, или не? Дали то се прояви като реакционно общество, отхвърляйки тази позиция на равноправие? Говорейки за съвременността хората не я отделят от прогреса, културата, възпитанието и свободата от предразсъдъци и догматизми. В действителност съвременният свят се явява в голяма степен реакционен и това е най-малкото, което можем да кажем за него.

Алия Изетбегобич