Ислям и суфизъм
Доц. д-р Решат Йонгьорен е роден на 18 август 1963 г. в община Юнйе, област Орду. През 1988 г. завършва Теологическия факултет на Мармарския университет. В същия университет завършва магистратура и докторантура. През януари 2001 бива назначен за зам. доцент в Теологическия факултет. В същия факултет Решат Йонгоьрен е ръководител на катедрата по суфизъм, а от ноември 2004 г. е гост-преподавател във Висшия ислямски институт – София. Йонгьорен има много публикации, представени на международни конгреси и е издал две книги.
В тази статия ще бъде обърнато внимание на мястото на суфизма в религията и ще бъде посочена връзката на исляма с суфизма. Разбира се за определянето на мястото на суфизма в религията са източниците, ще се използват трудовете и поясненията на суфитската общност. Защото поясненията, направени за себе си от страна на суфистите, заемат съществено място в ислямското общество и са по-важни от анализите и поясненията, направени от други спрямо тях. Това има значение от гледна точка на разбирането как и къде виждат те самите себе си.
Според предадения от Джебраил хадис, който се намира в много достоверни сборници по хадис, и преди всичко на Бухари и Муслим, религията има три измерения: иман, ислям и ихсан
Иман това е вярата в Аллах, в пейгамберите, в меляикетата, в книгите, в Съдния ден и в съдбата. Ислям е изпълняване на намаз, говеене, даване зекят (милостиня), поклонението хадж. Ихсан е обяснен като извършване на ибадети в такова душевно състояние, сякаш мюсюлманинът вижда Аллах. Ако посочените три измерения разгледаме като включени една в друга окръжности, най-широката сфера заема иманът, след това следва ислямът, и най-вътрешната форма е ихсанът. Това означава следното: мюсюлманите, вярвайки навлизат в границите на религията и получават името "мюмин". Мюмините, изпълнявайки ислямските изисквания като намаз, оруч, наред с името мюмин, придобиват и качеството "мюсюлманин". Така те стават както мюмини, така и мюсюлмани. А тези, които, съблюдавайки ислямските принципи, т.е. ибадетите си, успяват да изпълнят с такова душевно състояние "сякаш виждат Аллах". Така към горните си две качества прибавят и качеството "мухсин". Поради това, религията живее в съвършена форма само чрез тези три измерения, взети заедно. Тези, които не могат да изпълняват ибадетите си на степента "ихсан", при Аллах са си изпълнили задължението, само че не точно както се изисква. От друга страна тези, които не изпълняват ибадетите си, не излизат от очертанията на исляма, но отслабва вярата им. А неверниците по принцип са напуснали границите на религията.
От тези измерения на религията кръгът на "имана/вярата" е избрала науката акаид/келям, сферата на "исляма/делата" е избрала науката фъкъх, а сферата на "ихсана" – науката суфизъм.
С други думи суфизмът цели да помогне на хората, спечелили качествата мюмин и мюсюлманин да практикуват религията в по-напреднали нива, да осъществят вярата и делата в съвършена форма. Затова суфизмът трябва да се приема не като задължително условие на религията, а като институция, необходима за постигане на съвършенство. Само че, за да стигнат хората до съвършена степен в религията, трябва да изживеят измеренията на имана и исляма. Т.е. за тези, които не живеят според исляма, суфизмът не може да им предложи зрялост и извисеност в религията.
Суфизмът е разработил някои формули, за да могат мюсюлманите да придобият религиозност на нивото на "ихсан". Тези формули, които той черпи от една сфера в религията, която не е задължителна за изпълняване, се прилагат от желаещите, искащите. Целта е да ги направи съвършени вярващи. В един свещен хадис, който се споменава от Бухари, Аллах Теаля повелява: "От това. което моите раби извършват, за да се доближат до Мен, най-любимите ми са ибадетите, които съм направил фарз (задължителни). Ако рабът непрекъснато се приближава към Мен чрез ибадетите нафиле (незадължителни), Аз ще го заобичам.." Тук наред с фарза, който се споменава като най-обичан ибадет, става въпрос и за незадължителните ибадети, които притежават сближаваща особеност.
Така, суфизмът посредством ибадетите-нафиле, които предлага да бъдат извършвани след фарза и определените практики от сферата на мубаха (незадължителното) цели вярващите да се доближат повече до Аллах. Затова че предложените формули не са от сферите със задължителен характер (фарз, ваджиб), никой мутасаввъф не смята, че трябва да бъдеш мюсюлманин, за да влезеш в суфизма. Затова този, който влиза в суфизма по собствено желание, който сам желае това, иска го, се нарича "мурид".
Портал 
