Ислямът и символите
Както всеки човек и всяко общество, така и религиозните системи си имат свои знаци, символи. Така например, намазът е символ в исляма, характерен начин за извършване на ибадета. Изправеният стоеж на човека в началото на намаза, навежданията му по време на намаза са все символи. Защото освен прякото си значение изправеният стоеж, навежданията и полагането на чело на земята означават и друго нещо. Какви са те? Това са молбата към Аллах, служението пред Него.
КУРБАНЪТ също е символ. В реалност той е заколването на животното, проливането на кръвта му, приключването на живота му. Но когато запитаме за целта на курбана в жертва разбираме, че това е поднасяне на дар на Аллах за благоволенията Му. Но религията винаги ни предупреждава: Никога не забравяйте за целите, които указват символите, не се спирайте само при тях, защото самият символ никога не е бил истинската, крайната цел.
ХАДЖЪТ е най-многообхватният символ. Всичките елементи на хаджа представляват символи, защото всяко място и всяка постъпка по време на хаджа ни напомня за Аллах.
СЕЛЯМЪТ също така е символ. Както самият начин на поздрав така и селямът се явява едно от имената на Аллах и придава свое значение на общуването между хората. Поздравът не е само едно физическо движение, при което двама души си поклащат главите. При поздрава вие предавате на отсрещната страна своята сърдечност, искреност и добрите ви намерения. Той ви отвръща по същия начин.
ЕЗАНЪТ, колкото по различни начини да се чете и на различни места, навсякъде по света представлява един обединяващ призив за мюсюлманите. Той се е превърнал в общ символ, знак за мюсюлманите, които векове наред го слушат, чувстват и действат с него.
А КЯБЕ? Погледнато от материална гледна точка, Кябе представлява една постройка във вид на куб, изградена от камъни и керпич. Хаджер-ул есвед (Черният камък), Макам-и Ибрахим... са все камъни. Но самото Кябе вече е надхвърлило значението на обикновена купчина от камъни за ислямско изкуство, което всъщност се състои от знаците и символите, които мюсюлманите произвеждат. Всички те имат религиозно, културно, традиционно плюс цивилизационно значение.
Тогава какво бихме казали по въпроса за запазването на тези символи? Всъщност не всички символи имат еднакво значение. Всичките те обаче са средства, които спомагат увереното ни движение напред. Ето защо езана, който бихте чули в един град като Скопие да речем, не е само някаква носталгия на поета Яхия Кемал. Той ни припомня онзи глас, който се излива с невинност и увереност в бъдещето. Хората обичат да пазят символите си. (Нека си спомним надгробните камъни, които в близкото минало рушаха и замазваха комунистите и техните слуги атеистите в нашите села.)
Само че не бива да забравяме, че в нашето съвремие има известни навеи на изпразване на съдържанието на тези символи или придаването им на нови значения. Така например ние изричаме «Аллаху екбер!» - Аллах е велик. Това е един девиз за мюсюлманите и изразява величието на Аллах. Но напоследък в някои страни го обвързаха с такива случаи на заплахи и са го превърнали в клише, което изобщо не се припокрива със светостта и благородството на исляма, така че когато чуеш на различни места този израз буди у човека много различни асоциации. Следователно в днешно време, особено напоследък, глобално погледнато ще видите, че се води сериозна борба за знаците и символите. Отново за голямо съжаление, през XX и XXI век особено в глобален размер знаците и символите на исляма са претърпели деформации. Ислямофобията не е пропуснала да се възползва от подобни моменти. Направиха се различни опити за деформация на беззащитните и чисти символи на исляма. Като се почне от карикатури и различни комбинации на рисунки, които показват в различни светлини Кябе, Свещения Коран, броеница-та, минаретата и другите предмети, характерни за исляма и се опитват да ги очернят.
Така например показват сабята като олицетворение на исляма. Така от него се възползват като символ, който показва исляма като нещо лошо, противно, агресивно. Затова трябва да знаем, че се води борба между различните култури под формата на борба срещу символите.
Народите също така са развили свои символи. Те също така имат огромно значение за тяхното оцеляване. Така например, знамето е един такъв символ. То днес не се възприема като нещо изработено от плат и цвят. Зад него стои многовековен живот и саможертва, на усилия и борба за независимост и свобода, на епичен героизъм на цял един народ. Затова именно знамето се явява израз на самочувствието на всеки народ; един символ, които определя характера на народа.
Нека Аллах Теаля да ни направи от онези, които постигат своите цели, указани от символите и не ги погубват.
Портал 
