2 Ислямът във Великобритания

Ислямът във Великобритания

„Баните на Мухаммед“
През XVI век във Великобритания вече живеели доста бизнесмени мюсюлмани. Най-известният измежду тях бил основателят на прочутите „Бани на Мухаммед“ на брега на Брайтон Сейк – Дин Мухаммед.
Дин Мухаммед се родил през 1759 г. в Патна – Индия. През 1784 г. пристигнал във Великобритания заедно с капитан от Източноиндийския полк и се установил в гр. Корк, където се запознал с бъдещата си съпруга Джейн. Те се оженили тайно от родителите й. Неговата книга „Пътешествията на Дин Мухаммед“ била публикувана в Ирландия през 1794 г. В нея от гледна точка на един индийски мюсюлманин се разказва за завладяването на Индия от Ост-индийската компания.
От гр. Корк Дин Мухаммед заминава за Лондон, където отворил кафене. По-късно в известния курорт Брайтон, през 1615 г. открил своите знаменити масажни бани.
Отначало медицинските кръгове се отнесли с предубеждение. Пациентите също се боели да използват новите процедури. Тогава Дин Мухаммед предложил безплатно баните. Едва тогава онези, които получили облекчения, разкрили ползата от тях.
Скоро баните станали много известни. Тук идвали да се лекуват не само жителите на Великобритания, но и европейци, а лекарите започнали да предписват на своите пациенти „Баните на Мухаммед“. През 1822 г. кралят Георг IV назначил Дин Мухаммед за свой „личен масажист“ и тази длъжност се запазила и при Уилиам IV. Мухаммед бил щедър човек, лекувал бедните безплатно.
През 1822 г. била публикувана медицинската му книга „Масаж или използване на медицински парни бани“. Нейният успех допринесъл за откриването на други бани от различни предприемачи.

Улица Солтер
Джозеф Солтер бил мисионер, който живеел в Лондон от 1853 г. Подпомагал много мюсюлмани и се интересувал от тяхната религия и култура. В края на 50-те години на XIX век се сприятелил с представителите на индийския мюсюлмански елит. Впоследствие се запознал отблизо с исляма благодарение на познанството си с тях и идващите в Лондон търговци и студенти, изучаващи медицина и право в Англия.
През 1857 г. Джозеф бил назначен в приют за гости от чужбина. Именно тук започнали да се събират моряци, които разтоварвали корабите в Глазгоу и Ливърпул. В продължение на 16 години домът посетили около 16 хиляди души, от които 1300 намерили не само пристан, но и храна и облекло.
Джозеф Солтер служил като помощник-учител 39 години. Неговият дневник „Азиатци в Англия“ и „Изток и Запад“ ни запознават с живота му.

Завиета
През 90-те години на XIX век производителите и политиците се замислили върху нелеката съдба на моряците. През 1911 г. Хавелок Уилсон обединил моряците в единен профсъюз и организирал стачка за подобряване на условията им на труд.
Притокът на евтина работна ръка от чужбина оказвал отрицателно влияние върху заплатите на британците. В края на 1912 г. около 9000 чуждестранни моряци били уволнени от работа. По такъв начин профсъюзът се опитвал да защити останалите и да издейства повишение на заплатите и подобряване условията им на труд.
Мнозина моряци се заели с организирането на малък бизнес. Техни сдружения се появили в Ливърпул, Кардиф и други места. По-голямата част между тях са били араби от Йемен.
Към 1948 г. в британските градове живеели вече стотици мюсюлмани. Мнозина от тях се оженили за англичанки, някои от които приели исляма. Те се грижели за дома и децата, докато мъжете им работели в малки магазини или работилнички, където общували с местните хора.
С увеличаването на броя на мюсюлманите растяла и необходимостта от изпълнение на религиозните им об¬реди. Мнозина от тях били привърженици на суфизма.
Те дали своя принос в строителството на малки месчиди-завиета, където можел да се помоли всеки мюсюлманин. Подобни са ислямските центрове, които се намират в домове и събират около 50 души молещи се.
В тези домове се изпълнявали ритуалите за сключване на брак, именувания, обрязвания и погребения. Именно в тях се събирали по време на мюсюлманските празници. Там се учели както децата, така и възрастните.
Завиетата станали истински жизнени центрове за мюсюлманските общности. Често се зараждали и укрепвали приятелства и роднинства. Жените внасяли стабилност в живота на общността. Много пъти се налагало да напуснат своя дом, за да се омъжат за някой мюсюлманин. Имамът на завието в Кардиф е бил Шейх ел-Хакими. Една от жените казала за него: „Преди да се появи тук шейхът, ние се чувствахме просто „арабски жени“, но с неговото идване всичко се промени. Стана ни по-приятно. Ние осъзнахме, че имаме своя религия и свой духовен вожд, с когото ние се гордеем.“ Шейхът често посещавал учрежденията на сестрите мюсюлманки.
За тях завиетата станали места за утешение и душевна сила, която предавали на цялата общност. Такава грижа била оправдана. Имало е случаи, когато децата на майките англичанки тръгвали да изучават исляма в египетския университет ал-Азхар.
Шейх ел-Хакими починал през 1934 г. Неговото място заел Шейх Ахмед. Той проявил голяма активност в областта на политиката. Установил контакти с правителството на Великобритания и обсъждал с тях въпросите за бъдещето на арабския свят.
Същевременно в средата на XX век в страната започнали да пристигат много мюсюлмани от всички краища на планетата и завиетата постепенно загубили предишното си значение.

Куиллиам
Уилям Хенри Куиллиам от Ливърпул имал голяма адвокатска клиентела в северната част на страната. Един от предците му – Джон Куиллиам бил участник в победоносната Трафалгарска битка.
През 1882 г. Хенри Куиллиам решил да си почине. Отишъл в Южна Франция, оттам заминал за Алжир и Мароко, където се запознал с исляма и през 1887 г. го приел. Върнал се в Ливърлул през 1889 г. под името Абдуллах Куиллиам и започнал активно да проповядва исляма.
Сред новоприелите исляма били и синовете му, както и известни учени и големи специалисти. Майка му била активистка на методистка църква до 1890 г., но в края на краищата и тя приела новата религия. Тогава била на 63 години. Местните мюсюлмани я нарекли Хатидже в чест на майката на правоверните.
Заедно с членовете на своето семейство Куиллиам основал молитвен дом и мюсюлмански център на улица „Маунт Вернон“. Отпечатал три пъти книгата „Ислямската вяра“, която по-късно била преведена на 13 езика. Куиллиам станал един от прочутите мислители на мюсюлманския свят.
Османският султан му присвоил званието „Шейхул-ислям на Великобритания“, а неговият син станал генерален консул на Великобритания в Истанбул и се прославил в целия ислямски свят.
Владетелят на Афганистан изпратил на Куиллиам голям паричен дар, който той използвал за създаване на Ислямски институт и строителство на месджиди в Ливърпул, в които се събирали стотици мюсюлмани. Петъчните проповеди в тях се четели както на арабски, така и на английски. Освен това започнало да излиза печатното издание „Полумесец“, което запознавало своите читатели със събитията в ислямския свят.
През това време в Ливърпул се раждали твърде много извънбрачни деца – почти 2 хиляди за една година. Много от жените се обръщали за помощ към Ислямския институт. За решаване на този проблем през 1896 г. Куиллиам основал „Домът Медина“, който се грижил за незаконнородените деца и им намирал приемни семейства.
В Ислямския институт бил открит мюсюлмански колеж, в който мюсюлмани и немюсюлмани изучавали различни науки, изкуство и право. Сред преподавателите били проф. Хашим Уайлд и проф. Насруллах Уорен.
Сред немюсюлманите с особена популярност се ползвало обществото на литераторите, които се събирали всяка седмица. Те били чести гости в Ислямския институт, където имали възможност да слушат молитви и неделни лекции. Благодарение на тази дейност към 1896 г. около 150 англичани вече приели исляма.
Куиллиам не се страхувал да отстоява своите възгледи, които се проявявали и в речите му против намесата на Великобритания в Судан. С растежа на авторитета му растяла и неприязънта на управляващите кръгове и църквата към него. В края на краищата през 1908 г. Куиллиам бил принуден да замине на Изток. След заминаването му дейността на Института и месджида започнали да залязват.
(Следва)