3 Ислямът във Великобритания

Ислямът във Великобритания

Джамията в Уокинг
До 1914 г. главните центрове на “организирания ислям” във Великобритания се намирали в Ливърпул, Лондон и Уокинг. В Лондон сдружението на мюсюлманите се състояло главно от дошлите от Индия.
От 1907 г. започнало да функционира Ислямското дружество, което се явявало приемник на Панислямското общество и на свой ред израснало от Енджумен-и ислям, основан през 1886 г. Обществото издавало свое списание под името “Светлината на света”, както и книгата на д-р Стаб “Разказ за възникването и развитието на мюсюлманството”.
За войниците мюсюлмани, а също за техните деца и вдовици, бил създаден специален фонд. Сред неговите ръководители били Балфур, Лойд Джордж, Чембърлейн. Планирало се в града да се построи джамия по примера на парижката, която да обслужва 30-хилядната мюсюлманска общност, за съжаление този проект така и не бил осъществен.
През 1884 г. д-р Готлиб Хилхелм Лейтнер, ориенталист и пътешественик, родом от Будапеща през 1840 г., напуска своя пост – декан на Университета в Пенджаб, където работил 20 години и заминал за Англия. Като езиковед мечтаел да създаде институт за изследване на Изтока и литературата му.
През 1884 г. проф. Лейтнер построил джамия с парите, дадени от Нейно височество Бегам Шан Джихан, управителка на щата Бхопал. Джамията била наречена на нейно име. Публично професорът отричал, че целта му е да съдейства за развитието на исляма, ала джамията привлякла много хора в него.
След смъртта му през 1899 г. значението на джамията започнало да намалява чак до Ходжа Кемаледдин – блестящ учен, родом от Пакистан. Той допринесъл много за развитието на исляма. През 1913 г. реставрирал джамията в Уокинг и й вдъхнал нов живот. Създал мисия, която подпомагала новоприетите в исляма.
През декември същата година членът на Палатата на лордовете, барон Хедли обявил, че приема исляма. Но той не бил първият приел исляма. Половин век преди него бил лорд Стенли, чичото на Бертран Ръсел.
Хедли бил инженер и известно време работил в Индия. След като се запознал с исляма, приема тази религия през 1896 г. със званието Шейх ел-Фарук. Скоро след това взел активно участие в британското мюсюлманско движение. Написал много статии за исляма в сп. „Ислямик ревю“, а през 1923 г. извършил поклонението хадж.
Приемането на исляма от Хедли пробудил интереса на любопитната британска публика към тази религия, показала че подхожда не само на полуцивилизованите молли и любители, които се обявявали за мехди, но и на образованите граждани на Великобритания.
И мисията, и джамията допринесли много за приемането на исляма от мнозина британци, особено от представителите на средната и висшата класа. Сред новоприелите исляма били Мустафа Леон, Стенли Мастрейф, Халид Шелдрейк и Йеха ен-Наср – Паркинсон.
Лекциите и диспутите се провеждали в хотелите, а също и в домовете на известни мюсюлмани и немюсюлмани. В деня на раждането на Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) наели хотел. По време на двете световни войни политическият живот в страната утихнал и хората започнали да търсят висшия смисъл на своето съществуване. Към 1924 г. във Великобритания вече имало 1000 новоприели исляма англичани.
Джамията в Уокинг се превърнала в уважаван ислямски център във Великобритания. Тук често посрещали почетни гости от чужбина. Сред тях имало индийски принцове, краля на Йордания Абдуллах, султан Сокоти от Нигерия и семейството на крал Сауд от Саудитска Арабия. Списание “Ислямик ревю” редовно публикувало материали за живота на новите мюсюлмани. Именно през това време излезли от печат двата превода на Корана на английски език, които получили широко разпространение.
Мармадук Пиктхолд се родил в семейство на проповедник. Бил един от първите представители на средната класа и висок професионалист в своята област. Като младеж заминал да изучава арабски език в Палестина, Сирия и Египет. По време на двете години, прекарани в Палестина, Пиктхолд бил разочарован от живеещите там европейски християни, което го подтикнало да приеме исляма.
Пиктхолд е писател. От 1903 до 1921 г. публикувал 9 романа, действията на които се развивали в Сирия, Палестина, Египет, Йемен и Турция. Написал и 6 романа за живота в Англия и серия кратки разкази, посветени главно на Близкия Изток. През 1921 г. за него писали, че „е единственият съвременен английски писател-романист, който познава Близкия Изток“.
Пиктхолд пътешествал и в Турция, където учил турски. Той се срещал с прогресивни имами и видял, че няма противоречие между исляма и модернизацията. Той смятал Турция за надежда на мюсюлманския свят и искал турците повече да се придържат към своя ислямски корен, отколкото да се европеизират и арабският да им стане втори език вместо френския. Той бил против пропагандата на евангелистите и изразявал недоволството си, че европейските държави ползват Турция за свои интереси.
След Първата световна война политическите интереси на Пиктхолд се насочили от Турция към Индия, по време на войната установил контакти с млади мюсюлмани, повечето от Индия. През 1920 г. заедно с жена си тръгнал за Индия, където преживял 15 години. Тук започнал да изучава езика урду.
В 1926 г. Пиктхолд успял да довърши превода на Корана. Това бил първият превод от мюсюлманин, на когото родният език бил английския. По време на своята работа, той се консултирал с учени от Европа и Египет, докато живеел в Хайдарабад.
Най-сетне през 1930 г. излязъл от печат преводът му под името „Значение на Свещения Коран“, тъй като твърдял, че Свещения Коран не може да се преведе. Второто издание излязло през 1939 г. След това е бил издаван няколко пъти в различни страни като Великобритания, САЩ, Индия, ОАЕ, Либия, а така също бил преведен на турски, португалски, урду и други езици.
Пиктхолд починал на 19 май 1936 г. и бил погребан в мюсюлманското гробище в Уокинг.
Юсуф Али се родил през 1872 г. в Сурат. Баща му бил шеф на местната полиция, отличен със званието раджа за заслуги. Той получил своето образование в мюсюлманското училище в Бомбай, след което следвал в шотландския мисионерски колеж. Любовта му за знания допринесла на 19 години да получи първата си диплома, след което постъпил в Кеймбридж. След тригодишно обучение започнал работа в Индия. По това време имал възможност да се среща с известни личности като сър Сейид Ахмед Хан, който му направил силно впечатление.
Абдуллах Юсуф Али се завърнал във Великобритания през 1909 г. и се оженил за англичанката Тереза Шалдер. Ползвал се с голяма популярност като защитник на правата на индийските мюсюлмани, за което получил медала на Кралското общество за изкуство и бил признат от сп. „Таймс“ „като много талантлив гражданин на Индия и представител на велика мюсюлманска страна“.
Когато през 1916 г. се открило Мюсюлманското литературно дружество, Юсуф Али бил избран за негов президент. По време на Първата световна война заминал доброволец и изпълнявал различни поръчения.
На Световния конгрес на религиите в Оксфорд през 1937 г. Юсуф Али представлявал исляма. В последните си години той вземал участие в международни религиозни конференции. Но онова, което Юсуф Али поддържал, започнало да губи значение. Най-сетне разбрал своята реална цел – получаването на независимостта на мюсюлманска Индия – Пакистан. Юсуф Али умира през 1953 г. в Лондон като крайно беден и бил погребан в мюсюлманското гробище в Уокинг до Пиктхолд.
Мюсюлмани в днешна Англия: В настоящия момент в Англия живеят 1,5-2 милиона мюсюлмани. В градове като Бирмингам, Манчестър, Ливърпул и др. мюсюлманите са една десета част от населението. В Британия има около 2000 джамии и стотици медресета. Те са обединени в различни организации с висок професионализъм. В края на XX век Лондон фактически се превърнал в един от центровете на ислямския свят. Сега броят на мюсюлманите в Англия расте не само за сметка на емигрантите, които пристигат, но и благодарение на коренните жители на страната, които вече достигат хиляди.