Ислямът във Великобритания

Ислямът във Великобритания

От всички страни в Западна Европа именно Великобритания винаги е имала „особени отношения“ с исляма и ислямския свят. Първоначално мюсюлманите пристигнали в мрачно-дъждовна Англия като изследователи и търговци.
Голяма е била заслугата в търговията на крал Оффе Персийски, забележителен англо-саксонски владетел през 8. век, прославил се със строителството на дигите край морето. На монетите, изсечени по негово време са били гравирани свидетелските думи: „Няма господ освен Аллах“.

Епохата на кръстоносните походи и Възраждането
По-късно отношенията с ислямския свят са били помрачени от кръстоносните походи, в които британците също са вземали участие. Така през 1147 г. бил разрушен мюсюлманският град Лисбон (днешен Лисабон), при което са били убити 150 хиляди мюсюлмани. Все пак Англия е била първата страна в Европа, в която след Средновековието започва Възраждането до голяма степен благодарение влиянието на ислямската култура.
Към 14. след кръстоносните походи, благодарение внедряването на някои мюсюлмански традиции в културния живот на Великобритания като се почне от архитектурата, премине се през подправките и се стигне до познатата ни английска галантност.
Такива имена като ар-Раази, Авицена (Ибн Сина), Аверос (Ибн Рушд) са създали основата на интелектуалния и научния живот на Великобритания.
Влиянието на Османската империя: - Започвайки от 14. век Британия установява тесни връзки с ислямския свят, главно с Османска империя, която през това време се разширява на Запад през Центъра на Европа и Средиземноморието. Лондон продължава да разширява своята търговия с Изтока.
Към 1620 г. военноморското присъствие на Истанбул започва да се чувства все по-близо до Британските острови, поради което зачестили сблъсъците между двете страни. Представителите на династията на Стюардите се безпокояли най-много от факта, че османската флота често са оглавявали англичани, приели исляма и „станали турци“.
През годините на управлението на Елизабет I в страните от Северна Африка са живели повече англичани отколкото в зараждащите се североамерикански колонии. Само в Алжир е имало 5000 англичани, повечето от които били приели исляма. Британските пътешественици, които се отправяли на Изток, често са разказвали за своите другари, които са сменяли вярата си, поставяйки се на служба в Османската империя. Така например един от най-големите османски велможи Хасан ага по-рано е бил британец Самсон Роули. А известният генерал под названието Ингилиз Мустафа фактически бил шотландец, приел исляма и присъединил се към еничарите.
Приелите исляма англичани не са били роби, а свободни търговци или служители на короната. Тях ги е привличал живота, който са видели в Османската империя. Посланик Томас Ширели смятал, че колкото повече време прекарват англичаните в мюсюлманските страни, толкова повече започват да подражават на маниерите на мюсюлманите. Ислямът оказвал по-силно въздействие, отколкото английския начин на живот и именно по този начин, а не толкова със завоевания се обяснявала растящата популярност на исляма. През 1606 г. приел исляма дори британския консул в Египет Бенджамин Бишоп, за чиито живот по-нататък не се знае нищо.
През това време се разширявали търговските отношения на Лондон с Османската империя. Към края на 17. век тя съставлявала четвърт от търговския оборот на Великобритания.
Към 16-17 век в Британия се усещала влечението към исляма. Пръв британски мюсюлманин, чието име се запазило в историческите източници - книгата „Пътешествие до Триполи“, написана през 1553 г. е бил синът на лейбгвардееца от гвардията на Нейно Величество Джо Нелсон.
През 30-те години на 17. век в Оксфордския и Кеймбриджкия университети били открити катедри по арабски език, тъй като през това време британските учени изпитвали голяма потребност от различните отрасли на науката като математиката, астрономията, медицината и т.н. Започвала епохата на Възраждането.
През 1649 г. Александър Рос превел Корана на английски език. Независимо от факта, че в тази епоха ислямът и мюсюлманите в Европа са били подложени на голям натиск, в Англия с тях се отнасяли нормално. Д-р Хенри Стаб е бил първият европейски християнин, който пишел благосклонно за исляма. Той е получил своето образование в Оксфорд, работил е като лекар на крал Джеймс.
Неговият биограф Антони Вуд пише за него като за „най- известния човек на своята епоха“. Освен това той владеел латински, гръцки и иврит; познавал е библията и се отнасял критически към нея. Благодарение на тази своя дарба, той написал книга, която можела да се смята за най-прогресивна дори за 19. век, а за неговото време просто зашеметяваща. Самото заглавие на книгата говори много за това: „Разказ за възникването и развитието на исляма и доказателство за необоснованите обвинения на християните по адрес на тази религия и нейния Пророк“. Тази книга така и не била тълкувана, но най-малко 6 нейни екземпляри тайно са били в обръщение. От тях най-малко 3 екземпляра са запазени в частната библиотека на преподобния Джон Дисней.
Д-р Стаб умира през 1676 г. след като е бил обвинен в ерес и известно време е лежал в затвор.

Британска Индия
Британската Ост-Индийска компания, която е основана през 1600-та година, се стремяла да извлече максимална печалба от търговията с подправки от Изтока. В конкурентната борба Холандия е изтласкала Англия от по-голямата част на Индия, където през това време управлявала влиятелната мюсюлманска династия на монголите. По това време Индия е била център на високоразвита култура.
Ост-индийската компания изиграла важна роля в развитието на британската икономика и общество. През 13. век компанията получила огромна мощ. Тя разполагала дори със собствена армия, която използвала за завладяване на нови земи. Тя става оръдие за разпространение на британското господство. В по-голямата част от Индия в резултат на колониализма започнала постепенната миграция на населението на Индия в Англия. Тези емигранти главно са били слуги, моряци и студенти. Този процес допринесъл за взаимното проникване на английския и индийския начин на живот и смесване на културите.

Кралица Виктория и нейният мюсюлмански учител:
- Сред младите англичани имало много желаещи да заминат в Индия в търсене на щастие и богатство. Някои от тях се връщали обратно забогатели. Те са водели със себе си индийски слуги и жени, които се грижели за техните деца по пътя. Само малка част от тях се върнали обратно, а останалите се установили да живеят в Англия.
През 1877 г. кралица Виктория се провъзгласила за императрица на Индия. През следващата година в кралския дворец се появили няколко индийски слуги с жените си. След тях мюсюлманина Абдул Карим е бил фаворит на краля. По-късно той станал секретар на кралица Виктория. Той й преподавал езика хинди. След смъртта на кралицата той бил изпратен обратно в Индия.
(Следва)

Източник

Ислямът във Великобритания

„Баните на Мухаммед“
През XVI век във Великобритания вече живеели доста бизнесмени мюсюлмани. Най-известният измежду тях бил основателят на прочутите „Бани на Мухаммед“ на брега на Брайтон Сейк – Дин Мухаммед.
Дин Мухаммед се родил през 1759 г. в Патна – Индия. През 1784 г. пристигнал във Великобритания заедно с капитан от Източноиндийския полк и се установил в гр. Корк, където се запознал с бъдещата си съпруга Джейн. Те се оженили тайно от родителите й. Неговата книга „Пътешествията на Дин Мухаммед“ била публикувана в Ирландия през 1794 г. В нея от гледна точка на един индийски мюсюлманин се разказва за завладяването на Индия от Ост-индийската компания.
От гр. Корк Дин Мухаммед заминава за Лондон, където отворил кафене. По-късно в известния курорт Брайтон, през 1615 г. открил своите знаменити масажни бани.
Отначало медицинските кръгове се отнесли с предубеждение. Пациентите също се боели да използват новите процедури. Тогава Дин Мухаммед предложил безплатно баните. Едва тогава онези, които получили облекчения, разкрили ползата от тях.
Скоро баните станали много известни. Тук идвали да се лекуват не само жителите на Великобритания, но и европейци, а лекарите започнали да предписват на своите пациенти „Баните на Мухаммед“. През 1822 г. кралят Георг IV назначил Дин Мухаммед за свой „личен масажист“ и тази длъжност се запазила и при Уилиам IV. Мухаммед бил щедър човек, лекувал бедните безплатно.
През 1822 г. била публикувана медицинската му книга „Масаж или използване на медицински парни бани“. Нейният успех допринесъл за откриването на други бани от различни предприемачи.

Улица Солтер
Джозеф Солтер бил мисионер, който живеел в Лондон от 1853 г. Подпомагал много мюсюлмани и се интересувал от тяхната религия и култура. В края на 50-те години на XIX век се сприятелил с представителите на индийския мюсюлмански елит. Впоследствие се запознал отблизо с исляма благодарение на познанството си с тях и идващите в Лондон търговци и студенти, изучаващи медицина и право в Англия.
През 1857 г. Джозеф бил назначен в приют за гости от чужбина. Именно тук започнали да се събират моряци, които разтоварвали корабите в Глазгоу и Ливърпул. В продължение на 16 години домът посетили около 16 хиляди души, от които 1300 намерили не само пристан, но и храна и облекло.
Джозеф Солтер служил като помощник-учител 39 години. Неговият дневник „Азиатци в Англия“ и „Изток и Запад“ ни запознават с живота му.

Завиета
През 90-те години на XIX век производителите и политиците се замислили върху нелеката съдба на моряците. През 1911 г. Хавелок Уилсон обединил моряците в единен профсъюз и организирал стачка за подобряване на условията им на труд.
Притокът на евтина работна ръка от чужбина оказвал отрицателно влияние върху заплатите на британците. В края на 1912 г. около 9000 чуждестранни моряци били уволнени от работа. По такъв начин профсъюзът се опитвал да защити останалите и да издейства повишение на заплатите и подобряване условията им на труд.
Мнозина моряци се заели с организирането на малък бизнес. Техни сдружения се появили в Ливърпул, Кардиф и други места. По-голямата част между тях са били араби от Йемен.
Към 1948 г. в британските градове живеели вече стотици мюсюлмани. Мнозина от тях се оженили за англичанки, някои от които приели исляма. Те се грижели за дома и децата, докато мъжете им работели в малки магазини или работилнички, където общували с местните хора.
С увеличаването на броя на мюсюлманите растяла и необходимостта от изпълнение на религиозните им об¬реди. Мнозина от тях били привърженици на суфизма.
Те дали своя принос в строителството на малки месчиди-завиета, където можел да се помоли всеки мюсюлманин. Подобни са ислямските центрове, които се намират в домове и събират около 50 души молещи се.
В тези домове се изпълнявали ритуалите за сключване на брак, именувания, обрязвания и погребения. Именно в тях се събирали по време на мюсюлманските празници. Там се учели както децата, така и възрастните.
Завиетата станали истински жизнени центрове за мюсюлманските общности. Често се зараждали и укрепвали приятелства и роднинства. Жените внасяли стабилност в живота на общността. Много пъти се налагало да напуснат своя дом, за да се омъжат за някой мюсюлманин. Имамът на завието в Кардиф е бил Шейх ел-Хакими. Една от жените казала за него: „Преди да се появи тук шейхът, ние се чувствахме просто „арабски жени“, но с неговото идване всичко се промени. Стана ни по-приятно. Ние осъзнахме, че имаме своя религия и свой духовен вожд, с когото ние се гордеем.“ Шейхът често посещавал учрежденията на сестрите мюсюлманки.
За тях завиетата станали места за утешение и душевна сила, която предавали на цялата общност. Такава грижа била оправдана. Имало е случаи, когато децата на майките англичанки тръгвали да изучават исляма в египетския университет ал-Азхар.
Шейх ел-Хакими починал през 1934 г. Неговото място заел Шейх Ахмед. Той проявил голяма активност в областта на политиката. Установил контакти с правителството на Великобритания и обсъждал с тях въпросите за бъдещето на арабския свят.
Същевременно в средата на XX век в страната започнали да пристигат много мюсюлмани от всички краища на планетата и завиетата постепенно загубили предишното си значение.

Куиллиам
Уилям Хенри Куиллиам от Ливърпул имал голяма адвокатска клиентела в северната част на страната. Един от предците му – Джон Куиллиам бил участник в победоносната Трафалгарска битка.
През 1882 г. Хенри Куиллиам решил да си почине. Отишъл в Южна Франция, оттам заминал за Алжир и Мароко, където се запознал с исляма и през 1887 г. го приел. Върнал се в Ливърлул през 1889 г. под името Абдуллах Куиллиам и започнал активно да проповядва исляма.
Сред новоприелите исляма били и синовете му, както и известни учени и големи специалисти. Майка му била активистка на методистка църква до 1890 г., но в края на краищата и тя приела новата религия. Тогава била на 63 години. Местните мюсюлмани я нарекли Хатидже в чест на майката на правоверните.
Заедно с членовете на своето семейство Куиллиам основал молитвен дом и мюсюлмански център на улица „Маунт Вернон“. Отпечатал три пъти книгата „Ислямската вяра“, която по-късно била преведена на 13 езика. Куиллиам станал един от прочутите мислители на мюсюлманския свят.
Османският султан му присвоил званието „Шейхул-ислям на Великобритания“, а неговият син станал генерален консул на Великобритания в Истанбул и се прославил в целия ислямски свят.
Владетелят на Афганистан изпратил на Куиллиам голям паричен дар, който той използвал за създаване на Ислямски институт и строителство на месджиди в Ливърпул, в които се събирали стотици мюсюлмани. Петъчните проповеди в тях се четели както на арабски, така и на английски. Освен това започнало да излиза печатното издание „Полумесец“, което запознавало своите читатели със събитията в ислямския свят.
През това време в Ливърпул се раждали твърде много извънбрачни деца – почти 2 хиляди за една година. Много от жените се обръщали за помощ към Ислямския институт. За решаване на този проблем през 1896 г. Куиллиам основал „Домът Медина“, който се грижил за незаконнородените деца и им намирал приемни семейства.
В Ислямския институт бил открит мюсюлмански колеж, в който мюсюлмани и немюсюлмани изучавали различни науки, изкуство и право. Сред преподавателите били проф. Хашим Уайлд и проф. Насруллах Уорен.
Сред немюсюлманите с особена популярност се ползвало обществото на литераторите, които се събирали всяка седмица. Те били чести гости в Ислямския институт, където имали възможност да слушат молитви и неделни лекции. Благодарение на тази дейност към 1896 г. около 150 англичани вече приели исляма.
Куиллиам не се страхувал да отстоява своите възгледи, които се проявявали и в речите му против намесата на Великобритания в Судан. С растежа на авторитета му растяла и неприязънта на управляващите кръгове и църквата към него. В края на краищата през 1908 г. Куиллиам бил принуден да замине на Изток. След заминаването му дейността на Института и месджида започнали да залязват.
(Следва)

Източник

Ислямът във Великобритания

Джамията в Уокинг
До 1914 г. главните центрове на “организирания ислям” във Великобритания се намирали в Ливърпул, Лондон и Уокинг. В Лондон сдружението на мюсюлманите се състояло главно от дошлите от Индия.
От 1907 г. започнало да функционира Ислямското дружество, което се явявало приемник на Панислямското общество и на свой ред израснало от Енджумен-и ислям, основан през 1886 г. Обществото издавало свое списание под името “Светлината на света”, както и книгата на д-р Стаб “Разказ за възникването и развитието на мюсюлманството”.
За войниците мюсюлмани, а също за техните деца и вдовици, бил създаден специален фонд. Сред неговите ръководители били Балфур, Лойд Джордж, Чембърлейн. Планирало се в града да се построи джамия по примера на парижката, която да обслужва 30-хилядната мюсюлманска общност, за съжаление този проект така и не бил осъществен.
През 1884 г. д-р Готлиб Хилхелм Лейтнер, ориенталист и пътешественик, родом от Будапеща през 1840 г., напуска своя пост – декан на Университета в Пенджаб, където работил 20 години и заминал за Англия. Като езиковед мечтаел да създаде институт за изследване на Изтока и литературата му.
През 1884 г. проф. Лейтнер построил джамия с парите, дадени от Нейно височество Бегам Шан Джихан, управителка на щата Бхопал. Джамията била наречена на нейно име. Публично професорът отричал, че целта му е да съдейства за развитието на исляма, ала джамията привлякла много хора в него.
След смъртта му през 1899 г. значението на джамията започнало да намалява чак до Ходжа Кемаледдин – блестящ учен, родом от Пакистан. Той допринесъл много за развитието на исляма. През 1913 г. реставрирал джамията в Уокинг и й вдъхнал нов живот. Създал мисия, която подпомагала новоприетите в исляма.
През декември същата година членът на Палатата на лордовете, барон Хедли обявил, че приема исляма. Но той не бил първият приел исляма. Половин век преди него бил лорд Стенли, чичото на Бертран Ръсел.
Хедли бил инженер и известно време работил в Индия. След като се запознал с исляма, приема тази религия през 1896 г. със званието Шейх ел-Фарук. Скоро след това взел активно участие в британското мюсюлманско движение. Написал много статии за исляма в сп. „Ислямик ревю“, а през 1923 г. извършил поклонението хадж.
Приемането на исляма от Хедли пробудил интереса на любопитната британска публика към тази религия, показала че подхожда не само на полуцивилизованите молли и любители, които се обявявали за мехди, но и на образованите граждани на Великобритания.
И мисията, и джамията допринесли много за приемането на исляма от мнозина британци, особено от представителите на средната и висшата класа. Сред новоприелите исляма били Мустафа Леон, Стенли Мастрейф, Халид Шелдрейк и Йеха ен-Наср – Паркинсон.
Лекциите и диспутите се провеждали в хотелите, а също и в домовете на известни мюсюлмани и немюсюлмани. В деня на раждането на Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) наели хотел. По време на двете световни войни политическият живот в страната утихнал и хората започнали да търсят висшия смисъл на своето съществуване. Към 1924 г. във Великобритания вече имало 1000 новоприели исляма англичани.
Джамията в Уокинг се превърнала в уважаван ислямски център във Великобритания. Тук често посрещали почетни гости от чужбина. Сред тях имало индийски принцове, краля на Йордания Абдуллах, султан Сокоти от Нигерия и семейството на крал Сауд от Саудитска Арабия. Списание “Ислямик ревю” редовно публикувало материали за живота на новите мюсюлмани. Именно през това време излезли от печат двата превода на Корана на английски език, които получили широко разпространение.
Мармадук Пиктхолд се родил в семейство на проповедник. Бил един от първите представители на средната класа и висок професионалист в своята област. Като младеж заминал да изучава арабски език в Палестина, Сирия и Египет. По време на двете години, прекарани в Палестина, Пиктхолд бил разочарован от живеещите там европейски християни, което го подтикнало да приеме исляма.
Пиктхолд е писател. От 1903 до 1921 г. публикувал 9 романа, действията на които се развивали в Сирия, Палестина, Египет, Йемен и Турция. Написал и 6 романа за живота в Англия и серия кратки разкази, посветени главно на Близкия Изток. През 1921 г. за него писали, че „е единственият съвременен английски писател-романист, който познава Близкия Изток“.
Пиктхолд пътешествал и в Турция, където учил турски. Той се срещал с прогресивни имами и видял, че няма противоречие между исляма и модернизацията. Той смятал Турция за надежда на мюсюлманския свят и искал турците повече да се придържат към своя ислямски корен, отколкото да се европеизират и арабският да им стане втори език вместо френския. Той бил против пропагандата на евангелистите и изразявал недоволството си, че европейските държави ползват Турция за свои интереси.
След Първата световна война политическите интереси на Пиктхолд се насочили от Турция към Индия, по време на войната установил контакти с млади мюсюлмани, повечето от Индия. През 1920 г. заедно с жена си тръгнал за Индия, където преживял 15 години. Тук започнал да изучава езика урду.
В 1926 г. Пиктхолд успял да довърши превода на Корана. Това бил първият превод от мюсюлманин, на когото родният език бил английския. По време на своята работа, той се консултирал с учени от Европа и Египет, докато живеел в Хайдарабад.
Най-сетне през 1930 г. излязъл от печат преводът му под името „Значение на Свещения Коран“, тъй като твърдял, че Свещения Коран не може да се преведе. Второто издание излязло през 1939 г. След това е бил издаван няколко пъти в различни страни като Великобритания, САЩ, Индия, ОАЕ, Либия, а така също бил преведен на турски, португалски, урду и други езици.
Пиктхолд починал на 19 май 1936 г. и бил погребан в мюсюлманското гробище в Уокинг.
Юсуф Али се родил през 1872 г. в Сурат. Баща му бил шеф на местната полиция, отличен със званието раджа за заслуги. Той получил своето образование в мюсюлманското училище в Бомбай, след което следвал в шотландския мисионерски колеж. Любовта му за знания допринесла на 19 години да получи първата си диплома, след което постъпил в Кеймбридж. След тригодишно обучение започнал работа в Индия. По това време имал възможност да се среща с известни личности като сър Сейид Ахмед Хан, който му направил силно впечатление.
Абдуллах Юсуф Али се завърнал във Великобритания през 1909 г. и се оженил за англичанката Тереза Шалдер. Ползвал се с голяма популярност като защитник на правата на индийските мюсюлмани, за което получил медала на Кралското общество за изкуство и бил признат от сп. „Таймс“ „като много талантлив гражданин на Индия и представител на велика мюсюлманска страна“.
Когато през 1916 г. се открило Мюсюлманското литературно дружество, Юсуф Али бил избран за негов президент. По време на Първата световна война заминал доброволец и изпълнявал различни поръчения.
На Световния конгрес на религиите в Оксфорд през 1937 г. Юсуф Али представлявал исляма. В последните си години той вземал участие в международни религиозни конференции. Но онова, което Юсуф Али поддържал, започнало да губи значение. Най-сетне разбрал своята реална цел – получаването на независимостта на мюсюлманска Индия – Пакистан. Юсуф Али умира през 1953 г. в Лондон като крайно беден и бил погребан в мюсюлманското гробище в Уокинг до Пиктхолд.
Мюсюлмани в днешна Англия: В настоящия момент в Англия живеят 1,5-2 милиона мюсюлмани. В градове като Бирмингам, Манчестър, Ливърпул и др. мюсюлманите са една десета част от населението. В Британия има около 2000 джамии и стотици медресета. Те са обединени в различни организации с висок професионализъм. В края на XX век Лондон фактически се превърнал в един от центровете на ислямския свят. Сега броят на мюсюлманите в Англия расте не само за сметка на емигрантите, които пристигат, но и благодарение на коренните жители на страната, които вече достигат хиляди.

Източник