1 Ислямът във Великобритания

Ислямът във Великобритания

От всички страни в Западна Европа именно Великобритания винаги е имала „особени отношения“ с исляма и ислямския свят. Първоначално мюсюлманите пристигнали в мрачно-дъждовна Англия като изследователи и търговци.
Голяма е била заслугата в търговията на крал Оффе Персийски, забележителен англо-саксонски владетел през 8. век, прославил се със строителството на дигите край морето. На монетите, изсечени по негово време са били гравирани свидетелските думи: „Няма господ освен Аллах“.

Епохата на кръстоносните походи и Възраждането
По-късно отношенията с ислямския свят са били помрачени от кръстоносните походи, в които британците също са вземали участие. Така през 1147 г. бил разрушен мюсюлманският град Лисбон (днешен Лисабон), при което са били убити 150 хиляди мюсюлмани. Все пак Англия е била първата страна в Европа, в която след Средновековието започва Възраждането до голяма степен благодарение влиянието на ислямската култура.
Към 14. след кръстоносните походи, благодарение внедряването на някои мюсюлмански традиции в културния живот на Великобритания като се почне от архитектурата, премине се през подправките и се стигне до познатата ни английска галантност.
Такива имена като ар-Раази, Авицена (Ибн Сина), Аверос (Ибн Рушд) са създали основата на интелектуалния и научния живот на Великобритания.
Влиянието на Османската империя: - Започвайки от 14. век Британия установява тесни връзки с ислямския свят, главно с Османска империя, която през това време се разширява на Запад през Центъра на Европа и Средиземноморието. Лондон продължава да разширява своята търговия с Изтока.
Към 1620 г. военноморското присъствие на Истанбул започва да се чувства все по-близо до Британските острови, поради което зачестили сблъсъците между двете страни. Представителите на династията на Стюардите се безпокояли най-много от факта, че османската флота често са оглавявали англичани, приели исляма и „станали турци“.
През годините на управлението на Елизабет I в страните от Северна Африка са живели повече англичани отколкото в зараждащите се североамерикански колонии. Само в Алжир е имало 5000 англичани, повечето от които били приели исляма. Британските пътешественици, които се отправяли на Изток, често са разказвали за своите другари, които са сменяли вярата си, поставяйки се на служба в Османската империя. Така например един от най-големите османски велможи Хасан ага по-рано е бил британец Самсон Роули. А известният генерал под названието Ингилиз Мустафа фактически бил шотландец, приел исляма и присъединил се към еничарите.
Приелите исляма англичани не са били роби, а свободни търговци или служители на короната. Тях ги е привличал живота, който са видели в Османската империя. Посланик Томас Ширели смятал, че колкото повече време прекарват англичаните в мюсюлманските страни, толкова повече започват да подражават на маниерите на мюсюлманите. Ислямът оказвал по-силно въздействие, отколкото английския начин на живот и именно по този начин, а не толкова със завоевания се обяснявала растящата популярност на исляма. През 1606 г. приел исляма дори британския консул в Египет Бенджамин Бишоп, за чиито живот по-нататък не се знае нищо.
През това време се разширявали търговските отношения на Лондон с Османската империя. Към края на 17. век тя съставлявала четвърт от търговския оборот на Великобритания.
Към 16-17 век в Британия се усещала влечението към исляма. Пръв британски мюсюлманин, чието име се запазило в историческите източници - книгата „Пътешествие до Триполи“, написана през 1553 г. е бил синът на лейбгвардееца от гвардията на Нейно Величество Джо Нелсон.
През 30-те години на 17. век в Оксфордския и Кеймбриджкия университети били открити катедри по арабски език, тъй като през това време британските учени изпитвали голяма потребност от различните отрасли на науката като математиката, астрономията, медицината и т.н. Започвала епохата на Възраждането.
През 1649 г. Александър Рос превел Корана на английски език. Независимо от факта, че в тази епоха ислямът и мюсюлманите в Европа са били подложени на голям натиск, в Англия с тях се отнасяли нормално. Д-р Хенри Стаб е бил първият европейски християнин, който пишел благосклонно за исляма. Той е получил своето образование в Оксфорд, работил е като лекар на крал Джеймс.
Неговият биограф Антони Вуд пише за него като за „най- известния човек на своята епоха“. Освен това той владеел латински, гръцки и иврит; познавал е библията и се отнасял критически към нея. Благодарение на тази своя дарба, той написал книга, която можела да се смята за най-прогресивна дори за 19. век, а за неговото време просто зашеметяваща. Самото заглавие на книгата говори много за това: „Разказ за възникването и развитието на исляма и доказателство за необоснованите обвинения на християните по адрес на тази религия и нейния Пророк“. Тази книга така и не била тълкувана, но най-малко 6 нейни екземпляри тайно са били в обръщение. От тях най-малко 3 екземпляра са запазени в частната библиотека на преподобния Джон Дисней.
Д-р Стаб умира през 1676 г. след като е бил обвинен в ерес и известно време е лежал в затвор.

Британска Индия
Британската Ост-Индийска компания, която е основана през 1600-та година, се стремяла да извлече максимална печалба от търговията с подправки от Изтока. В конкурентната борба Холандия е изтласкала Англия от по-голямата част на Индия, където през това време управлявала влиятелната мюсюлманска династия на монголите. По това време Индия е била център на високоразвита култура.
Ост-индийската компания изиграла важна роля в развитието на британската икономика и общество. През 13. век компанията получила огромна мощ. Тя разполагала дори със собствена армия, която използвала за завладяване на нови земи. Тя става оръдие за разпространение на британското господство. В по-голямата част от Индия в резултат на колониализма започнала постепенната миграция на населението на Индия в Англия. Тези емигранти главно са били слуги, моряци и студенти. Този процес допринесъл за взаимното проникване на английския и индийския начин на живот и смесване на културите.

Кралица Виктория и нейният мюсюлмански учител:
- Сред младите англичани имало много желаещи да заминат в Индия в търсене на щастие и богатство. Някои от тях се връщали обратно забогатели. Те са водели със себе си индийски слуги и жени, които се грижели за техните деца по пътя. Само малка част от тях се върнали обратно, а останалите се установили да живеят в Англия.
През 1877 г. кралица Виктория се провъзгласила за императрица на Индия. През следващата година в кралския дворец се появили няколко индийски слуги с жените си. След тях мюсюлманина Абдул Карим е бил фаворит на краля. По-късно той станал секретар на кралица Виктория. Той й преподавал езика хинди. След смъртта на кралицата той бил изпратен обратно в Индия.
(Следва)