Тютюнопушенето и Ислямът
Най-ценният дар, предоставен ни от Аллах, е животът. Животът е хубав, когато си здрав, защото здравето е първото условие за постигане на щастие на тоя свят. Когато човек не е здрав, той не усеща вкуса на живота.
Тъй като не е възможно да се твърди, че тютюнопушенето е безвредно, ясно е, че това е навик, който не се толерира от религията ни. Впрочем в Свещения Коран се повелява: “Не се хвърляйте сами в опасности”, с което Всевишният Аллах ни предупреждава да се пазим от всякакви действия и постъпки, които крият опасности за нашия живот. Нашият пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем) също така ни учи: "Ислямът не ни позволява както да вредим на другите, така и да не отвръщаме с вреди на вредата.“
Всевишният Аллах ни повелява да бъдем умерени във всяка своя постъпка и ни забранява да прекаляваме: “Яжте, пийте, но не разхищавайте!”
От правна гледна точка тютюнопушенето може да се разглежда първо като опасност за околните и на второ място - като накърняване на семейния живот. В такъв случай вместо тютюнопушенето да се характеризира само като “харам” - непозволено, би трябвало да му се дава по-различно тълкувание.
Тъй като вреди не само на пушача, а и на непушачите, то води до разхищение и нарушаване правата на останалите хора. Ето защо според нашата религия то трябва да се смята за тахримен мекрух (порицано, близко до непозволеното).
След като обаче научно е доказано, че тютюнопушенето е вредно и че ощетява доходите на семейството или води до явно разхищение като се налага да се пожертват дори неотложните разходи и жизненоважните нужди, то тогава може да се каже, че тютюнопушенето се смята за “харам”, т.е. забранено и по религия.
Когато лекарите твърдят това, а пушачът е беден и трудно осигурява издръжката на семейството си, то тогава пушенето трябва да се смята за харам.
Всевишният Аллах повелява: „Яжте от онова, което е позволено и чисто от даровете, с които Аллах ви е възнаградил и избягвайте да Му се противопоставяте.”
Портал 
