10д „Аз ти повярвах, о, Пратенико на Аллах“

Още от първия човек Адем (алейхис селям), Мекка бил свещен град. Там имало голям пазар, което го правело търговски център. От околните градове и райони пристигали много кервани и се правели големи панаири, полагали се големи грижи този свещен град да се запази като търговско средище.
На една от улиците в Мекка смеха на децата, които си играеха, се смесваше с пеенето на птичките. След миг се чуваше само чуруликането на птичките, защото децата с шеги и закачки вече се разотиваха по домовете си.
Едно от тези деца беше Енес, който реши да се отбие през пазара. Когато отиде там, Енес се притесни от множеството хора, които се бяха насъбрали на панаира. Той си каза: "Най-добре е да се прибирам вкъщи." Пътят на Енес минаваше покрай хълма Сафа. Когато го приближи, той видя много хора и си каза: „Сигурно нещо се е случило", и бързо се промъкна сред тълпата с желание да разбере какво е станало. Енес забеляза, че най-отпред е застанал един човек, който говори нещо и реши да мине още по-напред да разбере кой е той. „Аа, това е Мухаммедул Емин, какво ли разказва", учуди се той и внимателно започна да слуша.
"О, хора на Курайш, ако ви кажа, че зад този хълм се крие една вражеска войска, която се кани да ви нападне и разграби собствеността ви, ще ми повярвате ли?" Енес и насъбралите се хора в един глас отвърнали: "Ще ти повярваме, защото ти никога не си ни лъгал. Ти си честен човек, сред нас си най-правдивият и довереният." После каза: "В такъв случай, повярвайте ми, че аз съм изпратен от Аллах като вестител и Пророк, за да ви приканя към правия път!"
Гласовете и шумоленето, идващи от тълпата изведнъж секнаха. Не се чуваше нито звук, всички стояха и се гледаха, изпаднали в недоумение. Бяха призовани с една неочаквана покана. Ако този призив беше отправен от друг човек, тези хора веднага щяха да се възпротивят. Но човекът, който изрече тези слова беше най-обичаният и почитан от тях.
Енес също много се изненада. В ума му веднага се върна една случка от преди малко, когато беше на пазара. Едни евреи говорели, че е дошъл някакъв нов Пратеник. Но в такъв случай жителите на Мекка трябва да се откажат от идолите.
От този ден нататък Енес желаеше да последва Пратеника, който бе очакван дълго време. Казваше си: "Разбира се, кой друг можеше да бъде, той е един прекрасен човек – великодушен, искрен, сърдечен и честен. Каквото и да казваше беше истина."
Тълпата стоеше без да се чуе нито звук. Изведнъж викът на чичото на Мухаммед, Ебу Лехеб разцепи тишината. Въпреки че беше негов чичо, Ебу Лехеб се възпротиви. Започна да го обижда и унижава пред всички хора. Лошите думи, които изричаше се забиваха направо в сърцето. След тази прекалена реакция на Ебу Лехеб, объркани хората започнаха да се разотиват.
Там, на Сафа, остана само Енес. Мухаммед се отправи надолу и срещна очите на Енес, погледна го и със засмяно лице си тръгна. Енес следеше с поглед как Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) си отиваше и извика зад гърба му: "Аз ти повярвах, о, Пратенико на Аллах!"