10 Вяра в суетата

"И вместо Аллах приеха други богове, за да им се помогне. Не могат те да им помогнат..." (Йа Син, 36: 74:75)
Част от мюсюлманите в България днес живеят с мисълта, че са последователи на исляма, наследен от прародителите, и заедно с това – съзнателно или не следват и вярват в различни суеверия и дори езически и друговерски обичаи. Има мюсюлмани, които ходят на джамия и кланят намаз, но същевременно посещават екстрасенси, гадатели и др. Молят Всевишния Аллах да ги дари с деца, но после ги окичват с амулети, муски, предмети за здраве и против уроки. Знаят, че Великият Аллах е предопределил препитанието на всички, но някак не се доверяват на това и прибягват до вяра в измислени и непонятни за здравия разум вярвания – не работят например в определени дни, смятайки ги за носители на зло.
Някои, прекрачвайки рамките на милосърдието и разбирането на исляма, се отнасят с омраза към определени животни, като например черна котка, куче, коза, гарван и т.н., смятайки ги за рожби на шейтана, предвещаващи нещо лошо.
Например поверието, че петък 13-и носи нещастие, е старо, а слуховете и филмите с това название само подсилват ефекта му сред много хора. Това е най-силно разпространеното суеверие сред човечеството, обхванало и доста мюсюлмани с разколебана вяра. Суеверието е възникнало в резултат на наслагване на два символа – петък и 13. Съществуват поверия в различни религии за петъчния ден. Смята се например, че потопът по времето на Нух (алейхис селям) (Ной) е свършил в петък, че Кабил е убил Хабил в петък, че в петък е разпнат Иисус Христос.

Още повече и дори по-силни са суеверията с числото 13. Много култури и цивилизации свързвали числото със смъртта, други – с праисторически богини, защото отговаряло на броя лунни цикли в годината - 13 (13 х 28 дни = 364 дни). След приемането на слънчевия календар 12 става щастливо число. Съответно 13 е обявено за прокълнато, а петък става лош ден. От друга страна, едно от най ранните табута, свързани с числото 13, очевидно произлиза от индусите на изток. Те смятат за нещастие събирането на 13 души на едно място, например за вечеря. Същото нещо потвърждава и Библията. На историческата Тайна вечеря късно в четвъртък се събрали Иисус Христос и 12-те апостоли - общо 13. Предателят Юда напуска преди полунощ, но според тогавашните норми на обществен живот това става в общото време на Мрака, между деня четвъртък и петък. В резултат Иисус понася своята Голгота в петък – деня на неговото разпятие.
Страхът от петък 13-и е толкова силен у някои хора, че психиатрите го смятат за болестно състояние. Оценките на д-р Доналд Доси – психотерапевт, който основава Института по фобиите в Лос Анджелис, сочат, че между 17 и 21 милиона американци показват симптоми на тази фобия, като се започне от нервен смях и се стигне до завиване през глава в леглото. Бизнесът в САЩ губи около 750 милиона долара на петък 13-и заради отказа на хората да пътуват тогава, сочат оценките на д-р Доси. Поверието е толкова силно, че дори военноморските сили на САЩ не пускат на вода кораби в петък 13-и. Има и фобия към числото 13 – в почти всеки небостъргач в САЩ след 12-ия етаж следва направо 14-и, в повечето хотели, болници или сгради липсват стаи с номер 13. Освен това 13-о място няма в много самолети, стадиони или зали...
Друго много разпространено суеверие е нещастието, което носи черна котка, пресякла пътя на човека. Черната котка е станала нелепа жертва на хорските суеверия още от древността. Само в Германия при лова на вещици през Средновековието жертви станали стотици черни котки. Те били смятани за неизменни спътници на вещиците в техните дяволски сборища. Във Франция и Германия жените, обвинени във вещерство, били подлагани на жестоки мъчения само и само да признаят, че се преобразявали в черни котки, докато вършели своите магьосничества. През 926 г. Бодуен II въвел ден на котката. Владетелят определил през втората седмица от Великденския пост две котки да бъдат изхвърлени от най-високата крепостна кула. Този варварски обичай просъществувал чак до началото на XIX век.
В Източна Прусия вярвали, че ако пред сватбен кортеж мине черна котка, то бракът трябва да бъде разтрогнат. В Европа пък имали обичая при строеж на сграда в стените й да бъдат зазиждани черни котки, за да прогонват злите духове. В Австрия през Средните векове съществувало поверието, че преди да влязат в нов дом, стопаните трябва да обезглавят някоя черна котка. Вярва се, че черна котка, пресякла пътя на човека, носи нещастие. А най-вероятно пътят й минава оттам или е тръгнала да търси храна.
Вярата във всичко това много лесно може да изкара мюсюлманина от исляма. Защото истинският мюсюлманин вярва, че съдбата му заедно с доброто и злото е предопределена от Всевишния Аллах. Това всъщност е и една от основите на вярата. Да се вярва, че определен ден или число, или срещането на някакво животно може да доведе нещастие, е глупаво, то води до отричане и противопоставяне на вярата, и несъгласие с мъдростта и предопределеното от Аллах. Той е Създателят на всяко нещо и да се ненавижда някое от Неговите създания заради цвета му, облика му, излъчването му, е израз на недоволство към самия Него. "И [сътворяваме] също хората, животните и добитъка с различни цветове. Боят се от Аллах само знаещите сред Неговите раби. Аллах е всемогъщ, опрощаващ."(ел-Фатир, 35:28)
Основният проблем на мюсюлманите, които вярват в различни суеверия, е в непознаването на исляма, в отдалечаването от ибадета. Ако се направи едно, дори повърхностно наблюдение, ще се установи, че суеверията са разпространени сред тези вярващи, които не кланят намаз, които не знаят даже основите на вярата, които не са свикнали да се доверяват на Аллах. Те притежават объркан мироглед по духовните въпроси и смесват суеверията с религията, като ги смятат за съвместими.
Тези вярващи трябва да бъдат научени на истинската вяра в Аллах, да се изгради убеждението у тях, че Всевишният Аллах дава препитанието на всеки, дори на неверника, че само Той може да изпрати беда на човек или да я премахне от него. Трябва да знаят, че нищо не е способно да им навреди без позволението на Аллах. Нещастието или щастието, търсени от друг, а не от Аллах, е голямо престъпление пред Него. Страхът, виждан във всичко, което ни заобикаля, е страхът на отричането и съмнението.
А е толкова лесно да обърнеш лице към Аллах, да разтвориш ръцете си и да искаш... Да знаеш, че това, което те сполетява, идва от Него и си спокоен. Тъй като много често забравяме да искаме и да се обръщаме към Аллах, Той ни напомня: "О, раби Мои, вие всички сте заблудени освен тези, които Аз напътих. Затова молете Ме за напътствие и Аз ще ви напътя. О, раби Мои, вие всички сте гладни освен тези, които Аз нахраних. Затова молете Ме за храна и Аз ще ви нахраня." (Муслим)
"И защо да не служа на Онзи, Който ме е сътворил и при Когото ще бъдете върнати? Нима ще приема други богове, а не Него? Ако Всемилостивият поиска да ме сполети беда, тяхното застъпничество не ще ме избави от нищо и не ще ме спасят. Тогава ще съм в явна заблуда." (Йа Син, 36:22-24)