9 Вяра в суетата

"Кажи: "Нима ще зовем не Аллах, а онези, които нито са ни от полза, нито ни вредят, и ще бъдем тласнати назад, след като Аллах ни напъти..." (ел-Енам, 6:71)
Някои хора чукат на дърво и избягват да минават под разпъната стълба. Други изпадат в паника, ако черна котка им пресече пътя. Трети пък махват пренебрежително с ръка, но тайно се надяват злият дух да не ги застигне... Това са само част от суеверията, които битуват сред хората и дори сред мюсюлманите, но които нямат абсолютно никакъв религиозен характер или произход. Защото суеверие означава вяра в невалидни и измислени неща, вяра в свръхестествени способности на вещи, предмети и амулети. И нещо повече, вярата в суеверията може да изведе мюсюлманина от исляма, те са бид'ад (нововъведение), един вид ширк (съдружаване с Аллах), а това е най-големият грях. "И повели твоят Господ да не служите другиму освен Нему..." (ел-Исра, 17:23)
За съжаление сред мюсюлманите в България са разпространени доста суеверия и почитане на измислени празници, на които се вярва и подражава сляпо. Основите на тези суеверия се крият в езичеството, в различни езически обичаи и обреди през различните епохи, както и в християнството. Има и такива, които са измислени от организации и сдружения, като 8-ми март например (Международен ден на жената), утвърден на Втората международна конференция на жените социалистки в Копенхаген през 1910 г.
Именно през месец март хората се закичват и си подаряват специален амулет, наречен мартеница, за здраве и сила през следващата година. Баба Марта е един от най-почитаните български обичаи. Според народното поверие мартеницата има силата на слънцето и дава жизненост на всяко същество. Носят я, докато видят щъркел. После я заравят и след време по животинките около нея гадаят за бъдещето.
Според предание, дошло от древността, мартениците носят здраве, щастие и дълголетие. На тях се приписвала магическата сила да предпазва от "лошотията", най-вече от болести и уроки. Извън българската етническа територия мартениците се срещат само в някои области на Румъния и Молдова. Доколкото те не са познати на другите славяни, вероятно мартениците са наследство от траките, коренното население на днешна България в древността.
А названието „март" пък идва от латинското "Мартиус", т. е. Марсов, посветен на Марс – бога на войната, син на Юпитер и Юнона.
Има и християнска версия за март: в една пролетна утрин на първи март, в годината, когато Исус щял да се появи сред човеците, Дева Мария в бяла премяна се изправила сред одаята пред огнището, отрязала една лентичка от фустата си и я обагрила с девствената си кръв. После я усукала с друга бяла такава и украсила гърдите си. След туй излязла на пруста, за да срещне първите зари на слънцето, да възвести на вселената, че я чака плодородие.
Не е ли това опит да се решават проблемите без Бог, не е ли търсене на някакви странични пътища? Не е ли това наивност и ширк да вярваш, че бели и червени сплетени конци могат да ти донесат здраве, сила, да те предпазват от лошото? Това е опасно вярване и мюсюлманите, които го следват, трябва сериозно да помислят на кого подражават, кой притежава силата на слънцето и дава жизненост на всяко същество! Кой може да предпазва от лошото и да дарява здраве! Нима забравихме Вседаряващия, Вездесъщия, даващия светлина и живот на всяко нещо, нима забравихме Този, Който ни е надарил с живот и сила? Или предпочитаме по-лесното – да се накичим с някакъв амулет и да не служим на Аллах, но да загубим?
"Нима те имат крака, с които ходят, или ръце, с които хващат, или очи, с които виждат, или уши, с които чуват? Кажи: "Призовете вашите съдружници, после ме надхитряйте и не ме изчаквайте! Моят покровител е Аллах..." (ел-Еараф, 7:195-196)

Правят това, което са видели от бабите си, а впоследствие и от собствените си майки. И разбира се, го предават на децата си. Никога не минават под разпънати стълби или пък носят само зелен цвят, не перат дрехите си в петък, окачват конска подкова над вратата, шофьори си окачват предмети за късмет, вместо да ползват колани и т.н. Такива "заклети" суеверници виждат източник на страхове във всичко.
Суеверията са плод и на собственото въображение. Има хора, които престават да посещават любимото си място за отдих, обяд или почивка просто защото им се е случило нещастие, след като са били там. Връщат се от път, ако срещнат нехаресван от тях човек или черна котка, не започват работа в определен ден от седмицата или месеца, чукат на дърво като гаранция за сигурност...
"Онези, които зовете вместо Него, не могат да ви помогнат, нито на себе си помагат."(ел-Еараф, 7:197)
Всичко това говори за липса на религиозно знание, за липса на вяра в истинското и правдивото. Тези вярвания процъфтяват в периоди на нестабилност и в ерозиращи общества. В ситуации на отдалечаване от религията, кризата и разпадът на общността водят до разцвет на суеверията. Хората днес, които бягат от религията и търсят помощ от всеки другиго, но не от Аллах, изпадат в безнадеждност. Това е причината за разцвета на индустрията, търгуваща именно с личната несигурност на хората – гадателки, лечителки и т.н. Модерният човек, който е изоставил вярата в Аллах и не знае как да ръководи живота си, е изправен пред много повече избори и често разчита на свръхестествени поличби, за да се увери в правилността на решението си.
Това е синдром за едно много болно общество, в което социалните връзки са се разпаднали, а хората не са способни на ефективно сътрудничество в името на някакви общи цели. В него човек непрекъснато възприема околните като враждебни. Намира ги в най-различни форми, включително и в ирационалните форми на зложелатели, които му правят своите "черни магии".
"Те не зоват Него, а само женски божества, и зоват само сатана-непокорник". (ен-Ниса, 4:117)
Мюсюлманинът, който истински се е привързал към религията на Аллах, не вярва в суеверия. Неговата вяра е чиста, той не се страхува от неизвестното, от хората, от животните, които Аллах е създал, от изпитанията... Не се опитва за всяка болка, за всеки проблем, за всяко неразположение да търси причината в някой друг, той я търси в себе си. Приема всичко, което му се случва, с търпение и възхвала на Всевишния, защото знае, че предопределеното е от Него. Опитва се да разреши своите проблеми с помощта на Аллах, като спазва Неговите повели и избягва Неговите забрани. На него не са му нужни амулети, муски и предмети, защото има вяра в сърцето си, която му е достатъчна. Неговото сърце е живо и спокойно, а сърцето на суеверника и отдалечилия се от Аллах е мъртво, изпълнено със страх и терзания. На него не му е нужен определен ден, за да изрази обичта си към своята съпруга, защото вярващият прави това всеки ден.
"Не са равни слепият и зрящият, нито тъмнините и светлината, нито сянката и зноят. И не са равни живите и мъртвите. Аллах прави чуващ, когото пожелае. Но ти не можеш да направиш онези, които са в гробовете, да чуят." (Фатир, 35:19-22)
Тези айети налагат извода, че никога не могат да бъдат равнопоставени нравствените и добродетелни хора, които притежават вяра, знание, мъдрост и разум, следват правия път и в отвъдния живот ще заслужат благодат, и онези, които са лишени от споменатите качества, вървят по пътя на заблудата и в отвъдния живот ги чака мъчение. Знаещите са онези, които са познали Аллах и хранят почит към Него, като Го възвеличават. Както казва Пророкът Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем): "Най-висшата степен е тази на знанието. " Най-ценно е знанието, което се слива с вярата в Аллах, защото тя е път към отвъдния живот.
(следва)

Вахди Бозов