ХАДИС: БРАТЯТА ПО ВЯРА И ИСЛЯМ
«لا يؤمن أحدكم حتى يحبّ لأخيه ما يحبّ لنفسه» — رواه البخاري ومسلم.
От Абу Хамза Енес ибн Мāлик (Аллах да е доволен от него), слугата на Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го дари) е предадено, че Пророкът (Аллах да го благослови и с мир да го дари) е казал: “Нито един от вас не вярва [истински], докато не обича за своя брат онова, което обича за себе си”. — Хадис, предаден от Бухāри и Муслим.
Хадисът е разказан от Бухāри в глава “Вярата” (ал-Имāн), раздел “От вярата е да се обича за своя брат онова, което обича за себе си” (мине-л-имāн ен йухибба лиахийхи мā йухиббу линефсихи), номер 13.
От Муслим в глава “Вярата” (ал-Имāн), раздел “Доказателство за това, че едно от качествата на вярата е да се обича за своя брат мюсюлманин доброто, което обича за себе си” (ад-Делил ‘аля енне мин хисāли-л-имāн ен йухибба лиахийхи-л-муслими мā йухиббу линефсихи мине-л-хайри), номер 45.
Несā’и го разказва в глава “Вярата” (ал-Имāн), раздел “Признаци на вярата” (‘Алямāту-л-имāн), 8/ 115.
Тирмизи в глава “Качество на Съдния ден” (Сифату-л-кийāма), раздел “Но Ханзала на часа, на часа” (Лякин йā Ханзала сā‘а сā‘а), номер 2517.
Ибн Мāдже го разказва в глава “Въведение” (ал-Мукаддима), номер 167.
Значението му:
Ан-Науауи (Аллах да се смили над него) в тълкуването си на достоврения сборник на Муслим казва: “Уважаемият имам Мухаммед ‘Абдуллах ибн Аби Зейд, имам на мāликитския мезхеб в Мароко на времето си, казва: Пълнотата на етиката на доброто води началото си от четири хадиса: Словата от Пророка (Аллах да го благослови и с мир да го дари): «Който вярва в Аллах и в Съдния ден, нека изрича само истината или да мълчи»; също: «От доброто ислямско поведение на човека е да изоставя онова, което не го засяга»; също: «Не се ядосвай»; и « Никой от вас не вярва [истински], докато не обича за своя брат онова, което обича за себе си ».
И навярно тази е тайната в избора на ан-Науауи (Аллах да се смили на д него) да включи тези четири хадиса сред своите четиридесет. Някои от тях ние вече разгледахме, с позволението на Аллах, по-нататък ще дойдат и останалите.
Джардāни казва в тълкуването си на четиридесетте хадиса на ан-Науауи: “Този хадис е принцип от принципите на исляма”.
Пояснение на някои думи от хадиса:
“لا يؤمن” (Ля йу’мину — не вярва) — вярата му не е завършена, не е пълна и цялостна.
“أحدكم” (Ехадукум — един от вас) — който претендира за вяра и ислям от вас.
“لأخيه” (Лиахийхи — за своя брат) — мюсюлманина и мюсюлманката; казано е също, че означава: за своя брат човека.
“ما يحبّ لنفسه” (Мā йухиббу линефсихи — онова, което обича за себе си) — добрите неща, които обича за себе си.
Разбиране на хадиса и онова, към което насочва:
1. Сплотеността на мюсюлманската общност и обичта и любовта в нея.
Ислямът цели всички хора да живеят в обич и разбирателство, всеки един от тях да се стреми към общото благо и щастието на обществото, за да зацари справедливост, за да се разпространи спокойствието в душите и да се постигне взаимното сътрудничество и солидарността между тях. Всичко това може да се постигне единствено, когато всеки член на обществото иска за другите онова, което иска и за себе си от щастието, доброто и благосъстоянието. Ето защо виждаме, че Пророкът (Аллах да го благослови и с мир да го дари) свързва това с вярата и го превръща в част от нея.
2. Абсолютната вяра.
Същността на вярата се постига с категоричната вяра на сърцето, с подчиняване на господството на Всемогъщия и Велик Аллах, с вяра в останалите главни съставни елементи на вярата — вярата в ангелите, книгите, пророците, Съдния ден, съдбата и предопределението. Същността на вярата зависи единствено от тези неща. В този хадис Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го дари) ни пояснява, че корените на вярата се укрепват в душата, достигат до сърцето и придобиват завършен вид единствено, когато човек стане човек на доброто, когато се отдалечи от егоизма, злобата, ненавистта и завистта, така че той не обича за другите хора нещо друго, а онова, което обича за себе си, като спасението от злото и мъките, наслаждаването на състоятелен живот, постигането на удовлетворението на Пречистия Аллах и приближаването да Него. Ето някои неща, които спомагат за постигането на тази пълнота в душата на мюсюлманина:
а) да обича за другите от позволените добрини и ‘ибāдети онова, което обича за себе си, а също така и да мрази за тях злото и прегрешенията, които мрази за себе си;
В хадис, предаден от Ахмед с първоизточник Му‘āз (Аллах да е доволен от него) се казва, че той е попитал Пратеника на Аллах за най-добрата вяра, и той му казал: “Да обичаш за хората онова, което обичаш за себе си и да мразиш за тях онова, което мразиш за себе си”.
б) да се опитва да поправи своя брат мюсюлманина, ако види в него пропуски в изпълнението на задълженията му или недостатъци в религията му;
в) да бърза да отдава дължимото на своя брат мюсюлманина от себе си, за да получи полагащото му се право от него, така както обича и на него самия да му се отдава дължимото от другите и да получи полагащото му се право от тях.
В хадис, предадено от Муслим с първоизточник ‘Абдуллах ибн ‘Амр ибн ал-‘Āс (Аллах да е доволен от него и от баща му) се казва, че Пророкът (Аллах да го благослови и с мир да го дари) е казал: “Който желае да бъде отдалечен от огъня и да бъде въведен в Рая, когато смъртта го постигне, нека бъде вярващ в Аллах и Съдния ден и да се отнася с хората така, както обича да се отнасят с него”.
3. Величието на мюсюлманина и неговото човеколюбие.
От пълнотата на вярата в мюсюлманина е да не се ограничава в обичането на доброто и мразенето на злото единствено спрямо мюсюлманите, но трябва да обича това също и за немюсюлманите, особено вярата. Така че, той обича невярващият да приеме исляма и да повярва и мрази в него и да мрази за него неверието и безпътството. Пророкът (Аллах да го благослови и с мир да го дари) казва: “Заобичай за хората онова, което обичаш за себе си, и ще станеш мюсюлманин” — хадис, предаден от Тирмизи. Именно поради това, молитвата невярващият да бъде упътен, е желателна (мустахабб).
4. Надпреварата в доброто е от пълнотата на вярата.
Това мюсюлманинът да иска от Всевишния Аллах да го дари с достойнствата за задгробния живот, с които други го превъзхождат, когато той се стреми да ги догони, не е недостатък на вярата, нито завист, а от пълнотата на вярата. За подобни хора Всевишния казва: “...Нека за това се надпреварват надпреварващите се”, (ал-Мутаффифийн: 26).
5. Идеалното общество е плод от плодовете на вярата.
В този хадис се съдържа насърчаване от Пророка (Аллах да го благослови и с мир да го дари) за всеки мюсюлманин, да подбужда себе си да обича доброто за хората, за да бъде това доказателство от него за истинността на вярата му и добрия му ислям и впоследствие да се получи идеално общество. Това е така, защото ако всеки заобича за другите и те да притежават като неговите блага, той започва да се отнася добре с тях и се възпира от това да им причинява мъка и страдания. И само в този случай и другите започват да го обичат, да се отнасят добре с него и не му причиняват мъка и страдания. И по този начин обичта се разпространява между всички хора, доброто се разпространява между тях, а тиранията и злото се премахват. Всички житейски проблеми се регулират, когато всеки отделен човек чувства общото благо, когато се радва за радостите на другите, когато се весели за тяхното веселие, когато страда за тяхното страдание, както го е посочил Пророкът (Аллах да го благослови и с мир да го дари). Той казва: “Виждаш вярващите в тяхната взаимна обич и милосърдие като едно тяло: Ако един орган от него се оплаче, останалите части на тялото призовават един друг с бодърстване и болка”.”, хадис, предаден от Бухāри и Муслим. Само тогава Всевишния Аллах предоставя на тази вярваща общност да постигне величие, престиж и суверенитет в земния живот и добра награда и отплата в задгробния.
6. Невярващото общество е отвратително егоистично общество.
Ако вярата замре в сърцата и пълнотата му се разруши, от душите се премахва обичта на доброто за хората и нейното място бива заето от завистта и намерението за измама. По този начин в общността се установява егоизмът, хората се увълчват един към друг, животът става безнравствен, възцарява се тирания, навлиза злобата и ненавистта и всичко бива обхванато от ненавист и отвращение. За такова общество прилягат словата на Всемогъщия и Велик Аллах: “безжизнени мъртъвци. И не ще усетят кога ще бъдат възкресени”, (ан-Нахл: 21).
7. Ползи от хадиса:
а) насърчава да се сплотят сърцата на хората, да се направи нужното за регулиране на състоянията им, а това са едни от най-важните неща, поради които се е появил ислямът и към които се стреми;
б) отхвърля завистта, защото е несъвместима с пълнотата на вярата. Човекът, който завижда, ненавижда някой да го надминава в нещо добро или да му е равен в него, по-скоро той желае то да се премахне от него, дори и той да не го постигне;
в) вярата се увеличава и намалява.
Увеличават я послушанията, намаляват я прегрешенията.[
Портал